Уилям Шекспир
Ричард III ^[0] (5)

Четвърта сцена

 

БРАКАНБЪРИ

Защо сте днес тъй мрачен, ваша милост?

 

КЛАРЪНС

Прекарах страшна нощ, така гъмжаща

от грозни сънища и страхотии,

че втори път не бих се съгласил

да я прекарам срещу цял безброй

от светли дни, заклевам се във кръста!

 

БРАКАНБЪРИ

Какво сънувахте?

 

КЛАРЪНС

                Ужасно нещо!

Избягал бях от този ваш затвор

и плавах към Бургундия. С мен беше

и брат ми Глостър, който ме склони

да се качим на палубата. Там

припомняхме си в дружеска беседа

войните между Ланкастър и Йорк

и трудностите, преживени в тях,

и както крачехме един до друг

по хлъзгавите талпи, Глостър в миг

се спъна и щом рекох да го хвана,

ме блъсна извън борда във въртопа

на бурното море. О, Боже мой,

как страшно беше давенето в него

с уши, изпълнени от вой и рев,

с очи, отворени към страшни гледки:

осеяно бе дъното с безбройни

разбити кораби и мъртъвци,

оглозгани от рибите. Навред,

додето поглед стигаше, лежаха

кюлчета злато, купища от бисер

и скъпоценни камъни тъй много,

че някои от тях се бяха сврели

в отворените черепи и алчно

блещукаха от очните им дупки

като очи, замаяни все още

от жажданите накити, които

красяха тинята, за гавра сякаш

със костите, разхвърляни край тях!

 

БРАКАНБЪРИ

Но как във кратния предсмъртен миг

видяхте толкоз много морски тайни?

 

КЛАРЪНС

Туй беше сън и в него много пъти

духът напираше да ме напусне,

но всеки път свирепата вълна

го спираше да излети на воля

към лекия, свободен, празен въздух,

така че задушената ми гръд

за малко не се пръсна от напора

насила да го блъвне във морето.

 

БРАКАНБЪРИ

И туй мъчение не ви събуди?

 

КЛАРЪНС

Не, не, сънят ми продължи нататък,

отвъд смъртта. За моята душа

тогаз започна бурята: сънувах,

че с помощта на мрачния лодкар,

описван от поетите, съм минал

през тъмната река, отвъд която

е царството на вечната тъма^[23];

и първият, когото срещнах там,

бе моят тъст, прославеният Уорик,

и той възкликна: „Адът няма мъка,

достатъчна за този лицемерен

клетвопрестъпник Кларънс!“ и изчезна.

Тогава появи се друга сянка^[24],

прекрасна като ангел, с руси къдри,

обагрени във кръв, и тя извика:

„Дошъл е Кларънс! Подлият, неверен

клетвопрестъпник, който ме прободе

при Тюксбъри! Зли Фурии^[25], насам!“

И тутакси видях се обкръжен

от облак страшни демони, които

изпълниха ушите ми с такива

страхотни крясъци, че аз от тях

се стреснах и събудих разтреперан

и дълго трябваше да си доказвам,

че не наяве посетил съм ада —

тъй силно тоя сън ме бе потресъл!

 

БРАКАНБЪРИ

Това не ме учудва, ваша милост —

аз само чух ви, а ме хвана страх!

 

КЛАРЪНС

Ах, тъмничарю, аз заради Едуард

извърших тези пагубни дела,

които днес тъй страшно обвиняват

душата ми, а виж го как ми плаща!

О, Боже, ако моите молитви

не те смекчат и ти решиш, Всевишни,

да ме накажеш, както съм заслужил,

над мен единствен стовари гнева си,

недей мъсти на моите невинни

съпруга и дечица! Тъмничарю,

бъди добър, седни до мен за малко —

грехът гнети ме, искам да заспя.

 

БРАКАНБЪРИ

Добре, милорд. Бог мир да ви даде!

Скръбта го тъй обърква, че превръща

нощта му в утро, пладнето му в нощ.

Заплащат големците твърде скъпо

за външна чест със вътрешни тревоги

и мнимите си радости те често

изстрадват със рояк от безпокойства.

Какво тогаз от нас ги отличава?

Два герба лъскави и шепа слава!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Хей, има ли някой тука?

 

БРАКАНБЪРИ

Какво желаеш? Как се вмъкна тук?

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Желая да говоря с Кларънс, а се вмъкнах с помощта на краката си.

 

БРАКАНБЪРИ

Накратко отговаряш!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Така е по-добре, сър, отколкото надълго… Дай да му прочете заповедта ни и толкова!

 

БРАКАНБЪРИ

Съгласно тази заповед аз трябва

да ви предам почтения дук Кларънс.

