Живи и мъртви (Живые и мёртвые)

Сваляне на всички:

Поезия

По-долу е показана статията за Константин Симонов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Константин Симонов
Роден 15 ноември 1915 г. (стар стил)
Починал 28 август 1979 г. (63 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Активен период 1936–1979
Жанр роман, повест, поема, стихотворение, пиеса, очерк
Съпруга Наталия Гинзбург
Евгения Ласкина
Валентина Серова
Лариса Жадова
Деца Мария, Александра, Алексей
Подпис Автограф Константина Симонова.png
Уебсайт
Константин Симонов в Общомедия

Константин (Кирил) Михайлович Симонов (28 ноември 1915, Санкт Петербург28 август 1979, Москва) – руски писател, обществен деец, герой на социалистическия труд (27 септември 1974). Член на КПСС от 1942 г. Носител на Държавна награда на СССР1942, 1943, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.

Биография

Не познава родния си баща. Отгледан е от втори баща, преподавател във Военномедицинска академия, който по-късно става командир на Червената армия. Детството му преминава във военни лагери. Семейството му не е богато. През 1931 г. се преместват в Москва. През 1938 г. Константин Симонов завършва литературния институт. По това време той вече е написал няколко големи произведения – в списанията „Млада гвардия“ и „Октомври“. През 1938 г. е приет в Съюза на съветските писатели.

Творчество

  • „Истински хора“ – 1938 г.
  • „Приятели и врагове“ – 1948 г.
  • „В името на дружбата“ – 1961 г.
  • „Три тетрадки“ – 1964 г.
  • „Обикновена история“ – пиеса1940 г.
  • „Руски хора“ – пиеса – 1942 г.
  • „Руският въпрос“ – пиеса – 1946 г.
  • „Четвъртият“ – пиеса – 1961 г.
  • „Другари по оръжие“ – роман – 1952 г.
  • „Живите и мъртвите“ – роман – 1959 г.
  • „Хората не се раждат войници“ – роман – 1964 г.
  • „Последно лято“ – роман – 1971 г.