Уилям Шекспир
Ричард III ^[0] (3)

Втора сцена

 

Сложете своя доблестен товар

за малко на земята — сякаш може

да се помества доблест във ковчег! —

за да оплача със дълбока почит

и тежка скръб безвременната гибел

на благия ни Ланкастър^[9]!

                        О, ти,

студена статуя на свят монарх,

безцветна пепел от загинал дом,

безкръвен клон от род със кралска кръв,

духа ти да извикам позволи ми,

за да изслуша жалбата на Ана,

злочестата жена на твоя Едуард,

убит от същата ръка, която

на теб нанесе тези смъртни рани!

На, в тях — прозорци грозни, през които

животът ти излитна — аз наливам

безсилния балсам на своя плач.

Проклета да е таз ръка, която

намушкала е святото ти тяло!

Проклето да е туй сърце, което

е имало сърце да го извърши!

Проклета да е тази кръв, която

проляла е безжалостно кръвта ти!

По-страшна участ да постигне тоя

злодей нещастен, сторил нас нещастни,

от участта, която бих желала

на вълк, на паяк, на пъпчива жаба,

на всяка лазеща отровна гад!

Ако и нему се роди дете,

да бъде то ужасно недоносче,

чудовище, противен урод, който

да хвърли в ужас радостната майка

и наследи каквото има зло

във злобната природа на баща му!

Ако все пак ожени се, жена си

да стори със живота си по-клета,

отколкото мен стори със смъртта

на двама ви — на моя мъж и твойта!…

Вдигнете го! Да тръгваме към „Чертси“^[10],

където трябва да го погребем

без шум след опелото в „Свети Павел“^[11]!

Когато натежи ви, спрете пак,

да дооплача славния покойник!

 

РИЧАРД

Не мърдайте! Ковчега на земята!

 

АНА

Кой вещер зъл ни праща този дявол

да пречи на свещения ни обред?

 

РИЧАРД

Свалете мъртвия или, кълна се

във свети Павел, ще положа мъртъв

тоз, който се забави!

 

ВОЙНИК

                Ваша милост,

сторете път на кралския ковчег!

 

РИЧАРД

Не ми се подчиняваш, долно куче?

Дръпни веднага тази алебарда

от моите гърди, че ако не,

кълна се в свети Павел, ще те стъпча!

 

АНА

Треперите? Изплашихте се всички?

Не ви осъждам — смъртни сте, а знаем,

не може да изтрае смъртен поглед

вида на дявола… Назад, махни се,

отблъскващи служителю на ада!

Ти над плътта му властен бе, но нямаш

права върху душата му. Върви си!

 

РИЧАРД

О, праведнице сладка, имай милост,

не ме кълни!

 

АНА

                О, демоне омразен,

отивай си във името на Бога!

Не ни смущавай! Ти превърна в ад

щастливата земя и я изпълни

със плачове, проклятия и вопли!

Ако те радва гледката на твойте

деяния ужасни, ето, гледай!…

О, вижте, вижте, раните на Хенри

разлепват устни и кървят отново!…

Черви се, о, чудовище престъпно,

защото твоята поява прави

от хладните му съдове да блика

таз жарка кръв^[12]! Тоз изблик неестествен

е плод на неестественото дело,

извършено от теб. О, Боже, който

създал си тази кръв, мъсти за нея!

Земя, която пиеш тази кръв,

мъсти за нея — ако с гръм небето

не повали убиеца му мъртъв,

ти жив го погълни, тъй както гълташ

кръвта на този крал, без жал намушкан

от неговата пъклена ръка!

 

РИЧАРД

Госпожо, вий не знаете закона

на милосърдието, който плаща

за зло с любов, за хула с благослов.

 

АНА

Кръвнико, ти закони не признаваш —

ни земни, ни небесни! А дори

в най-злия звяр се крие лъх от милост.

 

РИЧАРД

Във мен я няма — значи не съм звяр.

 

АНА

О, чудо — един дявол да не лъже!

 

РИЧАРД

Дваж чудо — един ангел да е гневен!

О, позволи, светило сред жените,

със доводи по точки да отхвърля

злодействата, които ми приписваш!

 

АНА

Ти позволи, плашило сред мъжете,

да заклеймя със доводи по точки

злодействата, които си извършил!

 

РИЧАРД

Безкрайно прелестна, възможност дай ми

да оправдая своите постъпки!

 

АНА

Безкрайно мерзостни, ще го направиш,

когато се обесиш зарад тях!

 

РИЧАРД

С туй действие отчаяно аз бих се

осъдил сам!

 

АНА

                И би се сам помилвал

чрез справедлива мъст над този, който

несправедливо е погубил други!

 

РИЧАРД

А допусни, че аз не съм го сторил!

 

АНА

Тогава са на тоя свят навярно?

