Сара Шепард
Лукс и грях (18)

17.
Патоци и гъски

— Окей. — Ариа издуха дългия си бретон от очите. — В тази сцена трябва да си сложиш този гевгир на главата и постоянно да говориш за бебето, което нямаме.

Ноъл сбърчи вежди и потупа с пръст пълните си устни.

— Защо се налага да нося гевгир на главата си, Финландке?

— Защото това е театър на абсурда. Така че се очаква действието да е… абсурдно, ако ме разбираш.

— Схванах идеята ти — ухили се Ноъл. Бе петък сутринта и всички седяха по чиновете си в кабинета по английски. След вчерашния провал с „В очакване на Годо“, следващата задача, която Езра им даде, бе да се разделят на групи и сами да напишат екзистенциалистични пиеси. Екзистенциалистичен беше евфемизъм за „глупав и шантав“. И ако някой умееше да пише глупаво и шантаво, то това беше Ариа.

— Сещам се за нещо наистина абсурдно, което бихме могли да направим — каза Ноъл. — Може нашият герой да шофира джип и понеже е пийнал няколко бири, да катастрофира в езерото с патиците. Но понеже е заспал зад волана, не разбира, че е паднал чак до следващия ден. После в джипа може да има патици.

Ариа се намръщи.

— Как ще го поставим? Струва ми се невъзможно да го пресъздадем на сцена.

— Нямам представа — сви рамене той. — Но това ми се случи миналата година. Беше адски абсурдно. И готино.

Тя въздъхна. Не можеше да се каже, че бе избрала Ноъл за свой партньор точно защото вярваше в писателските му умения. Тя се огледа за Езра, но за съжаление той не ги гледаше, изгарящ от ревност.

— А какво ще кажеш, ако единият от героите се мисли за патица? — предложи тя. — Би могъл да кряка от време на време.

— Ъ-ъ-ъ, чудесно. — Ноъл си записа идеята й с една нахапана писалка „Монблан“. — Ей, може би можем да го заснемем с камерата на баща ми! И да го направим като филмче вместо скучна пиеса, а?

Ариа се замисли.

— Всъщност, би било яко.

Той се усмихна.

— В такъв случай можем да включим сцената с джипа!

— Възможно е. — Ариа се запита дали семейство Кан имат излишен джип за потрошаване. Като нищо.

Ноъл сръчка Мейсън Байерс, който работеше заедно с Джеймс Фрийд.

— Батенце, в нашата пиеса ще има каскада с джип. И пиротехника!

— Един момент. Пиротехника? — вдигна вежди Ариа.

— Супер! — одобри Мейсън.

Тя стисна устни. Наистина нямаше сили за това. Миналата нощ почти не мигна. Обсебена от мисълта за странното съобщение от вчера, бе прекарала по-голямата част от времето в догадки и бясно плетене на една лилава ушанка.

Ужасно беше, че имаше някой, който знаеше не само за нея и Езра, но и за аферата на баща й. Ами ако А пратеше следващото съобщение до майка й? А може би това вече се бе случило? Ариа не искаше майка й да научи истината — не сега и не по този начин.

Ариа не можеше да се отърве от мисълта, че А всъщност може да е Алисън. Просто нямаше толкова много хора, които знаеха. Може би няколко души от факултета и, очевидно, Мередит. Но те не познаваха Ариа.

Ако съобщението беше от Алисън, значи тя бе жива. Или пък… не. Ами ако текстът беше от духа на Али? Един призрак лесно можеше да се промъкне през пролуките на дамската тоалетна в „Снукърс“. А и душите на мъртвите понякога се свързваха с живите, за да получат опрощение, нали? Нещо като последно домашно, преди да получат диплома за небето.

Но в случай, че Али наистина се нуждаеше от опрощение, то Ариа се сещаше и за по-подходящи кандидати от себе си. Като например Джена. Тя покри очите си с ръце, опитвайки се да блокира спомена. Терапевтите твърдяха, че човек трябва да се изправи срещу своите демони, но тя се опитваше да блокира в ума си историята с Джена, също както и спомена за баща й и Мередит.

Ариа въздъхна. В моменти като този й се искаше да не се бе отдалечавала от старите си приятелки. Например от Хана, която седеше през няколко чина — само ако можеше да отиде при нея и да разговарят за това, да й зададе някои въпроси за Али! Но времето наистина променяше хората. Тя се запита дали не би било по-лесно да говори със Спенсър или Емили.

— Здравей.

Ариа подскочи. Езра стоеше пред чина й.

— Здрасти — изписука тя.

Очите й срещнаха неговите сини очи и сърцето й се сви.

Езра се подпря неловко.

— Как си?

— Хм, ами… страхотно. Наистина супер. — Изправи рамене. В самолета на връщане от Исландия беше прочела от тийнейджърското списание, което намери в джоба на предната седалка, че момчетата харесват усмихнати, позитивни момичета. И тъй като демонстрацията на интелигентност вчера не се увенча с успех, защо пък да не пробва с усмивка?

Езра нервно включваше и изключваше химикалката си.

— Слушай, съжалявам, че така те прекъснах по средата на доклада ти вчера. Искаш ли да ми дадеш бележките си, за да ги прегледам и да те оценя?

— Окей. — Хм. Дали Езра бе направил това и за другите ученици? — Е… Ти как си?

— Бива. — Езра се усмихна. Устните му потрепнаха, сякаш искаше да каже още нещо. — Над какво работите тук? — Той се подпря на чина и се надвеси напред да види тетрадката й. Ариа се втренчи в ръцете му за миг, после плъзна пръста си с лакиран в розово нокът към неговия. Опита се движението й да изглежда непринудено. Той не се отдръпна. Между пръстите им сякаш потече ток.

— Господин Фиц! — Ръката на Девън Арлис щръкна на задния ред. — Имам въпрос.

— Идвам веднага — каза Езра и се изправи.

Ариа пъхна пръста, с който го бе докоснала, в устата си. Задържа погледа си върху Езра за няколко секунди, като се надяваше, че може би ще се върне, но той не го направи.

Добре тогава. Връщаме се към план Р като ревност. Тя се обърна към Ноъл.

— Мисля, че в нашето филмче трябва да има и секс сцена.

Каза го наистина високо, но Езра продължаваше да стои до чина на Девън.

— Жестоко — каза Ноъл. — Нашият човек, дето се мисли за паток, ще го огрее ли?

— Аха. С жена, която се целува като гъска.

Ноъл се разсмя.

— Как се целуват гъските?

Ариа се извърна към чина на Девън. Сега Езра ги наблюдаваше. Добре.

— Ето така. — Тя се наведе и млясна Ноъл по бузата. Изненадващо, Ноъл миришеше доста приятно. На крем за бръснене „Жилет“.

— Не е зле — промълви Ноъл.

Съучениците им продължаваха шумно да обсъждат задачата, без да забележат нищо, но Езра, който все още стоеше до чина на Девън, бе напълно неподвижен.

— Знаеш ли, че тази вечер правя купон? — Ноъл сложи ръката си върху коляното й.

— Да, чух нещо такова.

— Задължително трябва да дойдеш. Ще има много бира. И други неща… например скоч. Обичаш ли скоч? Баща ми има цяла колекция…

— Обожавам скоч. — Ариа усети изгарящия поглед на Езра в гърба си. Приближи се до Ноъл и каза: — Определено ще дойда на партито.

Съдейки по начина, по който химикалката падна от ръката му и изтрака на пода, не беше трудно да познае дали Езра я е чул.