Дон Уинслоу
Сатори (88)

88.

— Откога знаете истинската ми самоличност? — попита Николай.

— Още преди да се появите в Пекин — отвърна Ю. И изреди историята на Николай — раждането му в Шанхай, заминаването му за Япония, убийството на Кишикава, мъченията на американците и затвора.

Китайците като че ли знаеха всичко. Николай можеше само да се надява, че не осъзнават дълбочината на връзката му с покойния Юрий Ворошенин.

— Пленник ли съм? — попита той.

— Бих предпочел думата гост.

— Гостът може ли да стане и да си тръгне?

— Въпросът е чисто академичен — отвърна Ю. — Истината е, че не можете да станете, още по-малко да вървите. А дори и да можехте, няма къде да отидете. Търсят ви навсякъде, господин Хел. Това е може би единственото място на света, където сте в безопасност.

Натъжаващо точно обобщение на реалността, помисли си Николай. На реалността, откакто убих Кишикава сама. Местата и обстоятелствата се менят, но този факт — не.

Аз съм затворник.

Чу гласът на Кишикава. Ако нямаш избор, почтено е да приемеш затворничеството си, макар че можеш да помислиш и за сепуку. Но ти имаш избор.

Какъв?

Трябва да откриеш сам, Нико. Разгледай внимателно го-кан. Когато си в капан и не можеш да намериш път за бягство, трябва да го създадеш.

И все пак, какъв, моля?

Това е твоя кан, Нико. Никой друг ще може да я играе вместо теб.

— Искали сте смъртта на Ворошенин — каза Николай, опипвайки почвата.

— Очевидно.

— За да си развалите отношенията със Съветите.

Ю кимна.

— И ме спасихте от засадата на американците, защото…

— Колко често получаваме възможност да се сдобием с американски агент, който е така силно мотивиран да ни сътрудничи? — попита Ю. — Сигурен съм, че можете да ни кажете имена, места, начини на действие. В края на краищата, вие се съгласихте да бъдете спасен.

Хел беше разбрал предупреждението на монаха и на свой ред даде знак, че разбира — като удавник, който посяга към хвърленото му въже. Разбира се, знаеше, че това ще си има цена.

— Нищо няма да ви кажа — рече Николай.

— Американците ви предадоха — отвърна Ю. — Защо се колебаете да ги предадете на свой ред?

— Тяхното безчестие си е тяхно — каза Николай. — Моето — мое.

— Колко японско твърдение.

— Приемам комплимента — отвърна Николай. Опита се да седне, но усилието бе болезнено и изтощително. — Няма да стана информатор, а ще принудя американците да спазят уговорката, която имат с мен.

— И как смятате да го направите? — попита Ю, развеселен от този ранен човек, който едва можеше да носи собствената си тежест.

Но в същото време нещо в очите на Хел го накара да му повярва.