Грег Беър
Кървава музика (34)

33

ДИРЕКТЕН РЕПОРТАЖ ОТ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН ПОЛЕТ НА САМОЛЕТ РВ-1Н НАД СЕВЕРНА АМЕРИКА, ЛОЙД ЪПТЪН, КОРЕСПОНДЕНТ НА ЕТК:

Да, снижаваме се, тук всички сме малко изнервени, така че не обръщайте внимание ако чуете, че ми тракат зъбите, ясно? Готови за запис? И за пряко включване… да? Арнолд? Едно… две… три… Колин, бързо, подай ми шишето с портокалов сок, езикът ми е залепнал. Добре, да започваме…

Здравейте всички, аз съм Лойд Ъптън от Британския отдел на Европейската Телекомуникационна Компания. Намирам се на двайсет хиляди метра над централните части на Съединените щати, в задния отсек на един американски бомбардировач, пригоден за разузнаване от голяма височина. Тук заедно с мен има още няколко кореспонденти на големи европейски вестници, както и на ББС. Ние сме първите цивилни журналисти, които летят над Щатите след избухването на най-страшната епидемия в историята на човечеството. Придружават ни двама учени, които ще интервюирам на обратния път от нашия полет, скоростта на който засега е два пъти по-голяма от тази на звука… Както знаете, за период от осем седмици, или два месеца, цялата територия на Североамериканския континент беше подложена на неописуеми изменения. Всички градове изчезнаха, или бяха трансформирани в един съвършено нов пейзаж, наподобяващ биологичен кошмар. Нашият самолет ще следва зигзагообразен маршрут от Ню Йорк до Атлантик сити, после до Вашингтон през Вирджиния, Кентъки и Охайо, след което ще се снижим до хиляда метра височина, за да преминем над Чикаго, Илинойс и Великите езера. Там ще променим рязко посоката и ще поемем към Източното крайбрежие и Флорида, а над Мексиканския залив ще заредим от летящ танкер на базата в Гуантанамо, която по някакво чудо избегна поразяващото действие на епидемията… Можем да си представим трагедията на всички онези американски граждани, които бяха заварени от страшната вест пребивавайки на някой от незасегнатите континенти. Боя се, че не ще можем да им поднесем каквато и да било утеха с този исторически полет. Това, на което сме свидетели, не може да бъде утеха за нито един жител на нашата планета. Истина е обаче, че не става дума за някаква картина на широкомащабни бедствия и унищожения, а по-скоро за един причудлив ландшафт, завладян от съвършено нова форма на живот, чиято поява все още остава неизяснена, и преобразен по неин образ и подобие. Носят се слухове, че епидемията е възникнала в една от биологичните лаборатории на Сан Хосе, Калифорния, но до момента нито един официален представител на която и да било организация не е потвърдил, или отрекъл подобни предположения. Засега нашата телевизионна компания все още не може да се похвали с напредък в опитите си да се добере и интервюира доктор Михаел Бернард, доскоро прочут неврохирург, за когото се твърди, че бил затворен в биологичен изолатор в околностите на Висбаден… В момента виждате картина от нашите външни камери. Как да опиша гледката под нас? Сигурно ще ми е нужен нов речник, дори нов език, за да я предам по-точно. Градовете, околностите им и просторите на Северна Америка са покрити с живи обрузования, все още непознати на нашите биолози, или геолози. Виждат се цели гори от островърхи геометрични фигури — пирамиди, конуси. С помощта на телеобективите успяваме да доловим някакво движение сред тези комплекси, из които изглежда се скитат същества с размери на слонове. Наблюдаваме реки, чийто корито очевидно са били променени и сега радват окото със своите прави брегове, а посоката в която текат, е съвсем нова. Дори самият океан край Ню Йорк и околностите му е променен на протежение от десетина петнадесет мили и в дълбочина, където изглежда е скрит под същото живо, мъхесто, сияещото на слънцето покривало… Що се отнася до градовете, в тях не се различават никакви признаци на живот — на човешки живот. Ню Йорк сега е непроходима джунгла от най-различни геометрични очертания, сградите му са били пометени, или подредени наново така че да задоволяват изискванията на новия им господар, ако въобще епидемията би могла да има свои изисквания. И действително това, което виждаме долу е като жива илюстрация на мълвата — също засега непотвърдена от официални източници — че Северна Америка е била завладяна от някаква разумна форма на живот — а по-точно, интелигентни микроорганизми, които са в състояние да си взаимодействат, но и да променят обкръжаващата ги среда. Очевидно време е тук да се произнесат и учените…

В момента се снижаваме. Пред нас е Чикаго, по-нататък брегът следва извивката на Мичигън, огромното пресноводно езеро. Намираме се на около стотина километра от Чикаго и летим точно над езерото. Камерата е насочена надолу, за да разгледаме отблизо промените, които е претърпяло това грамадно естествено водохранилище. Повърхността ме е съвсем гладка, стъклена, и напомня равната повърхност на океана край Ню Йорк. На места се виждат зеленикави петна, свързани помежду си с радиални линии. Вероятно това също са някакви форми на живот. Част от линиите са насочени към брега и излизат на сушата, където изглежда поддържат връзка с други биологични образувания… Моля? ах, да, ще се преместя. Простете ако показалката, с която следвам образа на екрана малко трепери. Това е защото всички тук, съвсем разбираемо, сме ужасно развълнувани…

