Уилям Шекспир
Ричард III ^[0] (10)

Първа сцена

 

БЪКИНГАМ

Добре дошли във Лондон, светли принце!

 

РИЧАРД

Добре дошли, мой племеннико драг!

Владетелю на мислите ни, виждам —

унил сте от мъчителния път.

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Не съм, но прав сте, чичо, пътят беше

нелек и уморителен. Бих желал

да ме посрещнат повече роднини.

 

РИЧАРД

Наш малки принце, чистата ви младост

не знае още хорските коварства.

В човеците вий виждате лика

и само него, а небето знае,

че той е рядко израз на сърцето.

Роднините, които тук ви липсват,

са извор на опасност. Ваша светлост

се вслушваше във сладките им думи,

не виждайки отровните им мисли.

Небето да ви пази от подобни

лъжеприятели!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

                Дано ме пази,

но в моя майчин род такива няма!

 

РИЧАРД

Любезни принце, кметът на град Лондон

пристига да приветства ваша светлост.

 

КМЕТЪТ

Бог здраве да ви дава, светли принце!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Благодаря ви, сър!… Благодаря

от все сърце на всички ви.

                        Аз мислех,

че майка ми и брат ми ще ме срещнат

далече от града, по пътя още.

Къде се бави Хейстингз, да ми каже

дали да ги очаквам, или не?

 

БЪКИНГАМ

Той иде, плувнал в пот, съвсем навреме.

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Здравейте, Хейстингз! Где е мойта майка?

 

ХЕЙСТИНГЗ

Какво ги е накарало, не зная

но майка ви, кралицата, и с нея

и брат ви Йорк са се укрили в храма.

Той искаше да дойде да ви срещне,

но майка ви насила го възпря.

 

БЪКИНГАМ

Каква прищявка, странна и нелепа!

Желаете ли, драги кардинале,

да убедите нашата кралица

да пусне дука Йорк да срещне принца?

Лорд Хейстингз, придружете кардинала

и ако тя отказва да го пусне,

насила изтръгнете го от нея.

 

КАРДИНАЛЪТ

Лорд Бъкингам, ако я победи

безсилното ми слово, то дук Йорк

ще бъде тук веднага; но във случай,

че тя упорства, да ме пази Бог

от всеки опит да сломя със сила

божествената неприкосновеност

на тяхното убежище. Тоз грях

за нищо на света не ще извърша!

 

БЪКИНГАМ

Вий, кардинале, твърде упорит сте,

държащ на формата и буквоед.

При възрастта на дука не е грях

да нарушим закрилата на храма —

от нея има право да се ползва

тоз, който със дела я е заслужил

и разум имал е да я поиска;

а мъничкият Йорк — тъй мисля аз —

не я е ни заслужил, ни поискал,

така че и не може да я има,

и вий, извлякъл го оттам, където

не е съзнателно, с туй ни най-малко

не ще престъпите закона Божи.

За възрастни, закриляни от храма,

аз чувал съм, но не и за деца.

 

КАРДИНАЛЪТ

Тоз път ме уговорихте, милорд.

Елате с мен, лорд Хейстингз.

 

ХЕЙСТИНГЗ

                        Ида, сър!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

И не губете ни минута време!

Кажете, чичо, ако брат ми дойде,

где с него ще отседнем до деня,

във който аз ще бъда коронясан?

 

РИЧАРД

Където бъде вам угодно, принце.

Ако желаете съвет от мен,

поотдъхнете си ден-два във Тауър,

а после ще решите кое място

ще бъде най-приятно и добро

за здравето на ваша кралска милост.

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Не го обичам никак този Тауър.

Наистина ли бил е построен

от Юлий Цезар?

 

БЪКИНГАМ

                Той го е започнал,

а следващите векове, мой принце,

са го преправяли и достроили.

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

А туй, че Цезар го е вдигнал пръв,

записано ли е или дошло е

чрез устните предания до нас?

 

БЪКИНГАМ

Записано е, малки господарю.

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Но аз си мисля, че дори когато

не е записана — нали е тъй? —

пак истината от баща на син

предава се до края на света?

 

РИЧАРД (настрани)

„Което рано зрее, рано крее!“

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Какво прошепнахте си, чичо Глостър?

 

РИЧАРД

Че рано сте прозрели тази мъдрост…

Извъртам думите насам-натам

като актьор във ролята на Кривда^[35].

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Да, Юлий Цезар бил е славен мъж —

умът му с писмена опази туй,

което храбростта му с меч спечели,

и тъй смъртта не удържа победа

над победителя, защото той

живее след смъртта си в свойта слава.

Лорд Бъкингам, ще ви призная нещо.

 

БЪКИНГАМ

Какво, мой принце?

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

                Ако доживея

да стана мъж, на Англия ще върна

властта й над французките земи

или, живял по кралски, ще загина

като войник под знамето развято!

 

РИЧАРД (настрани)

„След буйна пролет чакай кратко лято!“

 

БЪКИНГАМ

Дук Йорк пристига, ваша кралска светлост.

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Здравей, любими братко! Как си, Йорк?

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

Благодаря, добре съм, господарю —

тъй трябва отсега да ви наричам.

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

За наша скръб, тъй както и за твоя!

Напусна ни, мой братко, оня, който

сега би носил тази славна титла,

олекнала не малко след смъртта му!

 

РИЧАРД

Здравейте, Йорк! Със здравето си как сте?