Но те не са, нали? Не, те умряха

и ти уби ги, дяволе проклети!

 

РИЧАРД

Не съм убил мъжа ти!

 

АНА

                Жив е значи?

 

РИЧАРД

Не, мъртъв е, но Едуард уби го.

 

АНА

Лъжец! Лъжец! Кралица Маргарита

видяла е как мечът ти димял е

от неговата кръв, когато ти

понечил си да прободеш и нея

и само твойте братя са те спрели!

 

РИЧАРД

Причина беше нейният език,

опитал се вината им да хвърли

на моите невинни рамене!

 

АНА

Причина бил е твоят кървав ум,

защото само кръвнини сънуваш!

А този крал не го ли ти уби?

 

РИЧАРД

Да кажем, да.

 

АНА

                „Да кажем“! Твар бодлива!

Тогава Бог да каже да отидеш

във пъкъла за туй злодейско дело!

О, той бе толкоз благ, любезен, ласкав!

 

РИЧАРД

И значи Господ срещнал го е с радост!

 

АНА

Да, той е на небето, гдето ти

не ще отидеш никога, кръвнико!

 

РИЧАРД

Тогава да ми бъде благодарен,

че му помогнах да отиде там,

където беше мястото за него!

 

АНА

А мястото за тебе е във ада!

 

РИЧАРД

И другаде!

 

АНА

        В тъмница!

 

РИЧАРД

                В твойта спалня!

 

АНА

Ти в твойта сън да нямаш!

 

РИЧАРД

                        Тъй ще бъде,

додето съм без теб!

 

АНА

                Дано да бъде!

 

РИЧАРД

Ще бъде, зная го. Но, драга лейди,

след този бърз двубой от остроти

да минем към спокойната беседа:

не е ли подбудителят, стоящ

зад ранните кончини на тез двама

Плантадженетовци, баща и син,

достоен за осъждане наравно

със техния веществен извършител?

 

АНА

Зад тебе няма подбудител друг!

 

РИЧАРД

Не, чарът ти бе моят подбудител!

Той шепнеше ми нощем да изтребя

цял свят, ако е нужно, за да имам

едничък час до сладката ти гръд!

 

АНА

Да вярвах, че е тъй, тез нокти щяха

докрай да го издращят от лика ми!

 

РИЧАРД

Но тез очи, те няма да допуснат

така да се погуби тази хубост.

О, аз ще я спася, ако до теб съм!

Тъй, както е от слънцето огрян

тоз хладен свят, така съм аз — от нея;

за мен е тя живот и светъл ден!

 

АНА

Мрак твоя ден да скрие, смърт да грабне

живота ти!

 

РИЧАРД

                Недей да се проклинаш —

за мен си ти и двете!

 

АНА

                О, да бях,

умряла бих, за да ти отмъстя!

 

РИЧАРД

Не ще е справедливо да мъстиш

на този, който те обича страстно!

 

АНА

Но ще е справедливо да мъстя

на този, който е убил мъжа ми!

 

РИЧАРД

Той сторил го е, за да ти намери

мъж, по-добър от него, сладка лейди!…

 

АНА

От него по-добър светът не знае!

 

РИЧАРД

… И който те обича по-горещо!

 

АНА

И как се казва той?

 

РИЧАРД

                Плантадженет.

 

АНА

И моят мъж се казваше така.

 

РИЧАРД

Но този носи по-добре туй име!

 

АНА

И где е той?

 

РИЧАРД

        Пред теб!

                Защо заплю ме?

 

АНА

Да можех да те пръсна със отрова!

 

РИЧАРД

Отрова от такива сладки устни?

 

АНА

Отрова за такава гадна жаба!

Махни се! Заразяваш ми очите!

 

РИЧАРД

Не, ти със своите ме зарази!

 

АНА

Да бяха на Медуза^[13], та да могат

да те превърнат в камък!

 

РИЧАРД

                        Бих го искал,

защото жив ме мъчат с бавна смърт.

Ти с тези си очи изтръгна влага

от моите, посрами с детски сълзи

тях същите, които досега

не бяха изцедили капка жалост,

да, никога, ни в оня час, когато

баща ми Йорк и Едуард ридаха,

дочули своя син и брат^[14] да стене,

прободен от безжалостния Клифорд^[15],

ни в другия, когато чух баща ти,

войника стар, през сълзи да разказва

за края на баща ми и така

да хлипа и подсмърча по детински,

че всички други бяха с мокри бузи

като дървета в дъжд. Тогава мойте

мъжествени очи презряха даже

най-скромната сълзица, но това,

което мъката тогаз не стори,

го стори хубостта ти и сега

не виждат те, разплакани от нея!

Ни свой, ни враг не ме е чул да моля,

езикът ми във ласките неук е,

но устремено днес към твойта хубост

сърцето ми му казва: говори!

