Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Satori, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Корекция
vesi mesi (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Дон Уинслоу. Сатори

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

Редактор: Милко Стоименов

ISBN: 978-954-655-155-9

История

  1. — Добавяне

133.

Антонучи гледаше представлението на момичетата.

Клубът бе доста оживен за четвъртък вечер, пълен със здраво пиещи френски авиодесантчици и бойци от Чуждестранния легион, и Антонучи внимателно следеше да не започнат пиянска свада в заведението му. Засега войниците се държаха прилично и вероятно щяха да продължат в същия дух от страх да не бъдат изхвърлени от свърталището и да изгубят правото да гледат красивите музикантки. По-късно несъмнено щяха да тръгнат към някой бордей да потушат запаления от момичетата пламък. И други щяха да спечелят от тях.

Тъй да бъде, помисли си Антонучи. Търговията с плът е грях.

Запали клечка и завъртя края на пурата си в огънчето.

Кубинска, от най-добрите.

Погледна часовника си. Развратният американец вече би трябвало да отговаря за греховете си. Бяха изпратили трима от най-добрите с инструкции инцидентът да изглежда като грабеж. На Бай Виен нямаше да му хареса, но и той да върви по дяволите. Рано или късно щяха да се справят и с уличния плъх от Чолон.

А той ще бъде много по-труден за убиване от американеца Хейвърфорд.

Les Amerloques, помисли си Антонучи, докато вдишваше ароматния дим. Такива аматьори в интригата, толкова непохватни, толкова елементарни. Нужни са векове за създаването на култура на конспирациите, поколения фамилни връзки. Америка с нейния младежки наивитет и нечиста кръв е тъп инструмент, който никоя стомана не може да подостри.

Америка в Азия? Все едно глух човек на симфония.

И сега Хейвърфорд лежи на улицата, френската полиция ще изказва извиненията си с тяхното безразлично галско свиване на рамене, а „Операция X“ ще продължи напред. Опиумът ще продължава да пристига през френските военни вместо през Виет Мин, да бъде препращан в лабораториите в Марсилия, където да се превръща на хероин, и да намира клиентите си по улиците на Ню Йорк. Ще си трупаме парите и животът ще продължи.

За някои.

Позволи си да спре поглед върху дългите крака на саксофонистката. Има късмет, че може да седи на стола си. Следващият път три пъти ще премисли, преди да върти очички на някой красив непознат.

А какво беше станало, с Жилбер? Вестникарските истории за Виет Мин очевидно бяха френска измислица. Носеха се слухове, че Жилбер се държал фриволно с новата любовница на Бао Дай, направил грешката да го унижи на масата за покер да му отмъкне парите. Да, Бао Дай е наредил Жилбер да бъде убит, за да си възвърне самочувствието. А после неговите момчета издънили всичко. Трябваше да се обърне към нас.

Отново насочи вниманието си към саксофонистката Ивет. Може пък да я изчукам довечера, помисли си той. Да й покажа, че не храня никакви лоши чувства. Тя е чувствителна, толкова лесно се засяга.

Видя Мансини да влиза в помещението и да го търси с очи. После шефът на Юнион Корс го видя и поклати глава.

Само стар приятел можеше да разгадае смисъла на подобен неуловим жест.

Антонучи го разбра и в него се надигна гняв.

Покушението срещу американеца се бе провалило.