Не питам за какво ви е, понеже

не ща да имам пръст в това „какво“.

Тоз, дето спи, е дукът. А това са

ключовете. Ще съобщя на краля,

че свойта длъжност съм предал на вас.

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Отлично, сър. Това се казва умна постъпка. На добър ви час!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Какво ще кажеш, да го наръгаме, както спи, а?

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Не бива. Като се събуди, ще каже, че е било подло.

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Ще се събуди чак на Страшния съд!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Именно! И на него ще каже, че сме го наръгали, докато е спал.

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Тая дума „съд“ събуди в мене нещо като жалост.

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Какво? Май те хвана страх, а?

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Не ме е страх да го убия, защото имам заповед; но ме е страх, че като го убия, ще си погубя душата, а нея никаква заповед не може да ми я защити.

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Мислех, че си взел решението си.

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Да, взех го — да го оставя да живее.

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Ще ида при дук Глостър да му го кажа.

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Не, почакай малко, моля те! Тоя пристъп на мекосърдечие ще ми мине след малко; обикновено ме държи, докато преброя до двайсе.

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Сега как си?

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Още ми е останала утайчица от съвест.

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Тогава спомни си за наградата, която ни чака, като свършим работата!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

По дявола, ще умре! Бях забравил за нея.

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

А къде ти отиде съвестта?

 

ВТОРИ УБИЕЦ

В кесията на дука.

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Значи ще изхвърчи, щом дукът я отвърже, за да ни възнагради.

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Да хвърчи, няма значение! Каквато е, никой няма да я вземе на служба.

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Ами тогава, ако рече да се върне при тебе?

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Ще я прогоня. Съвестта ни прави страхливци. Речеш да задигнеш нещо — тя те упреква; речеш да пуснеш някоя псувня — тя те спира; не можеш да легнеш с женичката на съседа, без тя да те осъди. Тази пуста съвест е един срамежлив дух, който току се опъва в сърцето на човека и го пълни с разни задръжки. Веднъж ме накара да върна една кесия със злато, която случайно бях намерил. Тя довежда хората до просешка тояга. Затова я пъдят като чума от град и село и всеки, който иска да живее добре, предпочита да си е сам господар и да живее без нея.

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Ах, проклетата, точно сега е застанала до мене и ме увещава да не убиваме дука!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Пази се от тая дяволица, не й вярвай! Ще ти се вмъкне под кожата и ще се каеш!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Силничък съм — няма да ме надвие.

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Това се казва дума на мъж, който държи на репутацията си. Хайде, почваме ли?

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Прасни го по тиквата с ръкохватката на меча и тогава ще го хвърлим в бъчвата с малага^[26], в другата стая.

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Отлична мисъл! Ще стане чудо настойка от него!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Тихо! Събужда се!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Удряй!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Не, да поговорим с него!

 

КЛАРЪНС

Хей, тъмничарю, дай ми чаша вино!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Ще имате след малко до пресита!

 

КЛАРЪНС

Във Божието име, кой си ти?

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

На вас подобен, от човешки род.

 

КЛАРЪНС

Но не и като мен със кралска кръв!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

И не и като вас, предател пръв!

 

КЛАРЪНС

Глас имаш гръмък ти, но поглед — мек!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Гласът ми е на краля ни, затуй;

а погледът ми си е лично мой.

 

КЛАРЪНС

Как смътно и ужасно ми говориш!

Очите ви заплашват! И сте бледни!

Кой праща ви при мен? Защо сте тук?

 

ВТОРИ УБИЕЦ

За… да…

 

КЛАРЪНС

        … да ме убиете?

 

ДВАМАТА УБИЙЦИ

                        Аха!

 

КЛАРЪНС

Вий словото не можете изрече,

как делото ще свършите тогава?

С какво съм ви обидил, мили хора?

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Ти краля ни обидил си, не нас!

 

КЛАРЪНС

Ще се сдобря със него.

 

ВТОРИ УБИЕЦ

                        Няма как,

така че, сър, гответе се за смърт!

 

КЛАРЪНС

Нима са вас избрали от цял свят,

за да убиете един невинен?

Какво престъпно дело съм извършил?

Кога и от кого съм обвинен?

Къде са уликите? Где са тези

съдебни заседатели, изрекли

„виновен е“ пред смръщения съдник?

И кой е той, законно произнесъл

присъда „смърт“ над бедния дук Кларънс?

Без нея да ме плашите със смърт

е действие дълбоко незаконно!

Заклевам ви във вашата надежда

да бъдете спасени чрез кръвта

на Господния син, за нас разпънат,

вървете си, недейте ме докосва!