Ето че отново променихме курса и сега правим широк завой, който ще ни насочи към Уокигън в щата Илинойс. Илинойс е известен със своите безкрайни равнини, както и с автомобилната си промишленост. Както сигурно сами виждате картината тук е като на обширен земеделски район, само че на мястото на разноцветните квадрати от обработваема земя са се появили овални очертания, както и кръгове, затворени в още по-големи кръгове. В центъра на всеки от тези кръгове се вижда висок хълм, нещо като конус, наподобяващ преобърнато изображение на лунен кратер. Не, отблизо се вижда, че това не са конуси, а по-скоро конусообразни пирамиди със заоблени стъпала, или нива и яркооранжеви върхове досущ като спасителния костюм, който нося. Много впечатляващо…

Разтворихме сгъваемите крила и значително забавихме скоростта. Летим доста ниско над Ивстън, северно от Чикаго. Никакъв признак за човешко присъствие, накъдето и да погледнем. Настроението ни е доста подтиснато, някой от пилотите преди малко спомена, че ако със самолета стане нещо, ще трябва да се приземим в самия център на… Не, по-добре да не мислим за това. Летим все по-ниско и по-бавно…

Решихме да прелетим над Чикаго защото сателитните снимки показват значително съсредоточаване на биологичната активност около този доскоро многолюден и красив град. Виждаме неимоверни по-размери тръбопроводи, които се стичат към сърцевината на града от всички страни. Приличат на канали и диаметърът им надхвърля половин километър. Изумително, невероятно…

Докато прелитахме над един от кварталите в покрайнините някой разтвори карта на града и се опитахме да я сравним с онова, което виждахме под нас. Никакво съвпадение. Направихме широк кръг над мястото, където някои предполагат, се намира Музеят на науката и индустрията и тук най-сетне забелязахме канали и шлюзове, които несъмнено са дело на човешка ръка… Съобщиха, че се спускаме до хиляда метра височина… Наближаваме прочутата Чикагска кланица и открития животински пазар… Отново правим остър завой, гледката долу е невероятна, за щастие разполагаме с телеобективи и увеличени снимки, от които можем да съдим за гигантските промени, които е претърпял този участък, вероятно благодарение на неимоверното скупчване на домашни животни, които са били използвани като суровини в метаморфозата. Трудно ми е да опиша онова, което наблюдавам под нас, ще ви кажа само, че най-големите живи същества, които съм виждал някога, са китовете, а тези неща долу ги надхвърлят сигурно стотици пъти по своите размери. По-едри са дори от динозаври, но нямат оформени крайници, ако се изключат гигантските им пипала — може би така са изглеждали праисторическите изохедрони, или додекахедрони — с насекомоподобни крака, почти прави, без съчленения, дебели по няколко метра… Още по-шокиращи съобщения. Току що ни казаха, че са забелязани и летящи форми на живот и ние действително се разминахме с няколко подобни, наподобяващи гигантски мантии, прилепи или морски котки и също така кафеникави или бели. Повечето се носят в ята по въздушните течения на изток… Това е… това е направо… извинете ме… Изключете звука… Изключете звука и спрете камерата.

(Петминутна пауза)

Продължаваме предаването. Извинете ни за краткото прекъсване. И аз съм човек, все пак… Ще ме разберете, надявам се. Изглежда за съвсем кратко се поддадох на паниката. Не можете да си представите колко изумени и развълнувани — а също изплашени — сме всички ние, тук, на борда на разузнавателния самолет. Току що прелетяхме над Денвил, Илинойс и до няколко минути ще зърнем Индианаполис. Продължаваме да следим промените в ландшафта, или биошафта, ако може така да го наречем, под нас, промени както в цвета, така и във формата му, но никой от нас не е в състояние да ги интерпретира. Сякаш летим над чужда планета и дори присъстващите на борда учени предпочитат да драскат в бележниците си, или да мърморят полугласно, отколкото да коментират това, което виждаме.

Ето че под нас е Индианаполис, също така неразгадаем, мистериозен… а също чужд и красив, като останалите мегаполиси, които посетихме от въздуха. Някои от биологичните структури тук изглеждат дори по-високи от небостъргачите, които са заменили, средната височина на останалите е стотина — двеста метра, съдейки по сенките, които хвърлят в следобедната светлина. Странно също, че атмосферата над града е невероятно чиста, вярно, няма промишленост, нито автомобили… какво би могло да замърсява въздуха? Да. Наблюденията ни бяха потвърдени и от експресните лабораторни изследвания, въздухът е съвсем чист, без никакви примеси, впрочем, същите резултати получихме над Чикаго и останалите големи градове. Да… да… видях го… приличаше на гигантска огнена топка и се носеше с шеметна бързина… Ето още няколко!

(На заден план се чуват развълнувани гласове, доста силни, зазвучава предупредителен сигнал)

Божичко! Само на няколко километра от нас в атмосферата с грамадна скорост навлязоха някакви летателни съдове. Всички датчици на кораба пищят от прекомерно натоварване с лъчева енергия. Пилотите задействаха аварийните системи и в момента се издигаме стремително право нагоре, или не, по-скоро падаме надолу… да летим право към земята и онова, което я е заселило…

Тук предполагат, че огнените кълба са причинени от междуконтинентални атомни ракети и се молят нападателите да не повторят ударите си в близост до нас…

(Отново развълнувани гласове, чува се вой на сирена)

Опасявам се, че самолетът ни е изгубил контрол. Повечето електронни прибори на борда отказват да работят. Двигателите губят мощност и всеки миг ще угаснат. Скоро ще изгубим и връзка с…

(Край на предаването. Край на връзката с РВ-1Н. Край телеметричната емисия.)