Грег Беър
Кървава музика (22)

21

— През изминалите четири дни — говореше Паулсен-Фукс, — е била прекъсната напълно всякаква връзка със Североамериканския континент. Етиологията на заболяването все още не е изяснена, но изглежда тя се разпространява по някои от познатите на епидемиолозите начини. Материалите, донесени от господин Бернард, навеждат на мисълта, че преносителите на заболяването са микроскопични разумни същества, способни да извършват целенасочени действия.

Гостите в стаята за посетители — все важни клечки от различни етажи на „Фармек“ и представители на подобни солидни фирми в други четири стани — седяха на сгъваеми столове и го разглеждаха с безстрастни лица. Самият Фукс беше изправен с гръб към трислойното стъкло. Той се обърна и посочи Бернард, който седеше зад бюрото си и почукваше нервно с набраздена от груби белезникави резки ръка по кожената му повърхност.

— Предприемайки доста рисковано пътуване, господин Бернард съумя да се добере до нашата страна, като при пристигането поиска да бъдат взети всички необходими мерки за да се препречи пътя на евентуална зараза. Веднага след това той бе настанен в това напълно изолирано и пригодено за биологични изследвания помещение и засега няма никаква нужда да бъда преместван в друга лаборатория, или болница. Факт е, че подобно преместване само по себе си носи непредвидими рискове. Това съвсем не значи, че не желаем в нашите изследвания да участват със съвети или пряка дейност и други специалисти.

Ще ви призная открито, че все още нямаме представа с какви експерименти да започнем. Тъканните образци от тялото на господин Бернард показват че болестта — ако можем да я наречем по този начин — се разпространява с бързи темпове вътре в тялото, но по никакъв начин не засяга неговите функции. Господин Бернард дори сподели, че — ако се изключат някои неприятни странични реакции, предимно кожни — никога през живота си не се е чувствал по-добре. По всичко изглежда, че в устройството на неговия организъм са били извършени някои съществени промени.

— Защо, според вас, господин Бернард не е бил подложен на пълна трансформация? — попита един от присъстващите. — Откъслечните съобщения от Щатите показваха недвусмислено, че подобни трансформации, включително до пълно изчезване на материалния субстрат, протичат в рамките на една седмица след заразяването.

— Не зная — намеси се Бернард. — Едно от обясненията е, че не обитавам същата среда, в каквато са се намирали жертвите на епидемията. Може би микроорганизмите от моето тяло, са преценили, че подобна трансформация няма да им донесе никаква полза.

Лицата отсреща се опулиха смаяно в него. Присъстващите очевидно все още не можеха да привикнат с идеята за разумните нооцити. Или може би просто не му вярваха.

Паулсен-Фукс продължи дискусията, но Бернард затвори очи и се помъчи да се дистанцира от присъстващите. През последните четири дни бе участвал в седемнадесет подобни обсъждания, все така безрезултатни и почти с досада отвръщаше на всякакви въпроси относно различните аспекти на настоящия и предишния му живот. Точно сега беше в центъра на втората шокова вълна, която заливаше света — вълната на обществена реакция към това, което се бе случило в Северна Америка.

Избрал бе най-подходящия момент за да се измъкне. Етиологията на чумната епидемия бе претърпяла няколко драстични промени и сега следваше нови модели, или може би нямаше никакъв модел, защото не беше изключено микроорганизмите да реагират на обкръжаващата ги среда и да променят поведението си съобразно нея. Така големите градове бяха поразявани в рамките на двайсет и четири до четирийсет и осем часа — период за който техните жители претърпяваха пълна трансформация. В по-малките градчета и селските райони — изглежда поради липса на обща водопроводна и канална система — този процес бе значително по-продължителен. Разпространението на епидемията в тези участъци вероятно ставаше по животински път и чрез насекоми, а не само чрез директен контакт.

Инфрачервените снимки, направени от научни и шпионски спътници, показваха начални изменения дори в структурата на горите и водните пътища на Северна Америка.

От известно време Михаел Бернард бе завладян от усещането, че е престанал да съществува. Сякаш беше погълнат от нещо неподлежащо на описание, превръщайки се в експонат от музея, показван на различните любопитни посетители, които най-вече се изненадваха от способността му да говори смислено. Някогашен известен неврохирург, богат, с приятна външност, но не особено активен в последно време, което не пречеше да присъства в светския живот, да се блещи от кориците на списания и да радва зрителите с лика си по телевизията…

Иначе казано кукла от плът и кръв, понесена от течението на живота и заслепена от блясъка на славата.

Той отвори очи и видя няколко мъже и една жена отсреща в помещението за посетители.

— Доктор Бернард — заговори жената. Изглежда от известно време бяха очаквали да им обърне внимание.

— Да?

— Вярно ли е, че поне до известна степен се смятате виновен за епидемията?

— Не, не пряко.

— Косвено?

— Нямаше никакъв начин да предвидя последствията от действията на други хора. Аз не съм пророк.

Лицето на жената почервеня видимо — дори зад трислойното стъкло.

— Знаете ли имам — или имах — дъщеря и сестра в Щатите. Французойка съм, но съм се родила в Калифорния. Какво е станало с тях? Знаете ли?

— Не, мадам, не зная.

Жената отмести ядосано ръката на Фукс, скочи и извика:

— Няма ли край на тези неща? Болести, смърт и учени — отговорни и безотговорни! Всички сте виновни! Вие…

Дотичаха и я изведоха от стаята. Фукс вдигна ръце и поклати глава. Останалите посетители също се надигнаха да си вървят.

Отново сам.

Освен микробите, нооцитите, с техните невероятни възможности…

Какво ли чакаха те? Сигурно да го направят по-съвършен от когато и да било.