Дон Уинслоу
Сатори (118)

118.

На кръглата маса седяха шестима души. Николай, Бао Дай, Бай Виен, Хейвърфорд, Сингави и крупието.

Бай Виен обяви правилата — казиното щеше да раздава картите, но пред играчите ще се върти бък, който да определя реда на залаганията. „Раздаващият“ можеше да избере една от две игри — открит покер със седем карти или закрит с пет, като при втория се отваря с чифт валета или нагоре. Нямаше да има глупости като свободни карти и жокерите се изваждаха от тестето. Важно бе също, че няма таван за залаганията.

Николай седна с чаша неразредено малцово уиски и погледна към Соланж, която стоеше до рамото на Бао Дай като някакъв талисман за късмет. Унизително, помисли си той. Унизително, евтино и далеч под достойнството й.

Освен ако не играеше някаква роля, определена й от американците. Точно както ти участваш в мелодрамата им. Но каква е нейната роля?

Бао Дай подреди жетони на няколко спретнати купчинки. Хейвърфорд седна отляво на Николай, Бай — отдясно.

Цепиха за първото раздаване. Бай спечели и избра игра с пет карти.

Николай взе ръката си.

 

 

Два часа по-късно стаята бе пълна със застоял цигарен дим и натрупано напрежение. Хейвърфорд вече беше почти извън играта, както и Бай Виен. Сингави имаше скромна купчинка жетони пред себе си, а Николай и Бао Дай бяха големите победители и се носеха с пълна скорост към последното изпитание.

Николай намираше самата игра за неописуемо досадна и елементарна, тъй като три дълги години в затвора бе слушал как американските пазачи играят безкрайните си раздавания. Покерът беше лишен от нюанси и находчивост и бе болезнено детински в сравнение с го. Всичко се свеждаше просто до анализ на риска и управление на парите, а елементарната математика показваше, че петима играчи след определен брой раздавания най-общо ще получат едни и същи ръце. В този смисъл играта смътно напомняше на го, тъй като изискваше да решиш дали да бъдеш агресивен или да отстъпиш.

Въпреки това битката срещу Бао Дай му се стори завладяваща. Беше изненадан колко много му се иска да вземе парите на императора и да го победи пред Соланж.

Та стана дума за липса на нюанси, помисли си той.

Взе картите си и видя, че е получил чифт дами и чифт десетки. Беше достатъчно да участва в залагането и хвърли жетоните си, а Бао Дай вдигна залога.

Получи петата си карта — десетка спатия.

Бао Дай откри, Николай плати и заложи отгоре.

Хейвърфорд хвърли картите си на масата.

— Тази вечер не ми върви.

Сингави изгледа напрегнато Николай, чието лице бе спокойно и непроницаемо. Изсумтя презрително и избута жетоните си в средата на масата.

Бао Дай се усмихна през масата.

— Блъфирате.

— Може.

Императорът плати и вдигна залога.

Николай и Сингави платиха.

Бао Дай свали картите си — червен флош.

— Фул — каза Николай и прибра жетоните.

Сингави изруга.

Бао Дай само се усмихна, но Николай видя лекото изчервяване от гняв и отчаяние по бузите му. Хвърли поглед към Соланж, която бързо се обърна, отиде до бара и донесе на Бао Дай ново уиски.

Николай погледна купчината си жетони. Имаше повече от две хиляди пиастра, или около 120 000 долара.

Беше ред на Бай Виен да раздава. Той поръча ново тесте и обяви игра със седем открити карти. Крупието размеси картите и Бай Виен цепи.

Николай погледна двете си закрити карти.

Нищо обещаващо — четворка и петица спатия.

Първата му открита карта беше вале купа.

Бао Дай получи дама каро и заложи.

Николай остана в играта.

Следващото раздаване му донесе осмица спатия, а Бао Дай получи дама пика. Императорът вдигна очи, усмихна му се и вдигна с триста пиастра. Николай хвърли чиповете, за да види следващата си карта.

Вале каро.

— Имаме чифт валета — обяви раздаващият.

Хейвърфорд се отказа.

Бао Дай получи двойка, но тъй като имаше по-силна ръка, вдигна с още петстотин пиастра и Николай остана в играта, за да му се падне петица купа.

Императорът получи дама спатия.

— Имаме тройка дами.

Погледът на Соланж бе почти тъжен. Бао Дай заложи още петстотин, облегна се и погледна към Николай.