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

Благодаря ви, чичо. Вий твърдяхте,

че бурените раснели по-бързо,

а моят брат е по-висок от мен!

 

РИЧАРД

Това е вярно.

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

                Може би е бурен?

 

РИЧАРД

Не съм твърдял такова грозно нещо.

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

Тогава по-любезен сте към него,

отколкото към мене, драги чичо.

 

РИЧАРД

Като на крал, аз нему подчинен съм,

но и на вас, като на мой роднина.

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

Тогава, чичо, бихте ли ми дали

кинжала си?

 

РИЧАРД

                Кинжала си? Със радост!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Как само просиш, братко!

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

                        Прося само

и то от своя чичо — дреболийка,

с каквато се разделяме без мъка!

 

РИЧАРД

Аз бих му дал и по-голям подарък.

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

И по-голям? И меча си към него?

 

РИЧАРД

Да беше само мъничко по-лек!

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

Успяхте леко да се отървете,

по-тежък дар не ви се дава май!

 

РИЧАРД

За вас, повярвайте, ще бъде тежък!

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

Олеква дарът, щом е тъй изпросен!

 

РИЧАРД

Наистина ли искаш да го имаш,

мой малки Йорк?

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

                О, да, и ще ви дам

подхождаща за мене благодарност.

 

РИЧАРД

Каква по-точно?

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

                Лека, драги чичо.

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Дук Йорк си е хаплив. Мой чичо Глостър,

ще ви помоля да го понесете!

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

Да ме понася или да ме носи?…

Той, чичо, с двама ни се подиграва:

понеже аз съм лек като маймунка,

той иска да ме вземете на гръб!

 

БЪКИНГАМ (настрани)

Какъв находчив ум! За да смекчи

обидата към чичо си, умело

и себе си улучва с подигравка.

Тъй малък, а тъй умен — просто чудо!

 

РИЧАРД

Милорд, ще продължите ли? Ний двама

с дук Бъкингам ще идем да помолим

кралицата да дойде да ви срещне

и поздрави пред портите на Тауър.

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

Нима ще идете във Тауър, братко?

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Така ме посъветва чичо Глостър.

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

Аз там не бих могъл да спя спокойно.

 

РИЧАРД

Защо? Че от какво ще се боите?

 

МАЛКИЯТ ЙОРК

От призрака на моя чичо Кларънс —

той бил убит във Тауър, казва баба.

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Мен мъртвите роднини не ме плашат!

 

РИЧАРД

И никой жив, надявам се. Нали?

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Ако са живи — никой, драги чичо.

Но да вървим. Със тежест на сърцето,

при мисълта за тях, отивам в Тауър.

 

БЪКИНГАМ

Аз мисля, сър, че този глезльо Йорк

подтикнат е от хитрата си майка

да се държи тъй нагло с ваша милост.

 

РИЧАРД

Разбира се! Това бъбриво пале,

нахално, хитро, остроумно, дръзко,

направо се е метнало на нея!

 

БЪКИНГАМ

Да ги оставим!… Приближи се, Кейтсби!

Ти даде клетва да привеждаш в дело,

каквото ти възложим, и да пазиш

във тайна споделеното със теб.

По пътя чу за нашите подбуди —

не мислиш ли, че лесно ще склоним

лорд Хейстингз да помогне на тоз храбър

и благороден дук да се издигне

до трона на великия ни остров?

 

КЕЙТСБИ

От обич към покойния ни крал

той няма пръст да мръдне срещу принца!

 

БЪКИНГАМ

А Станли? Той ще бъде ли със нас?

 

КЕЙТСБИ

Той прави туй, което прави Хейстингз.

 

БЪКИНГАМ

Тогава, Кейтсби, ще постъпим тъй:

върви при Хейстингз и го покани

да дойде утре в Тауър на съвета

по коронясването, като леко

го поопипаш, за да разбереш

дали настроен е да ни съдейства.

Почувстваш ли, че е, вдъхни му смелост

и разясни му нашите подбуди.

Покаже ли се сух, студен и сдържан,

такъв бъди и ти и прекрати

беседата си с него, след което

върни се бързо тук: ще има утре

в едно и също време два съвета

и в тях ще падне работа за теб.

 

РИЧАРД

Предай му моя поздрав и кажи му,

че утре сутрин в Пъмфретския замък

ще бъде пусната кръвта на тези,

които са му кръвни врагове.

И нека мистрис Шор за тази вест

получи две добавъчни целувки!

 

БЪКИНГАМ

Побързай, Кейтсби, и умело действай!

 

КЕЙТСБИ

Ще пипам най-внимателно, милорд!

 

РИЧАРД

Ще имаме ли новини от тебе

преди нощта?

 

КЕЙТСБИ

                Ще имате, милорд.

 

РИЧАРД

Тогаз ще ни намериш в Кросби хаус.

 

БЪКИНГАМ

Какво ще правим, видим ли, че Хейстингз

не ще да вземе нашата страна?

 

РИЧАРД

Главата му ще клъцнем!… Нещо там

ще изнамерим… А пък ти спомни ми,

когато стана крал, да те направя

граф Херефорд. Освен това ще имаш

и всичко движимо, което Едуард,

покойният ми брат, е притежавал.

 

БЪКИНГАМ

Ще ви припомня тази щедра дума.

 

РИЧАРД

И аз ще съм щастлив да я изпълня.

Ела със мен — да хапнем и след туй

да уточним кроежите си смели,

дорде стомахът ястията смели!