Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Richard the Third, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2012)
Начална корекция
Alegria (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми

Събрани съчинения в осем тома

Превел от английски: Валери Петров

Художник: Петър Добрев

Редактор на изданието Бояна Петрова

Редактор на издателството Иван Гранитски

Коректор Евгения Владинова

Формат 16/60/90 Печатни коли 49

Печат

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. — Добавяне

Пета сцена

Полето край Босуърт.

Влизат Крал Ричард и Ричмонд. Двамата се сражават. Ричард пада убит. Сигнал за отстъпление. Тръбен звук. Влиза отново Ричмонд, следван от Станли, носещ короната, Благородници и Войници.

 

РИЧМОНД

Хвала на Бога и на вас, бойци,

денят е наш и злият пес е мъртъв!

 

СТАНЛИ

Безстрашни Ричмонд, ти доказа кой си!

Виж знака на властта, без право носен,

от слепоочията аз изтръгнах

на този кървав изверг, за да бъде

украса на сияйното ти чело.

Носи го и щастлив бъди със него

за благото на нашата страна!

 

РИЧМОНД

Небе, кажи на всичко туй: амин!

Но жив ли е синът ти, татко Станли?

 

СТАНЛИ

Да, жив и здрав е и ни чака в Лестър,

където ви предлагам да отидем.

 

РИЧМОНД

Кои по-знатни — наши или техни —

убити са в сражението днес?

 

СТАНЛИ

Джон Норфък, Уилям Брендън, Уолтър Ферърз

и Робърт Браканбъри, ваша светлост.

 

РИЧМОНД

Телата им отдайте на пръстта,

тъй както се изисква от рода им,

и разгласете, че ще има милост

за който предаде се доброволно!

А после свойта клетва ще изпълним

и двете рози — Бяла и Червена —

ще свържем във едно. Дано небето,

с гняв гледало враждата им тъй дълго,

усмихне се на този чист съюз!

Предател към страната си е, който,

чул думите ми, не рече: амин!

Бе Англия безумна и сама

се нараняваше тъй дълго време:

брат братска кръв проливаше във битка;

баща във гняв убиваше сина си;

син мушкаше баща си по принуда.

Раздорът между Ланкастър и Йорк

разкъсваше страната ни на две

и нека Ричмонд и Елизабет,

наследници на двата кралски рода,

по Божа воля слеят ги в едно

и ако Бог с чада ги сподоби,

на Англия те мир да донесат

и дни на благоденствие и радост!

Всемилостиви Боже, притъпи

предателския меч на всеки, който

отново би поискал да съгледа

как плаче таз земя с реки от кръв;

живот не давай на онез, които

в разцвета и за зло ще мислят скрито!

Враждата свърши. Мир настана пак.

Стори го вечен, Господи всеблаг!

 

Излизат.

Край