Дон Уинслоу
Сатори (139)

139.

Соланж седеше пред огледалото и внимателно си слагаше линия на очите.

Бао Дай харесваше малко по-тежък грим, отколкото предпочиташе тя — императорът си падаше по онзи моден, филмов стил.

Всъщност, на нея не й пукаше.

Но в светлината на утрото се запита колко ли още време ще я намира за интригуваща и привлекателна. Какво щеше да стане, когато престане да го изненадва и той се отегчи от старите трикове? Знаеше, че ще се случи онова, което се случва винаги. Щеше да започне да й търси недостатъци, да коригира граматиката й, да прави забележки относно дреболии в тоалета, а накрая да й каже, че само се е шегувал. Щеше да престане да се смее на саркастичните й забележки, да губи търпение, докато я чака да се приготви, очите му ще затърсят поредното ново забавление.

C’est l’amour.^[1]

Сайгон не й допадаше особено. Беше твърде влажно, навсякъде се плетяха всевъзможни интриги. Беше като в сауна и тя я намираше направо за задушаваща. Понякога си мислеше да се върне във Франция — не в Монпелие и при спомените, свързани с онова място, а в Париж или може би Лион. Принцът марионетка непрекъснато говореше за екскурзия до Париж. Може би щеше да го задържи на въдицата си докато се озоват там, после да му позволи да се отегчи от нея и да я напусне.

След като й плати съответната издръжка, разбира се.

Николай Хел наистина ли е мъртъв?

Мисълта й подейства като удар в корема. Ръката й затрепери и се наложи да хване дясната си китка с лявата си ръка, за да задържи молива.

Но възможно ли е наистина да е мъртъв и аз да съм виновна за това? Дали са разбрали за прегрешението ни, дали императорът е разбрал, че се е сдобил с рогата корона и от ревност е наредил Николай да бъде убит? Не, каза си тя. Ако Бао Дай беше направил това, нямаше да се сдържи да не ми каже, или най-малкото да намекне. А и усърдието му в спалнята определено не беше намаляло.

Соланж беше запозната с поведението на мъжете, които подозират, че са им сложили рога. Бяха намусени и нелепи — искаха секс, но не желаеха да потопят перата си в замърсената мастилница. Ту се цупеха, ту се перчеха, а след това или си отиваха, или идваха в леглото — естествено, в зависимост от това как ги манипулира. Но Бао Дай продължаваше да бъде все така жизнерадостен и безсрамно похотлив както винаги.

Тази вечер щеше отново да излезе с него — някъде на вечеря, а след това несъмнено и в Le Grand Monde, за да утоли комарджийската си страст. После нямаше да се размине и леглото, и нямаше да е зле да измисли нов номер, за да задържи интереса му.

Естествено, стига вече да не е разбрал. В противен случай спокойно може да ме пребие или да ме откара някъде, за да бъда убита.

Ако Николай не е мъртъв, къде ли е?

Тъкмо си помисли това, когато на вратата леко се почука. Прислужницата най-сетне носеше ръкавиците, които бе поискала преди час.

— Влез! — извика тя от спалнята.

Видя в огледалото отражението на брадатото джудже Дьо Ланд.