— Още ли предпочитате да играете играч срещу играч?

Николай не беше сигурен дали играе срещу играч или срещу играч и казиното, но отвърна:

— Да, предпочитанията ми не са се променили.

— Е…

Николай избута жетони за петстотин пиастра в средата на масата.

Бай Виен се отказа.

Сингави, който имаше открит чифт десетки, остана в играта.

— Оптимист по душа съм — обясни той.

Крупието раздаде последната открита карта.

Николай получи шестица купа.

На Бао Дай се падна деветка пика.

— Без промяна — каза раздаващият.

Бао Дай вдигна с още триста.

Сингави също се отказа.

— Явно и на мен не ми върви. — Стана, отиде до бара и си наля перно.

— Значи оставаме само ние двамата — каза Бао Дай.

— Както и беше замислено — отвърна Николай. Погледна нахално Соланж и тя се извърна.

— Мисля, че дамата се умори — рече Бао Дай. — Какво ще кажете това да бъде последната ни игра?

— Нищо против — каза Хейвърфорд. Бай и Сингави побързаха да се съгласят.

Бао Дай повдигна вежда към Николай.

— Стига да има победител и победен — каза Николай.

— Мисля, че мога да ви уверя, че ще има.

Чудно ми е дали можеш, помисли си Николай, като си спомни, че съюзникът и делови партньор на императора беше поръчал новото тесте, притежаваше казиното и крупието. Днес направих цяло състояние и все още ми е останало достатъчно, за да започна нов живот.

Императорът има открита тройка. Съдейки по агресивното му залагане, в ръката си крие четвърта дама. Имам само един шанс да бия картите му — трябва да изтегля седмица спатия. Шансовете са против мен.

Бао Дай се пресегна и погали ръката на Соланж.

Николай вкара жетоните си в играта.

Раздадоха картите.

Бао Дай посегна към своята.

— Нека не гледаме — каза Николай.

— Моля?

— Нека не гледаме, Ваше превъзходителство — предложи Николай и избута всичките си жетони в средата на масата. — И нека направим тази игра последна.

— Това е лудост — промълви Хейвърфорд.

Зелените очи на Соланж проблеснаха като изумруди.

— Той вече може да има каре дами, знаеш го — изсъска Хейвърфорд.

Много добре го знаеше. Погледна към Бай, за да се опита да разбере дали играта е нагласена.

Не успя.

Бао Дай пое дълбоко дъх и също избута чиповете си.

— Плащам — каза той. После погледна към Бай и попита: — Разполагам ли с кредит тук?

— Разбира се — шеговито отвърна Бай, но лицето му беше напрегнато, сякаш се надяваше императорът да не направи онова, от което се боеше.

Той обаче смяташе да стори тъкмо това.

— Плащам — повтори Бао Дай — и вдигам с две хиляди пиастра.

— Не разполагам с парите.

— Зная — сладко отвърна Бао Дай. — Предупредих ви, че няма таван. Тъжният факт е, че нямате работа в тази игра. Играх си с вас като с… марионетка.

Бай изглеждаше отвратен. Сингави заби поглед в масата, а Хейвърфорд намери нещо интересно на тавана. Всички се чувстваха неудобно заради Бао Дай. Той беше унизил самия себе си като мъж.

Соланж пък гледаше право към императора и на лицето й се изписа презрение. Появи се само за миг и бързо се смени с безразлична маска, но Николай го видя, а това беше достатъчна победа.

— Е, в такъв случай, лека нощ — каза Николай и понечи да стане.

— И вие разполагате с кредит — каза му Бай и изгледа кръвнишки Бао Дай.

— До две хиляди пиастра ли? — попита Николай.

— Точно така.

Искрено ли е предложението на Бай, или картите са манипулирани и ме подлъгва да загубя още повече? Спасих ти живота, помисли си Николай, докато го гледаше. Би ли ми погодил номер сега?

Седна на мястото си.

Погледна към Соланж, която отвърна на погледа му.

— Плащам — каза Николай.

Бао Дай обърна закритите си карти и показа ръката си.

Първата му карта беше дамата купа.

Каре дами.

Погледна към Николай и презрителната му усмивка сякаш казваше: „Нали ти казах, че нямаш място тук. Ръката е моя, мангизите са мои, жената е моя“.

Николай обърна последната си закрита карта.

Седмица спатия.