Сара Шепард
Лукс и грях (16)

15.
Най-тежката обида е да поставиш под въпрос мъжествеността му

— Хайде, какво сте се отпуснали! Искам ви в по-добра форма! — кресна им треньор Лорън от платформата.

В четвъртък следобед Емили плуваше със съотборниците си в кристално синята вода на училищния басейн „Андерсън Мемориъл“ и слушаше как младата още треньорка и бивша олимпийска състезателка Лорън Кинкайд им се кара. Басейнът бе двайсет и три метра широк и четиридесет и шест дълъг, с малко по-дълбока зона за гмуркане. Таванът беше стъклен, така че ако човек плуваше „гръб“ вечерно време, можеше да гледа звездите.

Емили се опря на стената на басейна и дръпна шапката си за плуване над ушите. Е, хубаво де, по-добра форма. Днес наистина трябваше да се концентрира.

Миналата вечер, след като се върна от реката с Мая, бе лежала дълго време в стаята си, като ту се чувстваше щастлива и затоплена заради веселото прекарване с новата й приятелка, ту си спомняше признанието на Мая и изпитваше някакво неудобство и странно мравучкане под кожата. Не съм сигурна, че харесвам момчета. По-скоро бих предпочела някой като мен. Дали Мая имаше предвид това, което на Емили й се струваше?

Като си помислеше колко замаяна бе Мая на водопада, да не говорим колко много се бяха гъделичкали и докосвали двете, Емили започваше да става неспокойна. След като се прибра снощи, бе преровила раницата си за онази бележка от А. Чете я отново и отново, опитвайки се да разчепка скритото значение на всяка думичка, докато очите й се замъглиха.

Докато стана време за вечеря, Емили вече твърдо бе решила, че трябва здраво да се заеме с плуването. Без пропуснати тренировки и размотаване. Оттук нататък тя щеше да е пример за останалите от отбора.

Бен доплува до нея и се подпря на стената.

— Липсваше ми вчера.

— М-м-м. — Трябваше да започне отначало и с Бен. Със своите лунички, пронизващи сини очи, леко набола брада и перфектно оформеното тяло на плувец, той определено беше страшно парче, нали? Тя се опита да си го представи как скача от моста на ивицата Марвин. Дали щеше да се смее, или щеше да го сметне за детинско?

— Е, къде беше? — попита Бен и дъхна на плувните си очила, за да махне конденза.

— Наложи се да помагам за урока по испански.

— Искаш ли да дойдеш у нас след тренировката? Нашите няма да се приберат до осем.

— Аз… не съм сигурна, че ще мога. — Емили се изтласка от стената и започна да пори водата. Загледа се в неясните очертания на движещите се ръце и крака под повърхността.

— Защо? — Бен се присъедини към нея.

— Ами защото… — Не можа да измисли подходящо извинение.

— Хайде, сама знаеш, че искаш — прошепна Бен. Гребна малко вода в шепите си и започна да я плиска. Мая беше сторила същото вчера, но този път Емили се отдръпна.

Бен спря.

— Какво има?

— Недей.

Той обви ръце около кръста й.

— Не? Не обичаш ли да те пръскат? — каза той с бебешко гласче.

Тя сне ръцете му.

— Недей.

Той се отдръпна.

— Добре.

Емили с въздишка се плъзна към другия край на плувния коридор. Харесваше Бен, наистина. Може би просто трябваше да отиде у тях след плуване. Щяха да гледат филм, да похапват пица, доставена от „При Ди Силвио“, той щеше да пъхне ръката си под непривлекателния й спортен сутиен. Внезапно на очите й избиха сълзи. В действителност изобщо нямаше желание да седи на синия диван у Бен, да си вади подправки, заседнали между зъбите и да разхожда език из вътрешността на устата му. Просто не искаше.

Не беше момиче, което умее да се преструва. Но значеше ли това, че иска да се разделят? Трудно е да вземеш подобно решение за момче, което стои на два метра от теб в твоя коридор.

