Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Richard the Third, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2012)
Начална корекция
Alegria (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми

Събрани съчинения в осем тома

Превел от английски: Валери Петров

Художник: Петър Добрев

Редактор на изданието Бояна Петрова

Редактор на издателството Иван Гранитски

Коректор Евгения Владинова

Формат 16/60/90 Печатни коли 49

Печат

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. — Добавяне

Четвърта сцена

В кралския дворец.

Влиза Кралица Маргарита.

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Благополучието на престола

презряло е и готви се да капне

в озъбената паст на гибелта.

От ъгъла си хитро аз следях

упадъка на свойте врагове

и, зрителка на кървавия пролог,

във Франция отивам със надежда,

че и самото действие ще бъде

трагично и зловещо като него…

Нещастнице, укрий се! Някой иде!

 

Влизат Дукеса Йорк и Кралица Елизабет.

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

О, мои принцове! О, бедни мои!

О, мои пъпчици неразцъфтели!

Ако душите ви витаят волно,

несвързани с определено място,

над мене долетете, лекокрили,

и чуйте жалбите на свойта майка!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА (настрани)

И прошепнете й, че за отплата

зла смърт й е погубила децата!

 

ДУКЕСА ЙОРК

Сломиха толкоз скърби моя глас,

че нямам със какво да те оплача.

О, мой Плантадженет, защо умря?

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА (настрани)

Един Плантадженет за друг плати.

За моя Едуард — своя жалиш ти!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Как, мойте агънца оставил, Боже,

захвърли ги във вълчата утроба!

Нима така си изоставял друг?

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА (настрани)

Да, моя син и моя благ съпруг!

 

ДУКЕСА ЙОРК

Живот безжизнен, зряща слепота,

запазил тленното си тяло призрак,

на скърби сцена, укор за света,

протакан от живота дълг към гроба,

ужасен календар от черни дни,

безсилна да издъхнеш, отдъхни си

на таз английска честна пръст, безчестно

опиянена със безвинна кръв!

 

Сяда на земята.

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Земя, да ми дадеше гроб, тъй както

ми даваш място за печален отдих,

бих скрила в тебе костите си с радост.

По скръб кой може да се мери с нас?

 

Сяда до нея.

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА (излиза напред)

Ако при скърбите е по-почтена,

която е по-стара, отстъпете

предимството, по старшинство, на мен;

а ако те общуване допускат,

то повторете своя плач след моя!

Сяда до тях.

Към кралица Елизабет.

Син имах, Едуард — уби го Ричард;

мъж Хенри имах — и уби го Ричард.

Бе твоят Едуард убит от Ричард

и брат му Ричард бе убит от Ричард.

 

ДУКЕСА ЙОРК (към кралица Маргарита)

И моят Йорк бе Ричард — ти уби го.

И Рътланд ти помогна да убият!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА (към дукеса Йорк)

Ти Кларънс имаше — уби го Ричард.

Кучкарникът на твойто лоно, жено,

роди това ужасно адско псе,

което ще ни гони чак до смърт;

тоз пес, зъбат, преди да е прогледнал —

за да разкъсва агънца невинни

и лочи тяхната детинска кръв —

тоз зъл погубник на чадата Божи,

тоз цар на всички земни кръвопийци,

владетел над разплакани очи,

да, тя роди го, твоята утроба,

за да ни гони с адски лай до гроба!

О, прави Боже, как благодаря ти,

че този кръвожаден пес разкъсва

и рожбите на майка си, така че

и тя наред със другите да плаче.

 

ДУКЕСА ЙОРК

О, жено на крал Хенри, не ликувай

над мойта скръб — над твоята аз плаках!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Ще потърпиш! Аз гладна съм за мъст

и тя пресища ме, като я виждам.

Заради моя мъж умря мъжът ти,

заради моя принц умряха твоят

и мъничкият Йорк (като прибавка,

защото те и двамата не струват

цената на единствения мой).

Умря и Кларънс, който мушна Едуард,

намериха си гробове без време

свидетелите хладни на таз драма —

женкарят Хейстингз, Ривърз, Воън, Грей.

Все още жив е Ричард, този мерзък

закупчик на Лукавия, оставен,

за да набира грешници за ада,

но жалък край, за който не ще жали

тук ни един, настъпва и за него.

Земята зее, адът дъха жар,

вопият дяволи, светци се молят

да бъде взет оттука час по-скоро!

