Уилям Шекспир
Ричард III ^[0] (7)

Втора сцена

 

СИНЪТ

Умрял ли е баща ни, мила бабо?

Кажете ни!

 

ДУКЕСА ЙОРК

                Не е, детенце мое!

 

ДЪЩЕРЯТА

Защо тогаз си удряте гърдите

и викате: „О, Кларънс, бедни синко!“

 

СИНЪТ

Защо ни гледате така печално,

щом той е жив? И клатите глава

и ни наричате „злочести рожби“,

„сирачета“, „безпомощни дечица“?

 

ДУКЕСА ЙОРК

Разбрали сте ме криво, малки мои.

Аз болестта на краля ни оплаквам,

а не смъртта на вашия баща.

По мъртвите да плачем няма полза.

 

СИНЪТ

Умрял е значи! Виждате ли, бабо!

И виноват е чичо ни, крал Едуард!

Но Бог ще му плати — аз ден и нощ

за туй ще му се моля!

 

ДЪЩЕРЯТА

                И аз също!

 

ДУКЕСА ЙОРК

Мълчете, мили! Кралят ви обича!

Не можете вий, малки и наивни,

да подозрете кой е отговорен

за гибелта на вашия баща.

 

СИНЪТ

Ний можем, знаем, бабо! Чичо Глостър

ми обясни, че кралят бил измислил,

съветван от кралицата, причини,

за да затвори бедния ни татко.

Когато ми го каза, той заплака,

целуна ме по бузите и с нежност

помоли ме да имам вяра в него

като в баща, защото щял горещо

да ме обича като роден син!

 

ДУКЕСА ЙОРК

О, как, откраднал маска тъй красива,

свирепия си лик порокът скрива!

Мой син и срам е той, но туй коварство

не го е сукал той от тези бозки^[30]!

 

СИНЪТ

Вий мислите, че той ме е излъгал?

 

ДУКЕСА ЙОРК

Да, миличък!

 

ДЪЩЕРЯТА

                Не мога да повярвам!…

Но чувайте! Какъв е тоя шум?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Ах, кой ще ми попречи да ридая

и да проклинам горката си участ?

Отчаяна във Божията милост,

ще стана враг на своята душа!

 

ДУКЕСА ЙОРК

Каква е тази сцена с бурна страст?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

От действие трагично тя е част:

мъжът ми, син ти, кралят наш е мъртъв!

Защо са живи клоните, когато

умрял е коренът? Защо листата

зелени са, щом сокът им е секнал?

Които ще живеят, нека плачат;

които ще умират, да побързат,

та, лекокрили, нашите души

да стигнат краля си и го последват —

подобно поданици верни нему —

във новото му кралство, скрито в мрак!

 

ДУКЕСА ЙОРК

Ах, в твойта скръб такава част аз имам,

какъвто дял съм вложила в мъжа ти!

Оплаках аз смъртта на своя Йорк

и заживях с два образа от него,

но злата смърт разби тез две чудесни

огледала на дивния му образ

и ми остави само едно трето,

тъй криво, че сърцето му пробожда,

когато зърна своя срам във него!

Да, ти вдовица си, но си и майка

и живи рожби имаш за утеха,

а пък на мен смъртта отне съпруга

и от ръцете ми изтръгна двете

опори мои, Едуард и Кларънс —

о, колко право имам аз, която

съм двойно по-пострадала от тебе,

да заглуша с плача си твоя плач!

 

СИНЪТ

Вий, лельо, не оплакахте баща ни —

не можем ний със плач да ви помогнем!

 

ДЪЩЕРЯТА

Сирашката ни скръб ви беше чужда —

ний чужди сме на вашата вдовишка!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Не са ми нужни вашите сълзи —

сама способна съм да раждам жалби!

О, извори отвсякъде, пратете

водите си към моите очи,

та те като във прилив, управляван

от влажната луна^[31], да наводнят

света от край до край! О, аз горката!

О, мой безценни господарю Едуард!

 

СИНЪТ и ДЪЩЕРЯТА

О, наш любими, скъпи татко Кларънс!

 

ДУКЕСА ЙОРК

О, бедни мои, Едуард и Кларънс!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Опоро моя, мъжо Едуард, где си?

