Елиф Шафак
Чест (35)

Решението

Лондон, октомври 1978 година

В събота сутринта Искендер наближи кафенето, където имаше среща с Кейти, и с изумление видя, че пред входа стои Тарик, който сновеше напред-назад и подръпваше с все сила брадата си.

— Какво правиш тук, чичо?

— Чакам те. Минах през „Аладинс Кейв“ и приятелите ти ми казаха, че сигурно си тук.

Чичо Тарик е зарязал магазина през работно време, за да ме търси? Искендер усети как му присяда под лъжичката.

— Всичко наред ли е?

— Трябва да поговорим. Като мъж с мъж.

— За парите, които ми даде завчера ли?

— О, млъквай и ме слушай.

— Но сега имам среща.

— Остави я тъпата среща — отсече Тарик с глас, прозвучал като грачене.

Чак тогава Искендер забеляза колко напрегнат е чичо му, и се поти под пуловера, сякаш беше непоносимо горещо. Седнаха на един градински зид наблизо, заобиколени от неловко мълчание. Тарик запали цигара. Искендер се запита дали Кейти ги вижда от мястото си в кафенето и какво ще й каже, ако тя излезе да пита какво става.

— Синко — подхвана Тарик. — Имам лоши новини.

— Да, досетих се.

Тарик всмукна припряно от цигарата и докато димът се виеше и влизаше и излизаше от ноздрите му, каза възможно най-тихо.

— За майка ти.

Когато Искендер влезе в кафенето, устните му бяха стиснати, погледът — метален, а лицето му — бледо като на призрак. Той тръгна с тежка стъпка към Кейти, която го чакаше на обичаната им маса, дояждаше кифлата си и вече бе преполовила втория млечен шейк с ягода и банан.

— Пак закъсня — въздъхна тя.

— Извинявай.

— Да ти призная, вече свикнах. Но се надявах днес да е различно. Казах си, че за разлика от обикновено ще помислиш и за друг, освен за себе си.

Искендер я хвана за ръката и я целуна по върховете на пръстите.

— Защо си толкова кисела?

— Защо ли? Сякаш не знаеш — отвърна Кейти и замълча, явно се канеше да добави нещо, но после се разплака.

Искендер извади от джоба си пачка банкноти и ги сложи в ръката й.

— Това би трябвало да помогне малко. — Кейти не каза нищо, затова той продължи: — Взех ги от чичо. Така и не успях да ти ги дам, защото не искаше да се виждаме.

— Нали ти обясних, исках да помисля малко. Насаме.

— Е, и?

— Прибери си парите — тросна се момичето и се дръпна, сякаш се бе допряла до нажежен въглен.

— В смисъл?

— Промених решението си, Алекс.

— Моля?

— Не ме гледай така. Просто… Няма да дойда с теб в оная дупка. Ще родя детето.

— Ти да не си превъртяла? — възкликна Искендер. После сниши малко глас. — Само на шестнайсет си. Майка ти ще получи инфаркт.

— Няма страшно. Тя вече знае.

— Шегуваш се! — Обзет от ново съмнение, Искендер изсъска: — О, работата е ясна. Тя ти е промила мозъка.

— Не е вярно! Защо се вкисваш толкова, когато я споменавам?

— Защото го обсъдихме. Взехме решение! Заедно! Отидох при чичо, набавих парите. Намерих ти лекар. Записах ти час. Два пъти! А ти все отлагаше. Накрая решихме да действаме. А принцесата ми заявява, че се била отказала.

Кейти се разплака отново. Този път обаче се чувстваше различно, не се самосъжаляваше. Една от сълзите падна в млечния шейк и остави върху розовата повърхност солена капка.

— Това дете е плод на любовта. Има право да се роди.

— Стига с тия глупости, Кейти Евънс.

— Не са глупости — възрази тя. — Пък и е късно за аборт. Навлязла съм в четвъртия месец.

— Моля? Защо не ми каза?

— И аз не знаех — отвърна яростно момичето. — Но това е без значение. Искам, когато детето ни се роди, да дойдеш да живееш с мен и мама.

Искендер вдигна вежди.

— Наистина ли вярваш в тия тъпотии? Не си с всичкия си!

Кейти изтика стола си назад със силно стържене и каза с обиден писклив глас, който не приличаше на нейния:

— Нямам намерение да седя тук и да търпя да ми говориш така. Махам се.

— Къде, по дяволите, отиваш?

— Прибирам се. За да легна. Мама каза, че не е хубаво да се уморявам.

Искендер удари с длан по масата толкова силно, че някои от посетителите ги погледнаха. Но Кейти не се стресна.

— Знаеш ли какво ще ти кажа, защо не вземеш да се успокоиш и да помислиш за име? Приготви по две-три за момчета и за момичета.

Искендер си пое дълбоко въздух и продължи да седи, държеше главата си в ръце, а стомахът му беше на топка. Не вдигна очи. Сещаше, че сервитьорът наблюдава развоя на малката им драма, и се запита какво да прави сега, след като приятелката бе изфучала навън. Не искаше да се среща с приятелите си, не му се прибираше и у дома. Отхапа от недоядената кифла на Кейти и махна трохите, паднали по краката му. Искаше му се със същата лекота да заличи и онова, което чичо Тарик му беше подметнал, да го премахне без следа. Смутен, Искендер извади една от брошурите, които Оратора му беше дал преди известно време и които носеше в джоба на якето си, но така и не беше прочел. Опита се да разбере какво значат многословните изречения, думите обаче се размиваха в купчини букви. Скоро се отказа и повика келнера, за да поръча повече храна, отколкото изобщо можеше да изяде. Така де, имаше пари.