Не свивай устните си тъй надменно,

предназначени те са за целувки,

не за презрение, прекрасна лейди!

Ако злопаметното ти сърце

не ще да ми прости, на, дръж тоз меч!

Забий го в честната ми гръд, така че

от нея в миг да излети душата,

избрала те за свое божество!

На колене, разголил я пред него,

с готовност чакам смъртния ти удар!

Не трепвай! Аз убих баща ти Хенри,

но твойта хубост към това ме тласна!

Побързай! Аз убих мъжа ти Едуард,

но твоят лик подбуди ме към туй!

Вдигни го! Или него, или мен!

 

АНА

Стани, лъжецо! Искам да умреш,

но не желая твой палач да бъда.

 

РИЧАРД

Тогаз кажи ми сам да се убия!

 

АНА

Аз вече ти го казах.

 

РИЧАРД

                Но във гняв.

Кажи го пак и моята ръка,

веднъж убила зарад любовта ти

тоз, който я е имал, ще убие

зарад нея още едного,

в когото тя е много по-гореща!

Кажи го пак и заедно със мен

бъди участница във две убийства!

 

АНА

Какво ли мислиш всъщност?

 

РИЧАРД

Това, което казвам.

 

АНА

Лъжлив си май и в двете!

 

РИЧАРД

Тогава честни няма!

 

АНА

Вдигни си меча. Хайде!

 

РИЧАРД

Кажи, че ми прощаваш!

 

АНА

За туй е още рано.

 

РИЧАРД

Но има ли надежда?

 

АНА

Кой жив не се надява?

 

РИЧАРД

Тогаз носи тоз пръстен!

 

АНА

Приемам, но не давам!

 

РИЧАРД

Тъй както пръстът ти е в моя пръстен,

сърцето ми е в твоите гърди —

пази ги двете, пръстен и сърце!

И ако рабът ти от таз ръчица

успее да изпроси една милост,

ти неговото щастие навеки

с това ще потвърдиш.

 

АНА

                Каква е тя?

 

РИЧАРД

Да повериш тез свои тъжни грижи

на тоз, комуто повече подхожда

да бъде оплаквач, и да отидеш

оттук направо в Кросби хаус^[16], където —

щом с царствена тържественост положа

останките на благия ни крал

под плочите на манастира „Чертси“

и ги оплача, искрено разкаян —

ще дойда да те видя незабавно.

Особени причини ме подтикват

от теб да искам тази ценна милост!

 

АНА

Със удоволствие ще го направя

и от сърце се радвам, че те виждам

тъй искрено разкаян. Тресъл, Баркли,

елате с мене!

 

РИЧАРД

                Без „на добър път“?

 

АНА

Не заслужаваш толкоз. Но понеже

и мен научи да лаская, можеш

да си въобразиш, че си го чул.

 

РИЧАРД

Поемайте!

 

БЛАГОРОДНИК

                Към „Чертси“ ли, милорд?

 

РИЧАРД

„Хуайт фрайърс“^[17]! И очаквайте ме там!

Кога била е други път жена

така ухажвана? Кога била е

така спечелвана? Да, тя е моя,

но няма да ми трябва дълго време.

Не беше зле! Аз, който й убих

съпруга и баща му, да я взема,

когато тя, излъхваща ненавист,

кълнеше ме с разплакани очи

пред яркото свидетелство на този

кървящ покойник. Против мене тя

да има съвест, Бог и туй, ей тука,

на моя гръб, а пък зад него аз

да имам само дявола и свойто

двуличие и пак да я надвия!

Ха!

Кога забрави за мъжа си Едуард,

тоз храбър принц, когото аз намушках

при Тюксбъри^[18] в гнева си, има-няма

три месеца? Такъв любезен, хубав

и умен благородник, в миг на щедрост

създаден от природата, млад, храбър

и без съмнение със кралски нрав,

светът не ще роди за втори път!

И подир него да снизи очи

към мене, който покосих тоз мъж

във златния му май и я облякох

в жалеен креп? Към мене, който цял

не струвам половината на Едуард?

Към мене, куция и гърбав урод?

Залагам срещу грош земи и титли,

че твърде много съм се подценявал!

Заклевам се, че в нейните очи —

макар и мойте да говорят друго —

съм привлекателен, дори красавец!

Ще трябва малко да се поохарча

за огледало и ще заплатя

на двайсетина майстори-шивачи

да украсят снагата ми. Щом сам

съм се промъкнал в свойта благосклонност,

налага се да се изръся леко,

за да остана в нея. Ала първо

във гроба тоя чичко ще катурна,

а после ще излея като урна

поток сълзи пред своята любов.

Додето още нямам огледало,

благодаря ти, светло слънце, дало

възможност на красавеца да гледа

как сянката му крачи след победа!