 

СИНЪТ и ДЪЩЕРЯТА

Опоро наша, татко Кларънс, где си?

 

ДУКЕСА ЙОРК

Опори мои, мъж и чедо, где сте?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Кога е губила вдовица толкоз?

 

СИНЪТ и ДЪЩЕРЯТА

Кога сираци губили са толкоз?

 

ДУКЕСА ЙОРК

Кога загубвала е майка толкоз?

Да, аз, уви, съм майка на скръбта им.

Тя в тях е частна, в мене е всеобща.

Със нея заедно аз жаля Едуард,

но тя не жали с мене моя Кларънс.

С тез двете заедно аз жаля Кларънс,

но те не жалят с мене моя Едуард.

Излейте вие, тримата, над мен,

трикратно страдаща, тез свои сълзи —

аз дойка на скръбта ви съм и зная

как с вопъл и със стон да я накърмя!

 

ДОРСЕТ

Любезна майко, не гневете Бога

с таз своя непризнателност към него.

Във земните дела, когато някой

изплаща неохотно своя дълг,

наричаме го ний неблагодарен —

дваж по такъв е, който се опълчва

срещу небето, затова, че то

си е поискало обратно нещо,

което ни е дало в щедър заем!

 

РИВЪРЗ

Любима сестро, помислете бързо

като грижовна майка за сина си!

Пратете да го викнат, за да бъде

венчан за крал, без губене на време!

Във него ще е вашата утеха —

със Едуард скръбта си погребете,

и в Едуард радостта си посадете!

 

РИЧАРД

Сестрице, утешете се! Тук всички

причини имаме да жалим свойта

помръкнала звезда, но с плач и вопли

не се лекуват раните, уви!…

Простете, ваша светлост, но случайно

не ви видях. На колене ви моля,

благословете ме, любезна майко!

 

ДУКЕСА ЙОРК

Благословен от Бога да си, синко,

с покорство, вярност, милост и любов!

 

РИЧАРД

Амин!

        „И да живея сто годин!“

Как тъй пропусна този благ завършек

на всички майчини благословии?

 

БЪКИНГАМ

Заоблачени принцове и знатни,

товара скръб понесли с общи сили,

взаимно укрепете се душевно

с роднинска обич: свърши се зърното,

пожънато от стария ни крал,

но младият класи за нова жътва.

Единството ни, толкова доскоро

разкъсвано от ежби и омрази,

ще трябва да се пази и укрепва.

Аз мисля, че добре ще е да пратим

без бавене за принца малка свита,

която да го доведе от „Лъдлоу“^[32]

във Лондон, за да бъде коронясан.

 

РИВЪРЗ

Защо да бъде малка, ваша милост?

 

БЪКИНГАМ

Защото, ако бъде по-голяма,

възможно е отново да отвори

зарасналата рана на враждата,

която ще е двойно по-опасна

сега, при неукрепналата власт,

когато всеки кон е без юзда

и може да върви където иска.

Ний трябва да предварваме, аз мисля,

бедата отдалеч, когато още

е само неизключена възможност.

 

РИЧАРД

Надявам се, че кралят ни сплоти —

за мен съюзът ни е здрав и силен.

 

РИВЪРЗ

За мене — също. И за всички, мисля.

Но тъй като е още пресен, трябва

да бъде пазен от опасността,

която би се криела за него

във твърде многобройния конвой.

Затуй и аз със лорда Бъкингам

бих искал малка свита.

 

ХЕЙСТИНГЗ

                И аз също.

 

РИЧАРД

Тогаз да е по вашему! Предлагам

да идем да обсъдим кой да бъде

във свитата на принца. Майко, сестро,

ще дойдете ли с нас да ни дадете

съвета си по тоз въпрос?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ и ДУКЕСА ЙОРК

                        Със радост!

 

БЪКИНГАМ

За Бога, сър, които и да пратим

да взимат принца, нека не стоим

във къщи си! По пътя, като увод

към повестта, намислена от нас,

аз начин ще потърся да откъсна

момчето от надутите роднини

на нейна кралска милост лейди Грей.

 

РИЧАРД

Мой двойнико, учителю мой мъдри,

душеприказчико, пророче мой,

като отроче аз се поверявам

на твойто ръководство: да вървим,

та заедно със тях да бъдем в „Лъдлоу“!