Метаданни
Данни
- Серия
- Живи и мъртви (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Живые и мёртвые, 1959 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Атанас Далчев, 1961 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- gogo_mir (2014)
- Разпознаване и корекция
- Ludetinata (2014)
- Разпознаване и корекция
- Kukumicin (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- in82qh (2014)
Издание:
Константин Симонов. Живи и мъртви
Издателство на Отечествения фронт, София, 1975
Библиотека Победа
Библиотечно оформление: Иван Кьосев
Четвърто издание
Превел от руски: Атанас Далчев
Редактор: Б. Мисирков
Художник: Иван Кьосев
Художествен редактор: П. Добрев
Технически редактор: Н. Панайотов
Коректор: Петя Чакова
Дадена за набор на 18.XI.1974 г. Подписана за печат на 20.III.1975 г.
Излязла от печат на 28.III.1975 г. Формат 1/32 от 84/108
Печатни коли 33. Издателски коли 25,08. Тираж 40100. Цена 2,20 лв.
Литературна група IV. Поръчка №1361
Издателство на Отечествения фронт — бул. „Дондуков“ 32
Печатница „Девети септември“ — кл. 2, ул. „Бенковски“ 14
С–3
Константин Симонов. Живые и мёртвые
Издательство „Советский писатель“, Москва — 1965
Тираж 100 000
История
- — Добавяне
Трийсет години след победата
Трийсетата годишнина на победата над германския фашизъм в моето съзнание е дата от много голямо историческо значение. И поради това, че след като първо спряхме триумфалното шествие на фашизма из Европа, преди трийсет години ние окончателно му пречупихме гръбнака, и защото чествуваме трийсет години от приключването на Втората световна война. А това значи, че с усилията на човечеството, и преди всичко с усилията на нашите социалистически страни, ние вече трийсет години, голям исторически срок, не позволихме да пламне трета световна война. Не позволяваме и имаме основания да смятаме, че никога няма да позволим!
Моята книга, която прелистват сега българските читатели, разказва за Втората световна война. Аз я написах не само защото войната се е врязла в паметта ми за цял живот, но и затова, че искам никога вече да няма война. За да няма нова война, според мен, трябва да се напомня какво представляваше миналата.
Обръщайки се към българските читатели на моята книга, искам да благодаря на моите другари — българските преводачи, които помогнаха на тази книга да зазвучи на родния им български език, и искам да кажа че човек, който като мен е посетил България през септемврийските дни на 1944 година, завинаги запазва в душата си чувство на братска любов към братския български народ.
Нямам какво друго да добавя към това. Аз съм само един от десетките и десетки милиони хора, които именно така, до дълбините на душата си обичат вашата страна.
15 юли 1974 г.