Грег Беър
Кървава музика (28)

27

Сюзи намери това, което търсеше, в едно от чекмеджетата на бюрото на охраната — дълъг, черен и много мощен прожектор, чийто сноп се разширяваше и стесняваше при завъртане на дръжката. Веднага след това пое към следващата си цел — просторните коридори с множество магазини, които свързваха двата небостъргача. Доста време прекара в пробване на различни дрехи в бутиците, но се изнерви, че не успяваше да се разгледа добре на светлината на прожектора, която взе бързо да намалява. На всичко отгоре мястото беше пълно със сенки, които я плашеха. Повъртя се още малко, колкото да провери дали някой друг не е минавал от тук, сетне се върна в Стаята със Свещите, както я наричаше и се зае с подготовката на предстоящото изкачване.

Беше й попаднала туристическа карта на северната сграда и тя плъзгаше пръст по криволиците на безкрайните на пръв поглед коридори. След като се порови още малко из справочника Сюзи установи, че в небостъргача няма общо стълбище, а на всеки етаж стълбите са на различно място.

Това правеше задачата й още по-трудна. Все пак откри вратата към стълбите на първия етаж и тръгна към нея. Беше заключена. Наложи се отново да се върне при бюрото на охраната. Под стола лежеше на купчинка смачкана униформа, тя се наведе, вдигна я и отвътре изпадна дебела връзка ключове.

Трябваха й няколко минути, за да прочете ситно изписаните надписи върху всеки един от ключовете, но накрая откри този за вратата на първия етаж. Стълбището отвъд нея беше ултрамодерно, цялото от бетон и стомана. На горния етаж то се отваряше към просторно фоайе. Тя надникна зад ъгъла и видя дълъг бял коридор и врати към многобройни офиси, с табелки и номера.

— Добре — рече си тя. — Тръгнала съм на разузнаване и нищо повече. Ще търся само храна и вода. — Тя сведе поглед към изтърканите си маратонки и въздъхна. Няма как, ще трябва да продължи с тях, освен ако не склони да заеме от някой…

Не, мисълта й беше направо противна. Върна се долу, взе една торбичка и я напълни с припаси. Прибави и две шишета вода. Дано нагоре открие нещо подходящо. Все някъде трябваше да има водни резервоари, или охладителни инсталации.

Същата сутрин в осем и половина започна изкачването. Реши да поддържа равномерно темпо — почивка на всеки десет етажа и кратък оглед на най-близките помещения. По такъв начин до вечерта би могла да стигне върха. Общо взето идеята за ритъма й бе останала от едно изкачване с Кенет и Хауърд в Мейн. Бяха й обяснили, че равномерното темпо е залог за съхраняване на силите за по-продължително време. Като си тананикаше „Мишел“, тя стигна до четвъртия етаж. Тук сметна, че песента не е особено подходяща и я смени с марш от Джон Уилямс. Не деветия етаж вече започна да се задъхва. — Още един — прошепна тя и продължи нагоре. Стигна десетия, клекна до вратата на асансьора и се заоглежда. И тук коридорът бе съвсем празен.

Когато дишането й се поуспокои, Сюзи извади от торбата шишето с вода и пакета с храна. Хапна, прибра ги, стана и бутна най-близката врата. Нов коридор, още офиси, затворени врати и сумрак. Помисли, че няма да е зле ако провери в най-близката тоалетна за вода. Двете врати бяха съвсем близо, Сюзи спря пред тях, погледна първо „дамската“ после „мъжката“, изкиска се и влезе във втората. Блестящи плочки, огледала и цял ред порцеланови легени, закрепени за стените. Дори не можа да си спомни как се наричаха. Надникна под вратите на кабинките и замръзна от ужас

Пред една от чиниите имаше купчинка дрехи.

— Боже, засмукало го е право в кенефа — промърмори тя, изправи се и обърса сълзите от очите си. — Бедничкият. Дявол да го вземе. — Тя завъртя кранчето за топла вода на близката мивка. Една-две капки се стекоха отвътре. Още няколко ги последваха от студената, но резултатът не изглеждаше особено обещаващ.

Излезе от тоалетната и пое надолу по коридора. Забеляза, че на повечето от вратите бяха изписани японски имена. Когато стигна отсрещния край, Сюзи погледна площада долу. Целият беше покрит с кафеникавата материя.

— Нагоре — рече си тя. Стълби към рая. Умри на върха, там ще си по-близо. Продължавай нагоре.