О, Боже, зачеркни го от живота,

та с глас да викна: „Кучето умря!“

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Ах, ти предсказа ми, че ще те моля

със мене да кълнеш тоз паяк тлъст,

тоз кървав отвратителен жабок!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

И те нарекох тъй: „Нещастна сянка;

подобие фалшиво на кралица,

накичило се с моята съдба;

примамлив пролог към трагична драма;

злочестница, възнесена на връх,

от който ще я тласнат подир малко;

измама, че си туй, което си;

щастлива майка на дечица мили,

за гавра само; кукла, пъстро знаме,

привличащо към себе си стрелбата;

разкошна фирма, празен звук, мехур;

нищожество във роля на кралица!“

Къде сега е твоят мъж? Къде са

децата ти? Къде са твойте братя?

Какво ти е останало за радост?

Кой службогонец казва, коленичил:

„Кралице наша, да ви пази Бог!“

Шпалирът от ласкатели къде е?

Тълпите где са, тичащи след теб?

Върви поред и виж какво си днес:

бе радостна съпруга — а сега си

вдовица бедна; бе щастлива майка —

сега си бедна и самотна дрипа;

бе господарка молена — сега си

молителка сама; кралица беше —

сега си просякиня; беше таз,

която ми се смееше — сега си

отрепка, на която аз се смея;

бе тази, от която тука всички

се плашеха — сега си таз, която

се плаши от един; бе таз, която

нареждаше на всички — а сега

си таз, която никой не изслушва.

Така божествената справедливост

се извъртя за теб и те остави

нещастница, богата само с памет,

за да се мъчиш с туй, което си,

при мисълта за туй, какво била си!

Ти мястото отне ми, а не искаш

да ми отнемеш част и от скръбта?

Сега ти носиш само половина

от тежкия хомот, но аз измъквам

от него уморения си враг

и ти оставям цялото му бреме.

Кралице на нещастието, сбогом!

Над Англия, пищяща под злодея,

от Франция спокойно ще се смея.

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Стой, майсторко на клетвите! Кажи ми

как по-добре да прокълна врага си!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Будувай нощем, през деня пости,

сравнявай днешна скръб със прежна радост,

децата си рисувай по-красиви,

а техния убиец — по-ужасен,

отколкото били са те и той.

Увеличавайки щетата, правим

виновника за нея по-виновен —

това до дъно който разбере,

се научава да кълне добре.

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Но мойте думи нямат острота!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Ще ги наточи брусът на скръбта.

 

Излиза.

 

ДУКЕСА ЙОРК

Защо покрусата е пълна с думи?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Защитнички въздушни на скръбта ни,

застъпнички за радости измрели,

безсилни ходатайки на надежди

са думите ни — нека имат волност:

във тях, макар и злото да не спират,

сърцата облекчение намират.

 

ДУКЕСА ЙОРК

Добре тогаз. Езици да развържем

и с горкия им дъх да задушим

душителя на твойте синове,

мой син, уви!… Тръбят, това е той!

И не пестете острите слова!

 

С тръбен звук и барабанен бой влиза Крал Ричард, следван от Свита.

 

КРАЛ РИЧАРД

Кой дръзна да прегражда моя път?

 

ДУКЕСА ЙОРК

Оназ, която, ако в свойто ложе

те беше задушила, би могла

да прегради ужасния ти път

към толкова безпримерни злодейства!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

С короната ли искаш да укриеш

това чело, което, ако беше

закон законът в нашата страна,

би носило клеймото за смъртта

на притежателя на тоз венец,

на мойте родственици и деца.

Къде са ми чадата? Казвай, изверг!

 

ДУКЕСА ЙОРК

О, грозна жабо, где са брат ти Кларънс

и малкият му Нед Плантадженет?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Къде са скъпите ми Ривърз, Грей?

Къде е Воън?

 

ДУКЕСА ЙОРК

                И къде е Хейстингз?

 

КРАЛ РИЧАРД

Тръби, тръбете! Бийте, барабани!

Небето да не слуша тези кучки

как лаят по помазания крал!

Тръбете, казах!

Тръбен звук. Барабанен бой.

Или ще бъдете учтиви с мен,

или със свойте гръмки бойни звуци

ще заглушавам женския ви крясък!

 

ДУКЕСА ЙОРК

Ти син ли си ми?

 

КРАЛ РИЧАРД

                Да, благодаря

на Бога, на баща си и на вас!