Това, зарад което сте дошли,

е грях, за който ще платите в ада!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Ний действаме по заповед отгоре!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

И то по заповед на своя крал!

 

КЛАРЪНС

Слуги греховни! Кралят на кралете

в скрижалите, които ни е дал,

е писал: „Не убивай!“ Нима глухи

ще бъдете към Божата повеля,

за да послушате една човешка?

Мислете му! Бог пази грозна мъст,

за който тъпче неговата воля!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

И той на теб мъсти сега, задето

си стъпкал клетва и отнел живот!

Пред святото причастие ти кле се

за вярност към дома на Ланкастър!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

И като чер изменник към небето

погази свойта клетва и намуши

предателски сина на своя крал!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Когото бе се клел да защитаваш!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Как с Божия закон ще ни заплашваш,

когато сам престъпил си го тъй?

 

КЛАРЪНС

А за кого извърших го? За него,

заради брат си, да, заради Едуард!

И той не може да ви праща тук

за туй да ме убивате — понеже

е хлътнал сам в туй дело като мене!

Ако решил е Бог да ме наказва,

ще го направи явно и открито.

Това, което негово е, вие

недейте да изземвате! Бог може

без косвена и незаконна помощ

да смачка съгрешилия пред него!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Тогава чий помощник беше ти,

когато във цвета на младостта му

уби прекрасния Плантадженет?

 

КЛАРЪНС

На обичта към брат си, на гнева си

и на Нечистия!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

                А ний ще бъдем

на обичта към краля, на дълга си

и на вината ти!

 

КЛАРЪНС

                Със краля щом сте,

защо сте против мен? Аз негов брат съм

и го обичам, вярвайте, горещо.

Ако награда чакате от него,

върнете се, приятели, обратно

и за живота ми от брат ми Глостър

ще бъдете по-щедро наградени,

отколкото — за мойта смърт от Едуард.

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Вий лъжете се. Той ви ненавижда.

 

КЛАРЪНС

О, не, аз зная, Ричард ме обича!

Оттук идете още днес при него!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Това ви обещаваме!

 

КЛАРЪНС

                        Вървете

и му кажете, че баща ни Йорк,

когато с благославяща десница

закле горещо тримата си сина

да се обичат, той не е могъл

да си представи днешните ни разпри.

Това кажете му и той пред вас

ще се разплаче.

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

С кремъчни сълзи,

с каквито учеше и нас да плачем!

 

КЛАРЪНС

Не го хулете! Той е благ по нрав!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Да, като град по жътва! Знайте, сър,

той сам изпрати ни да ви убием!

 

КЛАРЪНС

Не е възможно! Той ме съжали,

прегърна ме и се закле, разплакан,

че всичко ще направи, за да бъда

освободен!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

                И прави го, ей Богу:

освобождава ви от тоя свят,

за да ви прати в царството небесно!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Сключете мир със Бога, ваша милост —

след малко ще умрете!

 

КЛАРЪНС

                        Нима може

да давате на мен съвет тъй зорък

да сключвам мир със Бога, а тъй слепи

да сте към себе си, че чрез убийство

със Бога да воювате? Помнете:

тоз, който мойта смърт ви е възложил,

ще ви намрази пръв заради нея!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Какво да правим?

 

КЛАРЪНС

                О, да се смилите

и да спасите своите души!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Да се смилим? Треперковци да бъдем

и женчовци?

 

КЛАРЪНС (към втория убиец)

                Ако не се смилите,

вий демони ще бъдете и тигри!

Приятелю, в очите ти съзирам

искрица жалост. Ако те не лъжат,

за мене застъпи се пред тогова!

Към просещ принц и просякът е щедър,

а кой от вас, да беше кралски син

и като мен лишен от свобода,

ако при него влезеха двамина

убийци като вас, не би ги молил

да го пожалят? Както вие бихте

измолвали пощада, ако бяхте

на мое…

 

ВТОРИ УБИЕЦ

        Обърнете се, милорд!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

На, дръж това! И туй!

                Ако не стигне,

ще те удавя в бъчвата с малага!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

О, грозно престъпление! Да можех

като Пилат^[27] от него да измия

ръцете си!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

        Защо не ми помогна?

Заклевам се във небесата, дукът

ще чуе колко туткаво си пипал!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Да можеше да чуе той, че брат му

е жив, защото аз съм го спасил!

Вземи парите сам и му предай

от мене, че дълбоко съм разкаян.

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Пък аз не съм. Пътувай, страхопъзльо!…

Ще скрия тялото да полежи,

додето дукът нареди да бъде

погребано. Наградата и — фют!

Щом истината почне да шушука,

не ще е зле да съм далеч оттука!