Дон Уинслоу
Сатори (96)

96.

Даймънд я откри във Виентян, на площада пред Патоусай. Паметникът, дори с лаоските му върхове, му напомняше малко на arc de triomphe^[1]. Всъщност, Соланж също мислеше така.

— Малко ми напомня за дома — рече тя. — В Монпелие имаме нещо подобно.

— Какво правите в Лаос? — попита Даймънд.

— Търся си работа, мосю — отвърна тя. — А вие какво правите в Лаос?

— Търся вас.

— А, така значи. Е, поне вашата задача е изпълнена.

— Вашата може би също — рече Даймънд. Моментално завидя на Николай Хел. Мисълта, че арогантният кучи син е спал с това прекрасно създание го вбесяваше.

— Как така? — попита тя.

— Може би имаме нещо за вас — каза той.

— „Ние“ — поинтересува се тя със саркастичен и същевременно дразнещ тон. — Искате да кажете „ние, американците“ ли?

— Да.

— Обикновено работя с мосю Хейвърфорд — рече тя.

Произнесе го „Ейвърфор“, което Даймънд намери за невероятно възбуждащо.

— Той работи по друга задача. Изпрати мен. Аз съм господин Голд.

Усмивката й беше чувствена, иронична и вбесяваща.

— Сериозно?

— Не.

Излязоха от парка на улица Санг.

— Какво сте намислили, мосю Голд? — попита тя.

Даймънд й каза, след което добави:

— Мисля, че ще ви хареса. Може да бъде доста изгодно, а Сайгон много прилича на Франция, нали?

— В някои отношения, да.

— И отговорът ви е?

— Pourquoi non?

— Какво означава това?

Тя го прониза със зелените си очи и се усмихна.

— Защо не?

— Добре — със стегнато гърло каза Даймънд. — Добре. Ъ-ъ-ъ, трябва ли ви такси? Къде сте отседнали?

— В „Маноли“ — отвърна тя. — Предпочитам да повървя, благодаря ви.

— Мога да ви изпратя.

Тя спря и го погледна.

— Сега какво искате, мосю Голд?

— Мисля, че знаете — отвърна Даймънд, събирайки цялата си смелост с мисълта, че тази жена е, в края на краищата, просто една прехвалена курва. — Така де, казахте, че търсите работа.

Тя се разсмя.

— Но не чак толкова отчаяно.

Бързо се разбраха за подробностите около пътуването й до Сайгон и той си тръгна, мразейки я.

Но курвата ще изпълни предназначението си, помисли си той. В досието пишеше, че Хел се е влюбил и смята да се върне при нея. Добре… ако кучият син е жив, ще дойде в Сайгон да я търси.

А аз имам връзки в Сайгон.

Соланж се увери, че противният американец не я следи, после се върна в хотела си и изпи чаша ментов чай в тихата сенчеста градина.

Сайгон, помисли си тя.

Добре, Сайгон.

Николай още не се беше появил и трябваше да приеме вероятността, че никога няма да го направи. Мъжете умират и изчезват, и жената трябва сама да се погрижи за себе си. Отвратителният „Голд“ беше прав, че Сайгон е привлекателен град, типично френски в много отношения.