 

ДУКЕСА ЙОРК

Тогава изтърпи без гняв гнева ми!

 

КРАЛ РИЧАРД

В мен има нещичко от вас, мадам,

което не понася звук на укор.

 

ДУКЕСА ЙОРК

О, дай ми да говоря!

 

КРАЛ РИЧАРД

                Говорете!

Но няма да ви слушам.

 

ДУКЕСА ЙОРК

                Обещавам

да бъда с теб учтива и любезна.

 

КРАЛ РИЧАРД

И кратка, мила майко! Много бързам.

 

ДУКЕСА ЙОРК

Премного, сине! Аз тъй дълго време

те чаках във мъчения и бреме.

 

КРАЛ РИЧАРД

Но аз явих се, за да те зарадвам.

 

ДУКЕСА ЙОРК

О, не, яви се ти на тоя свят,

за мен от него да направиш ад!

В детинството си бе плачлив и опак,

в училището — буен, див, несдържан,

във младостта си — нагъл и опасен,

а в мъжка зрялост — горд, лукав, жесток,

коварно мек, по-мил, но по-зловреден.

Спомни ми един час със тебе, който

да ми е дал почивка и наслада!

 

КРАЛ РИЧАРД

Не мога, освен оня с Хъмфри, който

ви бе поканил на обяд без мен[48]

Щом толкова съм неприятен вам,

пуснете ме да си вървя, мадам.

Да бият барабаните! Напред!

 

ДУКЕСА ЙОРК

Изслушай ме!

 

КРАЛ РИЧАРД

                Не ми се слушат хули.

 

ДУКЕСА ЙОРК

Говоря ти за сетен път!

 

КРАЛ РИЧАРД

                        Добре.

 

ДУКЕСА ЙОРК

Или по Божа справедлива мъст

ти няма да се върнеш от войната,

или, измъчена от скръб и старост,

аз тук ще свърша земния си път —

но ние с теб не ще се видим вече;

затуй вземи със себе си туй мое

най-гибелно проклятие, което

дано във боя повече тежи ти

от всички брони, дето ще наденеш!

Молитвите ми с твоя враг да бъдат

и него двете мънички душици

на малките на Едуард да пълнят

със вяра във победата над теб!

Ти кървав си — във кръв ще свършиш сам,

живееш срамно — ще умреш във срам!

 

Излиза.

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

От нея повече причини имам

да те кълна, но нямам толкоз дух —

затуй „Амин!“ на думите й казвам.

 

КРАЛ РИЧАРД

Почакайте, мадам! Две думи само!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Аз нямам други синове за ножа,

а дъщерите ми ще станат, Ричард,

възнасящи молитви монахини,

а не кралици, ронещи сълзи,

затуй недей замисля гибелта им!

 

КРАЛ РИЧАРД

Елизабета е една от тях,

а тя е мила, царствена, красива…

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

И трябва да умре затуй, така ли?

О, пощади я! Ще я загрозя;

ще покваря добрите й обноски;

със слух, че съм изменяла на Едуард,

ще хвърля кал по себе си и нея;

с надежда твойта стръв да не изпита,

ще кажа: не от него е добита.

 

КРАЛ РИЧАРД

Недейте хули кралския й род!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Без род да е, но да остане жива!

 

КРАЛ РИЧАРД

Във този род е нейният живот!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

На братята й той донесе смърт!

 

КРАЛ РИЧАРД

Звездите им били са срещу тях!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Не, волята на някои роднини!

 

КРАЛ РИЧАРД

Не можем да отблъснем участта си!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Когато я държи отблъснал Бога!

Те нямаше да бъдат на небето,

ако не беше ти далеч от него!

 

КРАЛ РИЧАРД

Така говорите ми, сякаш аз

убиец съм на бедните дечица!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Да, точно „бедни“! Бедни на живот!

А имаха освен живота още

подкрепа, свобода, роднини, кралство.

Ти, чичо им, отне им всичко туй!

Чиято и ръка да е държала

убиващия нож, таз, таз глава

я е насочила къде да удря

и ножът тъп е бил, преди да бъде

наточен о сърцето ти от камък,

за да пирува в нежните телца

на мойте агънца! Ако гневът ни

не ставаше със навика по-кротък,

не щях ушите ти с език да стигна,

преди в очите ти да вкотвя нокти

и — кораб без кормило и платна —

да се разбия в скалната ти гръд!

