Уилям Шекспир
Ричард III ^[0] (2)

Първа сцена

 

РИЧАРД

След зимата на нашите раздори

настана над страната пищно лято

под слънцето^[1] на тоя син на Йорк.

Погребани са вдън морето всички

оловни облаци, до неотдавна

потискали дома ни, и сега са

челата ни окичени със лаври,

доспехите — за спомен окачени,

викът „На бой!“ — сменен със вик „Наздраве!“,

а маршовата стъпка — с пъргав танц.

Навъсеният гений на войната

изгладил е лика си и наместо,

препуснал обкования си кон,

да всява страх в душите на врага,

подрипва — вижте го — във дамска стая

под звуците на сладостните лютни.

Но аз — изваян лошо за турнири,

направен да не мога да ухажвам

любвеобилните огледала,

лишен от чар, за да се перча мъжки

пред някоя въртяща кълки нимфа,

онеправдан, ограбен, изигран

от подлата мошеничка Природа,

изпратила ме в тоя дишащ свят,

надве-натри скалъпен, недоносен

и тъй сакат, недъгав, уродлив,

че кучетата лаят ме, когато

прокуцам покрай тях — аз нямам друга

забава в туй безгрижно, празно време,

огласяно от свирки на пастири,

освен, следейки кривата си сянка

под слънцето, да се въртя в безкрайно

умуване над свойта грозота.

И затова, негоден да развличам

като любовник тез лениви дни,

ще проявя способност на злодей

и ще отровя техните забави!

Аз план скроих със помощта на разни

пиянски сънища, мълви, прокоби

да скарам смъртно краля с брат ми Кларънс

и ако Едуард излезе толкоз

правдив и честен, колкото съм аз

двуличен, зъл и подъл, още днеска

ще бъде моят брат напъхан в Тауър

зарад прокобата, според която

„Един, чието първо име с «Джи» е,

на Едуард чедата ще избие^[2]…“!

Но скривайте се, мисли! Кларънс иде!

Здравейте, братко! За какво са тези

въоръжени стражи с ваша светлост?

 

КЛАРЪНС

За мойта сигурност загрижен, кралят

е наредил да бъда придружен

от тях във Тауър.

 

РИЧАРД

                И защо?

 

КЛАРЪНС

                        Защото

се казвам Джордж!

 

РИЧАРД

                Че вий ли сте виновен!

Би трябвало да прати във затвора

тез, дето са ви кръстили! Или

ще ви прекръства в купела на Тауър?

Какво е станало? Кажете, Кларънс!

Защо ви праща мога ли да зная?

 

КЛАРЪНС

О, бихте го узнал, ако го знаех,

но сам не зная нищо. Чух, че — вярващ

във сънища, поличби и прокоби —

отскубнал от буквара знака „Джи“,

защото някакъв пророк му казал,

че щял рода му да унищожи

един със име, почващо на „Джи“,

и тъй като и мойто име Джордж

се пише с „Джи“, заради тази глупост

и други ней подобни — както чувам —

сега ме праща на почивка в Тауър!

 

РИЧАРД

Така е то, когато сме под чехъл!

Не брат ни, кралят, праща ви във Тауър,

а лейди Грей^[3], съпругата му мила,

таз грозна мярка му е наумила.

Не тя ли и почтеният й брат,

тоз новоизкалъпен благородник,

Антъни Уудвил^[4], убедиха краля

да хвърли в Кулата лорд Хейстингз, който

едва сега, днес точно, беше пуснат?

Не сме, не сме във безопасност, Кларънс!

 

КЛАРЪНС

Да, прав сте, братко Ричард! В безопасност

са вече само нейните роднини

и пратениците, които нощем

търчат с език изплезен между краля

и мистрис Шор^[5]. Не сте ли чули колко

е трябвало да й се моли Хейстингз,

додето нейна милост го помилва?

 

РИЧАРД

Пред нейния олтар е плакал, да,

за да измоли свойта свобода.

Изглежда, че единственият начин

да си спечелим милостта на краля

е в туй да облечем като слуги

ливреята на нейно божество.

Откакто брат ни ги направи знатни,

от тая мистрис Шор и от онази

ревнива поизносена вдовица

зависи всичко в нашата държава.

 

БРАКАНБЪРИ

Простете, ваша милост, но аз имам

от краля заповед да не допускам

дори и хора с най-висока титла

да водят частни разговори с брат ви.

