Дон Уинслоу
Сатори (152)

152.

— Рунг Сат? — повтори Сингави.

— Така каза дребното копеле — отвърна Даймънд. — Повярвай, говореше истината.

Френският парашутист намери информацията за обезпокоителна.

— Рунг Сат е район на бин суйен.

Даймънд не искаше и да чуе за това. Вече беше научил, че корсиканците са оплескали покушението срещу Хейвърфорд и че нафуканият кучи син знае за връзката му с Операция X и търговията с хероин. А сега Хел се беше измъкнал от Сайгон в така нареченото Блато на убийците, което можеше да означава само едно — че се намира под закрилата на Бай Виен.

— Не ми пука, ако ще да е в дневната на папата! — извика Даймънд. — Имаш войници, прати ги!

Сингави поклати глава. Американците са толкова нескопосани — използваха брадва там, където и кама можеше да свърши работа.

— Кобрата ще го открие. По-добре да не се месим.

— Така ли? Да не би тази Кобра да е по-добра от онези, които изпрати да убият Хейвърфорд? — попита Даймънд. — Виж какво, ако „Жилбер“ се измъкне, с Операция X е свършено. Свършено! С нас е свършено! Да не мислиш, че Бао Дай ще седи и ще гледа как парите му се изпаряват?

Видя колебанието на Сингави и го натисна още повече.

— Знаем, че жената пътува към Жилбер. Изпрати екип, приключи с това.

Сингави кимна.