 

КРАЛ РИЧАРД

Мадам, да не успея в своя поход,

смъртта си да намеря в кървав бой,

ако на вас и вашите не искам

неизмеримо повече добро,

отколкото е злото, за което

пред вас и тях вина съм носил нявга!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

А как, кажи, под тоз небесен свод

добро за мен ще смогнеш да откриеш?

 

КРАЛ РИЧАРД

Издигайки децата ви, госпожо.

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Навярно до дръвника?

 

КРАЛ РИЧАРД

                Не, госпожо.

До най-високи почести и слава!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Скръбта ми залъжи с по-ясни думи —

да чуем: какво можеш да дадеш

на някоя от мойте дъщери?

 

КРАЛ РИЧАРД

Сам себе си и с мене — всичко свое,

така че разгневеният ви дух

да може да удави в свойта Лета[49]

неправдите, приписвани на мен!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Бъди по-кратък, да не би тоз увод

за добрината ти да се окаже

по-дълготраен от самата нея!

 

КРАЛ РИЧАРД

Добре тогаз! Обичам дъщеря ви!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

О, вярвам!

 

КРАЛ РИЧАРД

        В какъв смисъл?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

                        В тоз, че също

обичаше и братята й тъй.

И аз благодаря ти за това.

 

КРАЛ РИЧАРД

Недейте извращава мойте думи.

Обичам дъщеря ви и желая

да й даря английската корона.

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

И кой ще бъде кралят й?

 

КРАЛ РИЧАРД

                        Тоз, който

направи я кралица.

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

                Ти?

 

КРАЛ РИЧАРД

                        Да, аз.

Какво ще кажете?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

                Нима могъл би

да я ухажваш?

 

КРАЛ РИЧАРД

                Да, ако получа

съвет от вас, която най-добре

сте запозната с нейния характер.

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

И ще го следваш?

 

КРАЛ РИЧАРД

                Да, от все сърце!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Тогава изпрати по този, който

убил е братята й, две сърца

със имената „Едуард“ и „Йорк“.

Заплаче ли, тъй както на баща ти

услужи Маргарита след смъртта

на брат ти Рътланд, услужи й с кърпа,

за да избърше сълзите си с нея,

като й кажеш, че е натопена

в кръвта на малолетните й братя.

Ако от всичко туй не те обикне,

прати й във писмо подробен списък

на свойте подвизи: пиши й как си

погубил милите й чичо Кларънс

и вуйчо Ривърз, да, и как във рая

заради нея си изпратил Ана,

любимата й леля.

 

КРАЛ РИЧАРД

                Вий, госпожо,

ми се надсмивате. Не ще спечеля

тъй нейното сърце.

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

                Друг начин няма,

освен ако, взел облик чужд, престанеш

да бъдеш Ричард, сторил всичко туй!

 

КРАЛ РИЧАРД

Кажете й тогаз, че съм го сторил,

за да добия нейната любов!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Тогаз ще те намрази непременно,

задето с кръв си искал да я купиш!

 

КРАЛ РИЧАРД

Направеното мъчно се зачерква.

Ний вършим необмислени дела,

а сетне се разкайваме горчиво.

Ако отнел съм трона от сина ви,

на дъщеря ви ще го дам в отплата.

Ако убил съм вашето потомство,

ще сторя дъщеря ви да зачене

филиз от мене върху ваша кръв.

Във обичта е званието „баба“

наравно с жажданата титла „майка“

и внучетата са като чадата,

с едно стъпало само по-надолу,

еднакви с тях по вещество, по кръв,

по мъките за тях, като изключим

едничка нощ на мъки за оназ,

която пък измъчила е вас.

На младост са ви пречели децата,

а внуците ще пълнят старостта ви.

Загубихте син-крал, но срещу туй

ще ви платя със дъщеря-кралица.

Не мога да ви възмездя напълно,

ала каквото мога, ще направя:

синът ви Дорсет, обладан от страх,

сега, печален, влачи крак в чужбина —

тоз брак щастлив ще го възвърне тука

за повишение и горди титли

и кралят, който взел е дъщеря ви,

по свойски ще му вика „драги братко“;

отново ще сте майка вий на крал

и всичко разрушено ще ви бъде

възстановено с по-голям разкош.

Да, светли дни откриват се пред нас!

Потоците сълзи, от вас пролети,

ще ви се върнат в нанизи от перли

и лихвата им ще ви донесе

печалба многократна от усмивки.

