Дон Уинслоу
Сатори (92)

92.

Даймънд внимателно четеше досието на Хел.

По дяволите, помисли си той. Как е могъл да избегне капана в пекинския храм и онзи китайски кунгфу кучи син, дето уж бил толкова добър? Да бе, толкова добър, че позволил на Хел да му пусне куршум в челото и да избие останалите му хора.

Две покушения срещу Хел и два провала. Първо вижда сметката на убийците в Токио, после устройва клане в Пекин.

Още един неуспешен опит и си вън от играта, каза си Даймънд.

Следващия път трябва да успееш.

Но трябва да откриеш Хел, преди да го убиеш.

„Примами го“, беше казал Сингълтън.

Лесно му беше на дъртия задник да го каже, но е малко по-трудно да се направи. С какво да го примами? Каква стръв трябва да използваш, за да захапе Хел въдицата?

Отново започна да чете досието, дадено му от Хейвърфорд по заповед на Сингълтън. Започни отначало, каза си той.

Започни с Токио.

Намери стръвта, която да подмами арогантното полуяпонско копеле.