Сара Шепард
Лукс и грях (20)

19.
Пикантно

В петък вечерта Спенсър лежеше на широкото си легло в средата на чисто новата й спалня в бившата плевня. Беше намазала кръста си с „Айси Хот“, мехлем за травми, и се взираше в дъските на красивия таван. Човек не би могъл да допусне, че преди петдесет години тук са спели крави. Помещението беше просторно, с четири огромни прозореца и излизаше на малък вътрешен двор. Снощи след вечеря бе преместила целия си багаж и обзавеждане тук. Беше подредила всички свои книги и дискове, съответно според автор и изпълнител, беше нагласила уредбата си и дори бе настроила любимите си програми на телевизора. Всичко беше идеално.

С изключение, разбира се, на болките в гърба. Цялото й тяло пулсираше, сякаш бе скачала с бънджи без въже. Йън ги беше накарал да тичат шест километра спринт, и то само за начало на загрявката. Всички момичета обсъждаха какво ще облекат довечера на купона на Ноъл, но след адското натоварване Спенсър бе доволна, че ще остане вкъщи с домашното по математика. Особено след като „вкъщи“ означаваше плевнята само за нея.

Тя се протегна към кутийката с „Айси Хот“ и установи, че е празна. Изправи се бавно и подпря кръста си с ръка като старица. Просто трябваше да отиде до главната къща и да си вземе нова кутийка. Беше й приятно мислено да я нарича главната къща. Звучеше сякаш Спенсър внезапно беше пораснала.

Докато пресичаше дългата хълмиста ливада, остави мислите си да се върнат към една от любимите й теми тези дни, Андрю Кембъл. Да, беше облекчение, че А е Андрю, а не Али, и да, чувстваше се един милиард пъти по-добре и по-малко параноична от вчера, но все пак — що за отвратителен, нагъл шпионин! Как смееше да й задава такива недискретни клюкарски въпроси в читалнята и да й пише зловещи имейли! А всички смятаха, че е сладък и невинен с перфектно завързаната си вратовръзка и гладка кожа. Изглеждаше от онзи тип момчета, които биха водили по-малките на училище и биха измили салона след час по физическо. Особняк.

Затвори вратата на банята на горния етаж, откри кутийката с „Айси Хот“ в шкафа, смъкна шортите си за тренировка, изви се, за да се види в огледалото и започна да втрива мехлема по целия си гръб. Острата ментолова миризма моментално изпълни стаята и тя затвори очи.

Вратата се отвори със замах. Спенсър се опита да си вдигне панталонките по най-бързия начин.

— Боже мой — възкликна Рен, а очите му се разшириха. — Аз… мамка му. Съжалявам.

— Всичко е наред — каза Спенсър, докато се опитваше да стегне връзките на колана си.

— Все още се обърквам в тази къща… — Рен носеше сините си болнични дрехи, които се състояха от горнище с V-образно деколте и широки панталони. Изглеждаше готов за лягане. — Мислех, че това е нашата спалня.

— На всички ни се случва — рече Спенсър, въпреки че очевидно не беше така.

Рен се спря на прага. Тя усещаше, че я гледа, затова хвърли бърз поглед надолу, за да се увери, че гърдата й не се подава от сутиена и че няма бучка „Айси Хот“ на врата.

— Е, хм, как е плевнята? — попита той.

Тя се усмихна, след което прикри с ръка устата си. Миналата година беше ходила при зъболекар да избели зъбите й, които накрая изглеждаха прекалено бели. После й се наложи нарочно да ги потъмнява с тонове кафе.

— Страхотно. А как е старата спалня на сестра ми?

Рен се усмихна сухо.

— Ами, доста е… розова.

— Аха. И всички тези перденца с волани… — добави тя.

— Освен всичко, открих и един подозрителен диск.

— Сериозно? Какъв?

— „Фантомът на операта“. — Той направи гримаса.

— Но нали си падаш по пиеси? — изрече Спенсър, преди да помисли.