Върви при дъщеря си, тръгвай, майко,

със свойта опитност пръсни свена

на скромната й младост, подготви я

за пламенните думи на жениха,

пални във нежната й гръд пламтежа

към златното величие, кажи й

за радостта на брачните наслади;

и щом ръката ми накаже бунта

на тоя смешен глупчо Бъкингам,

венчан със слава, ще я поведа

към своето легло на победител,

за да изслуша в него повестта

за подвизите ми и отпразнува

триумфа си на цезарка над цезар!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

А как по-точно да те назова?

Да кажа ли, че братът на баща й

желае да я вземе за жена?

Или да кажа „чичо ти“? Или

„убиецът на скъпите ти братя“?

С коя от тези титли ти могъл би

пред Бог, закон, любов и чест да станеш

по-приемлив за нежния й слух?

 

КРАЛ РИЧАРД

Кажи й, че тоз брак ще значи мир!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Мир, който тя ще плаща с вечни битки!

 

КРАЛ РИЧАРД

Кажи й, че сам кралят й я моли!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Да стори грях пред Краля на кралете?

 

КРАЛ РИЧАРД

Кажи й, че я чака кралска титла!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Та като майка си да я проклина!

 

КРАЛ РИЧАРД

Кажи й, че докрай ще я обичам!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Но докога ще трай това „докрай“?

 

КРАЛ РИЧАРД

Додето сладкият живот е в нея!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

А докога ще трае тоз живот?

 

КРАЛ РИЧАРД

Додето дължина даде му Господ!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Или додето съкрати го Ричард?

 

КРАЛ РИЧАРД

Кажи й, че ще има крал за роб!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

На суетата тя не е робиня!

 

КРАЛ РИЧАРД

Тогаз хвали ме по-красноречиво!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Речта, когато честна е, е проста!

 

КРАЛ РИЧАРД

Тогаз излей й просто мойте чувства!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Лъжа и Простота не са сестрици!

 

КРАЛ РИЧАРД

Изравяш разни плитки поговорки!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

А ти копаеш гробове дълбоки!

 

КРАЛ РИЧАРД

И докога ще дърпаш тази струна?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Дорде сърдечните ми струни траят!

 

КРАЛ РИЧАРД

Кълна се в своя трон, във свети Георги,

във Ордена на кралската жартиера!…

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Откраднат… поруган… опозорен…

 

КРАЛ РИЧАРД

Кълна се…

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

                Във какво ще се кълнеш?

Ти взе престола, без да бъде твой.

Патрона си безсрамно оскверни,

захвърли своя орден във калта.

За да ти вярвам, закълни се в нещо,

от теб ненакърнено досега!

 

КРАЛ РИЧАРД

Във себе си…

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

                Ти сам си навреди!

 

КРАЛ РИЧАРД

Във тоя свят…

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

                От теб претъпкан с мъки!

 

КРАЛ РИЧАРД

В смъртта на Йорк…

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

                Чиято чест изкаля!

 

КРАЛ РИЧАРД

Във Господа…

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

                Ти него най обиди!

Ако се беше побоял от него,

тоз златен кръг, обрамчил твойто чело,

красял би челото на моя син

и щяха да са живи двата принца,

които ти, потъпкал свойта клетва,

изпрати, милите, да спят в земята

един до друг, за червеите плячка.

Кълни се в друго!

 

КРАЛ РИЧАРД

                В бъдещите дни!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

И тях чрез миналите ти почерни!

Аз имам още дълго да оплаквам

неправдите, които си ми сторил;

децата на убитите от теб

ще имат тъжна, безнадзорна младост;

бащите на убитите деца

ще имат зарад теб безлиста старост.

Не се кълни във бъдното, защото

ти в скръб го потопи, преди да дойде!

 

КРАЛ РИЧАРД

Ако не се разкайвам и не искам

да излича греха си, несполука

да ме постигне в битките с врага!

Да се разсипя сам, съдба и Бог

да ми препречат пътя към успеха,

да нямам денем радост, нощем — сън;

враждебни да са светлите планети

към моите дела, ако не храня

любов най-чиста, преданост най-свята

към твоята прекрасна дъщеря!

Тя носи мойто щастие и твойто;

без нея ще последват за нас двама,

за Англия, за хиляди души

на честни християни сълзи, мъки,

разруха, разорение и гибел!

