Джон Туелв Хокс
Златният град (44)

42.

— Здравейте, аз съм Гейбриъл Кориган.

Разбирам, че сте изненадани да видите лицето ми на вашия монитор. Някои от вас сигурно натискат трескаво бутона за изтриване или се чудят дали да не изключат компютъра си от захранването.

На първо място искам да ви успокоя, че компютърът ви е невредим и не сте изгубили никаква информация. Посланието ми до вас е еднократно. Когато завърша, това видео ще спре и никога няма да се появи отново без ваше разрешение. Можете да го изтриете или да го пуснете отново, като потърсите в харддисковете си файл с име откровение.

В момента се намирам в Съединените щати, в Калифорния, където се случи нещо ужасно. Четиринадесет деца изчезнаха… — Гейбриъл вдигна снимка на едно от отвлечените деца. — В това число и едно момченце на име Роберто Кабрал.

Хората, слушащи това съобщение, са от различни националности и говорят различни езици. Но всички вие много добре разбирате, че загубата на дете събужда силни емоции. Живеещите в Калифорния родители са уплашени. Тревожат се, че не са в състояние да защитят децата си.

В края на обръщението си ще ви съобщя новини за изгубените деца, но първо трябва да обясня защо се случва всичко това. Изчезванията не са някакво случайно събитие, причинено от побъркан човек. Отвличането на децата е част от сложен план, създаден от брат ми Майкъл Кориган, който в момента ръководи фондация „Евъргрийн“.

Фондацията е публична фасада на група, наречена Братството, тайна организация, съществуваща от много години. Нейните членове стоят в сянка, като насочват нашите лидери към система на всеобхватен обществен контрол. Всеки, който е забелязал настъпващите по цял свят промени, може да долови присъствието и силата им. Мъжете и жените, членуващи в Братството, имат една-единствена цел — да покварят живота ви.

Сега някои от вас сигурно се питат: „Братството лява или дясна организация е? Каква е политическата им философия?“

Подобни въпроси не са погрешни, а просто несъществени. В нашата нова епоха идеологиите отмират. Политическите девизи са се превърнали в кодови думи за различни културни и икономически групи. В повечето страни левите и десните правителства преследват една и съща цел — да подсилят технологията, която следи живота ни. Тази всепроникваща система на електронно наблюдение се нарича Голямата машина.

Някои от вас вече са започнали да усещат тази нова система. Една сутрин се събуждате, оглеждате се и разбирате, че наблюдателните камери са навсякъде. И имате чувството, че сте попаднали в някакъв огромен електронен затвор.

Но тези камери са една нищожна част от Голямата машина. Всяко по-силно правителство на света чете вашите имейли и подслушва телефонните ви обаждания със сканиращи програми, които реагират на определени думи и фрази. Служби по сигурността и корпорации наблюдават банковите ви сметки и активността на кредитните ви карти. Мобилните ви телефони и автомобилите ви дават информация за местонахождението ви и какво правите.

Обикновено виждаме камерите, но останалата част от нашия затвор е невидима. Сложни софтуерни програми извличат информация от вашите покупки, от работата ви, от медицинското ви досие и създават картина-сянка на вашия живот. Различни бази данни се комбинират в тотална информационна система и тези данни ще бъдат съхранени завинаги.

Много хора с радост ще се откажат от личното си пространство срещу малки подобрения в начина си на живот. „Не съм направил нищо нередно — мисли си добросъвестният гражданин. — Защо тогава да се тревожа?“

Наблюдават ни, но кой командва това наблюдаване? Макар че някои от нас доброволно предлагат личния си живот на Голямата машина, ние нямаме представа как се използва тази информация и кой я използва. Престъпници могат да създадат копия на самоличността ни. Корпорации могат да манипулират потребителското ни поведение. Правителства могат да оформят мнението ни и да смазват несъгласните. Ние сме видими, но те са безлични. От нас се иска да живеем в прозрачна къща, докато имащите власт са скрити.

За да оправдае тези промени, Братството използва политиката на страха. Крале и диктатори винаги са използвали страха, за да засилят и оправдаят властта си. Голяма част от историята е просто запис как една група хора се опитва да унищожи друга, която има различен език, вяра или култура.

Но новите технологии предизвикаха някои фундаментални промени в политиката на страха. Съвременните медии позволяват плашещите картини да се излъчват незабавно, с огромно емоционално въздействие. Освен това има много малко лидери, които призовават обществото да бъде храбро и хората сами да поемат отговорността за живота си. Политическото кредо на нашето време прилича на някакъв всемогъщ родител, говорещ на малко дете: „Сядай и не задавай въпроси. Ние ще се погрижим за всичко“.