 

РИЧАРД

Така ли? Че тогава, ваша милост,

участвувайте в нашата беседа!

Тук заговори няма. Ний говорим,

че кралят ни е нравствен и разумен

и че кралицата, за свойта възраст,

е още хубава и не ревнива

и че роднините й са на почит;

че мистрис Шор е с прелестни крачета,

черешови уста, примамващ поглед

и сладка реч; да чуем, Браканбъри,

нима ще отречете всичко туй?

 

БРАКАНБЪРИ

Аз имам друга работа, а не

да гледам красотите й, милорд!

 

РИЧАРД

А, даже друга работа със нея?

Но знайте: едного като изключа,

бих дал съвет на всички тез, които

работят с нея, да го правят скрито.

 

БРАКАНБЪРИ

Кого като изключите, милорд?

 

РИЧАРД

Мъжа й, гълъбче. Върви донасяй!

 

БРАКАНБЪРИ

Простете ми, милорд, и много моля,

приключвайте беседата си с дука.

 

КЛАРЪНС

Покорни на дълга ти, Браканбъри!

 

РИЧАРД

И на кралицата, защото сме

безправни нейни роби! Сбогом, братко!

Отивам във двореца и ще сторя,

каквото ми поискате пред краля,

за да ви отърва, дори да трябва

да нарека вдовицата му „сестро“.

Това погазване на братска връзка

засяга чувствата ми по-дълбоко,

отколкото представяте си, Кларънс!

 

КЛАРЪНС

Аз знам, че то и двама ни не радва.

 

РИЧАРД

Престоят ви в затвора ще е кратък.

Повярвайте ми, ще ви наредя,

тъй както аз умея! Потърпете!

 

КЛАРЪНС

Какво ще правя друго! Сбогом, братко!

 

РИЧАРД

Върви, върви, наивнико нещастен,

натам, отдето няма да се върнеш!

Обичам те тъй силно, че ще пратя

душата ти във рая много скоро,

ако поиска Бог да я приеме

от моите ръце… Но кой пристига?

Лорд Хейстингз, току-що освободен!

 

ХЕЙСТИНГЗ

Желая добър ден на ваша светлост!

 

РИЧАРД

Подобен и на вас, лорд-камерхере^[6]!

Честита свобода! Кажете как

понесохте престоя си в затвора!

 

ХЕЙСТИНГЗ

Тъй, както се полага на затворник:

с търпение. Но аз ще заплатя

на тез, които станаха причина

да бъда пратен в него, честна дума!

 

РИЧАРД

Да, вярвам, вярвам. Кларънс и той също

ще им плати, защото той и вие

сте жертва на едни и същи хора

и те надвиха него както вас.

 

ХЕЙСТИНГЗ

Обидно е орлите да са в клетка,

когато мишеловите летят!

 

РИЧАРД

Какви са новините от чужбина?

 

ХЕЙСТИНГЗ

Най-лошата от тях е по-добра

от таз, която сполетя ни вкъщи:

крал Едуард е много тежко болен

и лекарите нямат цяр за него.

 

РИЧАРД

Печална вест, кълна се в свети Павел^[7]!

Със своя безпорядъчен живот

той зле пилее кралските си сили.

И на легло е, тъй ли?

 

ХЕЙСТИНГЗ

                Да, милорд.

 

РИЧАРД

Отивайте! След малко ще ви стигна.

Надявам се, че няма да живее,

ала не бива да умре, додето

Джордж още не е пратен с бърза поща

на оня свят! Отивам във двореца

да го надъхам още против него

с тъй многоубедителни лъжи,

че ако моят замисъл успее,

тоз ден ще е последният за Кларънс.

Туй стане ли, Бог нека взима Едуард

и предостави тоя свят на мене,

да се поплакна в него. Да, понеже

възнамерявам за жена да взема

по-младата от щерките на Уорик^[8].

Какво чак толкова, че съм убил

мъжа и свекъра й — най-доброто

обезщетение за таз вдовичка

е да заместя двамата за нея;

което ще направя, и не толкоз

от обич, колкото зарад една

потайна цел, която се надявам

по-лесно да постигна с този брак…

Но рибата е още във морето,

пък аз тигана готвя. Кларънс жив е,

а Едуард — и крал, макар на път.

Да не избързвам — първо да измрат!