Туй всичко ний не можем да избегнем,

туй всичко ние няма да избегнем

освен чрез тоя брак! И затова,

о, майко — нека тъй да те наричам! —

бъди защитница на мойта обич

пред строгия й съд и опиши й

какъв ще бъда, не какъв съм бил,

с какво във бъдеще ще я заслужа,

а не какво заслужил съм пред нея;

изтъквай интереси и държава

и не бъди в голямото дребнава!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Да дам на дявола да ме подмами?

 

КРАЛ РИЧАРД

Да, ако мами те добро да вършиш!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Да изменя на майчината болка?

 

КРАЛ РИЧАРД

Да, ако тя те тласка против теб!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Но ти погуби мойте синове!

 

КРАЛ РИЧАРД

И в лоното на твойта дъщеря —

гнездо на Феникс[50] — ще ги погреба,

за да възкръснат там за твоя радост!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Във твоя полза да я убеждавам?

 

КРАЛ РИЧАРД

За да се видиш пак щастлива майка!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Съгласна съм. Пиши ми и ще знаеш

дали съм я склонила, или не.

 

КРАЛ РИЧАРД

Предай й любовта ми! И доскоро!

Кралица Елизабет излиза.

Безволева и плиткоумна патка!

Влизат Ратклиф и — след него — Кейтсби.

Какви са новините?

 

РАТКЛИФ

                Мощен флот

се е явил край западния бряг;

към него трупат се тълпи от ваши

съмнителни приятели, несклонни

и невъоръжени за отпор.

Говори се, че водел флота Ричмонд;

той легнал е на дрейф и очевидно

очаква Бъкингам да го посрещне.

 

КРАЛ РИЧАРД

Бърз пратеник към Норфъкския дук!

Ти, Ратклиф!… Или Кейтсби! Где е той?

 

КЕЙТСБИ

На вашите услуги, господарю!

 

КРАЛ РИЧАРД

Към дука, бързо!

 

КЕЙТСБИ

Тръгвам, господарю!

 

КРАЛ РИЧАРД (към Ратклиф)

А ти лети във Солзбъри[51]! Когато

пристигнеш там…

Към Кейтсби.

                Защо стоиш, дръвник?

 

КЕЙТСБИ

Очаквам, господарю, да узная

какво да съобщя от вас на дука.

 

КРАЛ РИЧАРД

Да, прав си Кейтсби! Съобщи му бързо

да събере войска, каквато може,

и да ме срещне в Солзбъри!

 

КЕЙТСБИ

                        Разбрано!

 

РАТКЛИФ

А аз във Солзбъри какво да правя?

 

КРАЛ РИЧАРД

Защо ще ходиш преди мене там?

 

РАТКЛИФ

Вий сам ми заповядахте така!

 

КРАЛ РИЧАРД

Размислих.

Влиза Станли.

                Е, какви са новините?

 

СТАНЛИ

Не тъй добри, че да се слушат с радост,

не лоши тъй, че да се казват с трепет.

 

КРАЛ РИЧАРД

Ха, гатанки! „Ни лоши, ни добри!“

Защо заобикаляш толкоз, мили,

когато можеш да вървиш направо?

Каква е новината ти те питам!

 

СТАНЛИ

Граф Ричмонд е излязъл във морето.

 

КРАЛ РИЧАРД

Да се удави в него! Какво иска

тоз бледокръв[52] беглец?

 

СТАНЛИ

                        Не знам, кралю,

но предполагам…

 

КРАЛ РИЧАРД

                Казвай, да го чуем!

 

СТАНЛИ

Навярно Дорсет, Бъкингам и Мортън

са го подсторили насам да тръгне,

за да поиска кралската корона.

 

КРАЛ РИЧАРД

Нима е празен тронът, мечът — слаб,

издъхнал — кралят, Англия — без власт?

Кой жив наследник има още Йорк

освен мен, Ричард? И кой друг могъл би

освен наследника на Йорк да бъде

глава на Англия? А щом е тъй,

защо е тръгнал Ричмонд по морето?

 

СТАНЛИ

Освен това не мога, господарю,

да предположа друго.

 

КРАЛ РИЧАРД

                Значи тъй:

освен че уелсецът пристига тука,

за да ви стане господар, ти друго

не предполагаш? Аз пък предполагам,

че си готов да полетиш към него!

 

СТАНЛИ

Не, господарю! Вярвайте във мен!

 

КРАЛ РИЧАРД

Къде тогаз са твоите васали

със свойте войски да го отблъснат?