Майкъл Кориган създаде криза в Калифорния. Той използва политиката на страха, за да получи подкрепа за нещо, наречено система „Ангел пазител“. В тази система всяко дете на възраст под тринадесет години трябва да има имплантиран под кожата си радиочип.

Някои от вас сигурно ще си помислят, че това е невъзможна фантастика, но технологията всъщност е доста проста. В Китай властите задължават всеки да носи специална идентификационна карта. Тя може да бъде засичана от сензори и това позволява на Голямата машина да следи движението ви.

Вече е налице инфраструктурата за свят, в който нашето индивидуално его се превръща просто в пореден предмет като автомобил или телевизор. В тази система ние се превръщаме в мобилен идентификационен чип, който се движи в среда с други чипове, които се свързват и общуват помежду си. Нашите индивидуални действия са просто още данни за Машината.

Личното пространство е способността да контролираш достъпа на информация за човешкия Аз. Ясно е, че тази невидима и всепроникваща система ще унищожи всякакво лично пространство. Ще изгубим възможността да защитим своя Аз от погледа на неизвестна група хора.

И някои от вас вероятно ще се запитат: „Какво ценно има в личното пространство?“

Всички нови идеи по един или друг начин зависят от способността на ума да се уединява, от потенциала за покой и размишления. Голямата машина осигурява информация за нас и дава на властите най-различни начини да манипулират неусетно мислите ни. Всичко, което чуваме или виждаме, може да бъде оформено по такъв начин, че да създава определени нагласи. Свободната воля, или способността ни да правим истински избор по важни въпроси, се превръща в илюзия. Постепенно ни заобикалят внимателно подготвени послания, които унищожават възможността да вземаме свои решения.

Свободата на мисълта не е единствената ценност, срещу която е насочена културата на наблюдението. Голямата машина дава на властите и властта да контролират действията ни. В началото на своето послание казах, че идеологиите са мъртви. В същото време обаче се появи нов вид гибелен национализъм наред с разпространението на религиозния фундаментализъм. И двете групи искат да използват тази нова технология, за да контролират гражданите си.

Същата опасност съществува и при демокрациите. Много избрани лидери желаят да ограничат свободата, защото това изглежда по-ефективно или просто защото го могат. Вместо да контролират технологията, те й служат. Ден след ден Машината придобива все по-голяма власт над създателите си.

Някои от вас са видели ясно бъдещето. На тези хора им се струва, че сме затворени в гигантски мол, уплашени, но криещи страха си, вървящи от магазин на магазин и мъкнещи предмети, купени по някаква — вече забравена — причина. На мониторите се появяват и изчезват знаменитости, музиката не спира да свири.

Когато хората вярват, че нямат реална власт, единственият им избор остава какво да консумират. Непрекъснатото наблягане върху купуването в нашето общество няма нищо общо със загубата на морал. Ние се чувстваме силни, когато купуваме нещо, затова лесно можем да бъдем манипулирани да купуваме още повече.

В това обръщение говорих за свободата, но за мнозина от нас тази дума е изгубила смисъла си. Лицата от телевизионния екран използват думата свобода като оправдание за войни и разширяване на Голямата машина. Думата „свобода“ се използва за продаване на самолетни билети и косачки на трева.

Свободата е способността да мислим, да действаме и да изразяваме становищата си. В едно свободно общество правата ни се уважават, стига да не вредят на другите. Политическа система, която позволява свобода, е силна, независимо как гледате на човечеството.

Ако смятате, че човечеството е алчно, жестоко и нетолерантно, то свободната мисъл издига лоши лидери и корумпирани институции.

Ако гледате на човечеството положително, можете да видите как свободата позволява нови идеи и технологични иновации. Религиозните и политическите диктатури изостават назад като стар камион, бълващ зловония. Цялата страна не може да обърне в нова посока, когато нещата започнат да се променят.

Голямата машина ни води към свят, в който свободните мисли и тяхното изразяване стават трудни, а понякога и невъзможни. И политиката на страха дава на нашите лидери оправдание за още по-голям контрол…

И понякога заплахата е преувеличена или дори фалшива. Тук, в Калифорния, фондацията „Евъргрийн“ стана причина четиринадесет деца да изчезнат. Ето, показвам ви снимките им. Но децата са живи и в безопасност и тяхната история ще потвърди думите ми. Разбира се, съществуват и истински терористи и ние трябва да се защитаваме от тях. Но инцидентът с антракс в Токио, бомбените атаки в Париж и отровената храна в Австралия са събития, предизвикани преднамерено за установяване на постоянна система за контролиране. Погледнете зад завесите и се запитайте — кой всъщност има полза от тези промени?

На някои от нас ни дойде до гуша от страх и манипулации. През следващите няколко дни ние ще се появим в коридорите на властта и по улиците. Присъединете се към нас. Застанете зад нас. Кой е на страната на свободата? Изборът е ваш.