Елиф Шафак
Чест (27)

Момче от восък

Лондон, май 1978 година

В деня, когато задържаха скуотърите, Тобико също бе арестувана, но за разлика от другите изчезна скоро след като я пуснаха. Никой не знаеше къде е отишла. Притеснен, Юнус почука на вратата до изоставената къща. Отвори му старец, който само открехна вратата и надзърна иззад веригата.

— Извинявайте за безпокойството, господине. Търся приятелката си, едно момиче с черна коса и татуировки. Живееше ей в онази къща.

— В лудницата ли?

— Ъхъ — поколеба се момчето.

— Не познавам никакво момиче с черна коса и татуировки. Дано всичките са се махнали завинаги — отсече старецът. — Да се отърва и аз.

Вратата се затръшна.

Юнус реши да тръгне да търси сам из града. Въртеше педалите и обикаляше улица след улица, тичаше след всяка жена, която поне малко приличаше на Тобико, търсеше я по пазари и супермаркети, обществени перални и магазини за алкохол, а все не можеше и не можеше да я намери.

Един ден, в началото на май, зави по Кингсланд Хай Стрий при Долсън, на хвърлей от кино „Рио“, мислите му бяха навсякъде и никъде и той се надяваше да открие Тобико. Съненият поглед падна върху мъж и жена, които стояха с гръб към него пред цветарница и избираха саксия. Юнус не знаеше какво го бе привлякло в двамата, но не можеше да откъсне очи от тях.

Мъжът се пресегна и докосна жената по китката, погали я леко, с любов. Стройното й тяло бе извърнато към него, сякаш след миг щеше да отпусне глава върху рамото му. Изневиделица Юнус усети как стомахът му се присвива и ушите му започват да бучат. Имаше нещо познато в кестенявата коса на жената, в зелената й рокля с буфан ръкави и златни копчета, във формата на талията й, в изящно нежната извивка на ръката й. Сърцето на момчето заби като обезумяло. То пребледня и стисна устни.

Мъжът придърпа към себе си жената и й прошепна нещо в ухото, докосвайки врата й с устни — бързо и леко докосване, може би случайно, невинно и неволно, свенлива ласка, от която жената се поизвърна настрани и се усмихна, а на дясната й буза се появи трапчинка.

Мама.

Момчето обърна велосипеда и завъртя бързо педалите. Под пласта на обзелите го стъписване и паника то — или някаква част от мозъка му — си мислеше, че никога дотогава не е виждало майка си такава. Жената, която току-що беше наблюдавало, беше Мама, и в същото време изобщо не приличаше на нея. Около нея витаеше щастие, ярко като маргаритките, които беше купила.

Когато вечерта се прибра, Юнус приличаше на момче от восък — блед, с безизразно лице. Искендер и Есма започнаха да се заяждат, че приличал на фигурите на Мадам Тюсо. Пембе се притесни да не се е заразил от грип и се опита да го накара да си пийне ментов чай. Но Юнус отхвърли любезностите, не обърна внимание на подмятанията и настоя да си легне рано.

На другата сутрин отново беше подмокрил леглото.