Уилям Шекспир
Ричард III ^[0] (14)

Пета сцена

 

РИЧАРД

Ще можеш ли, мой драги братовчеде,

да тръпнеш, да бледнееш, да убиваш

дъха си насред думата, а после

да почваш пак и пак да секваш в миг,

загубил сякаш ум и реч от ужас?

 

БЪКИНГАМ

И още как! Аз мога да играя

като велик трагически актьор:

говорейки, през рамо да поглеждам,

да се озъртам и да тръпна цял

при всяко шумолене, уж изпълнен

с ужасни подозрения; умея

да изразявам страх и да го скривам

изкуствено с насилствени усмивки —

безчетни мимики са във услуга

на мойте планове!… Но где е Кейтсби?

Отиде ли?

 

РИЧАРД

        Отиде… Ей го, вижте,

завръща се със кмета на града!

 

БЪКИНГАМ (към кмета)

По-скоро бързайте!

 

РИЧАРД

                Пазете моста!

 

БЪКИНГАМ

Ха, барабан!

 

РИЧАРД

                Откъм стената, Кейтсби!

 

БЪКИНГАМ

Извикахме ви, сър, за да ви кажем…

 

РИЧАРД

Пази гърба си! Идат врагове!

 

БЪКИНГАМ

Закриляй, Боже, нашата невинност!

 

РИЧАРД

Не бойте се! От нашите са — Ратклиф

и Лъвел, с него!

 

ЛЪВЕЛ

                Ето ви главата

на мерзостния и неподозиран

до днешен ден лукав изменник Хейстингз!

 

РИЧАРД

Не мога да не плача: тъй горещо

обичах тоз човек, тъй виждах в него

най-недвуличното и безобидно

създание на този Божи свят,

че го превърнах в свой бележник, в който

записвах най-потайните си мисли.

Тъй гладко своята порочност той

замазваше със слой от добродетел,

че с изключение на оня негов

на всички ни известен грях — говоря

за плътската му връзка с мистрис Шор —

животът му не даваше причина

да се съмнявам в него.

 

БЪКИНГАМ

                Да, той беше

най-майсторски укритият изменник

на тоя свят! Вий бихте ли могли

да си представите — ако небето

не беше ни спасило, за да можем

сега да ви го казваме — че той

се е опитал да убие днес,

на заседанието, мен и дука!

 

КМЕТЪТ

Възможно ли е?

 

РИЧАРД

                Как? Нима сме турци

или безбожници, та тъй набързо,

прескачайки съдебния порядък,

да заповядаме да умъртвят

предателя, ако заплаха крайна

за трона, Англия и нас самите

не е наложила таз крайна мярка?

 

КМЕТЪТ

Заслужил го е! Бог да ви закриля!

Сега предателите ще размислят,

преди да тръгнат в неговия път!

 

БЪКИНГАМ

От него друго и не съм очаквал,

откак се свърза със оная Шор,

но ний не сме нареждали да бъде

убит, преди да дойдете (което,

уви, е станало поради малко

припряната любов на тези хора),

защото искахме да сте сред нас,

когато тоз изменник ще разкрива

причините на своята измяна,

та вий да можете да уверите

във нея гражданите, ако някой

измежду тях ни разбере погрешно

и съжали за неговата смърт.

 

КМЕТЪТ

Милорд, за мен е все едно дали

ще чуя вас, или ще чуя него.

Пред мирните ви поданици аз,

недейте се съмнява, ще докажа

законността на вашата постъпка.

 

РИЧАРД

Желаехме да бъдете свидетел,

за да избегнем слухове и клюки.

 

БЪКИНГАМ

Но вий, със закъснение дошли,

ще потвърдите чудото, нали?

И тъй, довиждане, почтени сър!

 

РИЧАРД

След него, братовчеде Бъкингам!

Той припка за към кметството. Стигни го

и там при сгоден случай изтъкни,

че двете изтърсачета на Едуард

не са законни; припомни им също

за оня гражданин, когото той

обезглави, защото беше дръзнал

да каже на шега, че син му щял

да наследи „короната“ (като

намеквал с туй за знака на дома си^[41]);

освен това им припомни умело

за ненаситните му похотливост

и мъжко лакомство, прострели лапи

над техните жени, слугини, рожби,

над всичко женско, към което той

прицелваше окото си на хищник.

За мене после, ако стане нужда,

кажи им, че когато мойта майка

зачевала е тоя сластен Едуард,

баща ми Йорк воювал е далече

във Франция и точно изчислил е,

че нейният приплод не е и негов,

което става явно и от туй,

че той не му прилича ни най-малко —

но туй със намек, отдалеч, защото,

недей забравя, майка ми е жива!

 

БЪКИНГАМ

Не се съмнявайте във мойта дарба —

ще им говоря, както бих говорил,

ако желаех златната награда

за себе си! Довиждане, милорд!

 

РИЧАРД

Ако успееш, доведи ги вкупом

във Бейнардския замък^[42], гдето те

ще ме заварят в разговор набожен

с епископи и учени монаси.

 

БЪКИНГАМ

Отивам. И към четири часа

очаквайте оттам приятни вести.

 

РИЧАРД

Ти, Лъвел, изтърчи до доктор Шоу!

Ти, Кейтсби — до брат Пенкър! Незабавно

да ме намерят в Бейнардския замък!

Сега ще наредя да скрият нейде

онези мръсни котета на Кларънс

и да не пускат никого отвън

да влиза в стаите на двата принца.