На запад може би, за да помогнат

на гостите да слязат на брега?

 

СТАНЛИ

Не, те са верни вам, но са на север.

 

КРАЛ РИЧАРД

Студена вярност. И защо на север,

когато кралят иска ги на запад?

 

СТАНЛИ

Не сте им заповядали, кралю.

Издайте заповед и аз веднага

ще ги сбера и ще ги доведа

където и когато са ви нужни!

 

КРАЛ РИЧАРД

Или ще се прехвърлиш с тях към Ричмонд.

Но няма да го бъде!

 

СТАНЛИ

                Господарю,

без повод вий не вярвате във мен.

Не съм изменял и не ще изменям!

 

КРАЛ РИЧАРД

Тогаз върви и подтегни войските!

Но твоят Джордж при мене ще остане.

Бъди ми верен, ако не желаеш

да пратиш своя син на вярна смърт.

 

СТАНЛИ

Постъпвайте със него, сър, тъй както

баща му ще заслужи!

 

Излиза.

Влиза Първи пратеник.

 

ПЪРВИ ПРАТЕНИК

Велики господарю, в Девъншир[53]

узнах със сигурност — сър Едуард Къртни

и брат му, Ексетърският епископ,

във сговор със мнозина други още

са вдигнали метеж и стягат сили!

 

Влиза Втори пратеник.

 

ВТОРИ ПРАТЕНИК

Във Кент[54], кралю, Гилфордовци са дали

сигнал за бунт и в тяхната войска

се вливат всеки час все нови сили!

 

Влиза Трети пратеник.

 

ТРЕТИ ПРАТЕНИК

Могъщи господарю, Бъкингам…

 

КРАЛ РИЧАРД

Вън, бухали! Надгробни песни само!

На, дръж, додето дойдеш с други вести!

 

Удря го.

 

ТРЕТИ ПРАТЕНИК

Вестта, която нося ви, кралю,

е таз, че вследствие на изобилни

прииждания речни и порои

войските, водени от Бъкингам,

са се разпръснали и той самият,

загубил връзка с тях, сега се скита

незнайно где.

 

КРАЛ РИЧАРД

                Прощавай, верни друже!

Дръж туй да си лекуваш синината!

Дали дошло е някому наум

да обяви награда за тоз, който

ни доведе изменника?

 

ТРЕТИ ПРАТЕНИК

                Да, сър.

Наградата е вече обявена.

 

Влиза Четвърти пратеник.

 

ЧЕТВЪРТИ ПРАТЕНИК

Сър Томас Лоуъл и маркизът Дорсет

във Йоркшир[55] са се вдигнали на бунт,

ваше величество! Но във замяна

аз нося ви освен това вестта,

че флотът на бретонците бил пръснат

от ненадейна буря. Ричмонд стигнал

брега на Дорсетшир[56] и пратил лодка

да пита дали тези на брега

ще му помогнат; отговорът бил,

че са поддръжници на Бъкингам,

но той не им повярвам, вдигнал котва

и си поел обратно към дома.

 

КРАЛ РИЧАРД

Напред, напред! И тъй сме във готовност —

понеже няма външни врагове,

да смажем таз бунтовническа сган!

 

Влиза Кейтсби.

 

КЕЙТСБИ

Кралю, дук Бъкингам е заловен!

Това е най-доброто. Туй, че Ричмонд

стоварил е войската си при Милфорд[57],

е по-прохладна вест, но нея също

съм длъжен да предам на ваша светлост.

 

КРАЛ РИЧАРД

Към Солзбъри! Додето тука бъбрим,

една голяма битка би могла

да промени два пъти своя изход!

Да каже някой Бъкингам да бъде

докаран в Солзбъри! И тъй, след мен!

 

Тръбен звук. Излизат.

Бележки

[48] „… оня с Хъмфри…“ — намек, неизяснен от коментаторите.

[49] Лета (мит.) — река на забравата в подземното царство на древните гърци.

[50] Феникс — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.

[51] Солзбъри — град в графство Уилтшир — Южна Англия.

[52] „… бледокръв…“ — тоест страхлив.

[53] Девъншир — графство в Югозападна Англия.

[54] Кент — графство в Югоизточна Англия.

[55] Йоркшир — голямо графство в Североизточна Англия.

[56] Дорсетшир — графство в Южна Англия, на Ламанша.

[57] Милфорд — пристанище на южния бряг на Англия.