— Е да, Шекспир и така нататък. — Рен изви вежда. — Ти откъде знаеш?

Спенсър пребледня. Сигурно щеше да прозвучи странно, ако му кажеше, че го е търсила в Гугъл. Тя сви рамене и се облегна на шкафа. Остра болка прониза кръста й и тя присви очи.

Рен я погледна.

— Какво има?

— Ами нали знаеш. — Спенсър се подпря на умивалника. — Пак хокей.

— Какво стана този път?

— Разтегнах нещо. Виждаш ли „Айси Хот“? — Като държеше кърпата в едната ръка, тя се пресегна за кутийката, загреба малко в дланта си и плъзна ръка под панталонките, за да го втрие в долната част на кръста си. Простена леко, като се надяваше да е прозвучало секси. Какво пък, нищо лошо нямаше да вложи мъничко драматизъм.

— Имаш ли нужда от помощ?

Спенсър се поколеба. Но Рен изглеждаше толкова загрижен. Пък и наистина беше болезнено да се извива така.

— Да, ако не възразяваш — каза тя меко. — Благодаря.

Притвори още малко вратата с крак, след което прехвърли мехлема от своята длан в неговата. Големите ръце на Рен изглеждаха възбуждащо. Тя мерна отраженията им в огледалото и потрепери. Изглеждаха страхотно заедно.

— Е, къде е болката? — попита той.

Тя посочи. Най-болезненият мускул беше точно под ду пето й.

— Почакай — промълви Спенсър. Грабна кърпата, уви я около себе си и изхлузи шортите си изпод нея. Направи жест да покаже къде я боли и му кимна да бръкне под кърпата. — Само че, ъ-ъ-ъ, гледай да не я цапаш много. Преди няколко години помолих майка ми да поръча тези кърпи директно от Франция, а „Айси Хот“ ги съсипва. Миризмата не се изпира.

Тя чу как Рен сподави смеха си и се стегна. Дали не бе прозвучала предвзето като Мелиса?

Той приглади назад непокорната си коса с чистата ръка и коленичи, след което се зае да нанася гела по кожата й. Ръцете му пропълзяха под кърпата и започнаха да описват бавни кръгове по мускулите й. Спенсър се отпусна и леко се наклони към него. Рен не се отдръпна. Тя почувства дъха му на рамото си, а после и върху ухото си. Кожата й пламна.

— По-добре ли е? — прошепна той.

— Направо невероятно. — Може и да го бе казала наум, не беше сигурна.

Трябва да го направя, помисли си Спенсър. Трябва да го целуна. Рен притисна по-силно ръцете си в нея, ноктите му леко се забиваха в кожата й. В гърдите й запърхаха пеперуди.

Телефонът в коридора иззвъня.

— Рен, скъпи? — извика майката на Спенсър от долния етаж. — Горе ли си? Мелиса те търси по телефона.

Той отскочи назад. Спенсър също се отдръпна рязко и придърпа кърпата към тялото си. Рен изтри остатъка от мехлема в друга кърпа, а тя бе прекалено паникьосана, за да го предупреди да не го прави.

— Хм… — смотолеви той.

Тя погледна встрани.

— Ти трябва да…

— Да. — Той отвори вратата. — Надявам се да съм успял да ти помогна.

— Да, благодаря — промълви тя и затвори зад него. После се облегна на мивката и се взря в отражението си.

Нещо проблесна за миг в огледалото и за секунда Спенсър си помисли, че има някой под душа. Но беше само завесата за баня, която се поклащаше от бриза, нахлул през прозореца. Тя отново се обърна към умивалника.

Бяха разсипали няколко капки „Айси Хот“ по плота. Гелът беше бял и приличаше на скреж по фаянса. С влажния си пръст тя изписа с него името на Рен. После го огради в сърчице.

Замисли се дали да не го остави там. Но после чу гласа му, който казваше в слушалката „Здравей, любов моя, липсваше ми“, намръщи се и го изтри с възглавничката на ръката си.