Сестра й Каролин, която плуваше в съседния коридор, я докосна по рамото.

— Всичко наред ли е?

— Да — промърмори Емили.

— Окей. — Каролин имаше вид на човек, който иска да каже още нещо. След вчерашното пътешествие с Мая, Емили й бе оставила Волвото на паркинга буквално секунди преди сестра й да излезе от тренировка. Когато Каролин я бе попитала къде е била, тя й каза същата лъжа, която бе повторила днес пред Бен. Изглежда сестра й повярва въпреки влажната коса и странния звук, който колата издаваше само когато се охлаждаше след шофиране.

Макар сестрите да си приличаха — и двете имаха лунички по носовете и изтощени от боядисване червеникаво кестеняви коси, при това им се налагаше да слагат по повечко спирала с удължител заради късите прави мигли — и макар да деляха една и съща стая, те не бяха близки. Каролин беше тиха, скромна и послушна, и въпреки че Емили също бе такава, разликата се състоеше в това, че Каролин като че ли бе напълно удовлетворена от живота си.

Треньор Лорън наду свирката си.

— Време е за ритане! Равнис!

Плувците се наредиха в редица от най-бавни към най-бързи с кикбордове пред себе си. Бен стоеше пред Емили. Погледна я и изви едната си вежда въпросително.

— Не мога да дойда довечера — рече тя тихо, тъй че да не я чуят другите момчета, които се бяха скупчили зад нея и се присмиваха на изкуствения тен на Джема Кърън, който се бе развалил от водата. — Съжалявам.

Устата на Бен се превърна в тънка черта.

— Ясно. Сякаш пък това е изненада. — След което, когато треньорката изсвири отново, той се оттласна и започна да упражнява удари с крака за „делфин“. Изпълнена с някакво неприятно чувство, Емили изчака да чуе следващия сигнал и го последва.

Докато плуваше, тя се взираше в ритмично движещите се крака на гаджето си. Толкова беше дразнещо, че носеше шапка за плуване над толкова къса коса. А преди състезания ставаше истински педант — избръсваше всяко косъмче по тялото си, в това число ръцете и краката. В момента ритниците му вдигаха прекалено големи пръски, които отиваха право в лицето й. Тя ядно изгледа главата му, която се подаваше над водата и заплува по-бързо.

Въпреки че бе тръгнала пет секунди след него, Емили достигна до отсрещната стена почти едновременно с Бен. Той се обърна към нея раздразнено. Етикетът на отбора по плуване изискваше, независимо от това колко си добър, да пуснеш пред себе си онзи, който те е настигнал. Но той просто се оттласна от стената.

— Бен! — извика тя след него, а раздразнението пролича в гласа й.

Той спря и се обърна.

— Какво?

— Пусни ме да мина пред теб.

Той завъртя очи и отново се гмурна.

Емили се отблъсна от стената и заплува яростно, докато се изравни с него. На отсрещната стена той отново я изгледа.

— Ще спреш ли да ми ходиш по задника? — сопна се Бен. Всъщност буквално й се развика.

Емили избухна в смях.

— Ти трябваше да ме пропуснеш!

— Може би ако не беше тръгнала заедно с мен, нямаше да пристигнем заедно!

Тя изкриви устни подигравателно.

— Какво да се прави като съм по-бърза от теб.

Ченето му увисна. Опа.

Емили облиза устни.

— Бен…

— Не. — Той вдигна ръка. — Просто плувай, ама много бързо. Окей? — Хвърли очилата си на платформата. Те отскочиха и се приземиха обратно във водата, като минаха на косъм от петнистото рамо на Джема.

— Бен…

Той я изгледа с яд, след което се обърна и излезе от басейна.

— Майната му!

Емили проследи с поглед как той разярено отвори вратата на мъжката съблекалня.

Тя тръсна глава, гледайки как вратата остана да се люшка назад–напред на пантите си. После си спомни онова, което Мая бе казала вчера.

— Майка му зайка — произнесе тя тихо и се усмихна.