Марко Незе
Октопод (9)

Една оспорвана идея

Скардона повдигна леко вежди.

— И така — каза той, — вие сте си наумили да надникнете в джобовете на хората. Искате да притиснете всеки, който е забогатял за кратко време, и да му потърсите обяснения как е спечелил тези пари. Добре ли съм разбрал?

Прокурорът се размърда на стола си и продължи.

— Според вас законът срещу мафията ви дава право да го направите. Но, драги ми инспекторе, законите са безчувствени, абстрактни. Ние трябва да ги съживим, да вникнем по-дълбоко в смисъла им и да ги прилагаме при конкретни ситуации. Аз като прокурор трябва да решавам за всеки случай поотделно дали съществуват необходимите условия, които да оправдаят цялата тази пушилка.

— Трябва да ви кажа, че вашите наблюдения са верни — съгласи се Катани. И като посочи доклада, който беше поставил пред очите на прокурора, добави: — Но аз смятам, че имам много силни основания да изисквам разследване върху някои имущества. Вижте, събрах най-подозрителните случаи. Има рибари, които внезапно са станали собственици на малка флота, зидари, основали независими предприятия и преуспяващи на публични търгове, дребни чиновници, върху които ненадейно се е изсипал водопад от милиони, дошли отнякъде си.

Прокурорът въздъхна леко раздразнен. Този инспектор беше просто непоносим твърдоглавец. С върха на пръста си намести очилата, които се бяха смъкнали на носа му.

— Извинете, ама вие да не би да смятате, че е грях да забогатееш? — И той погледна Катани със снизхождение, сякаш говореше на дете. — Тези господа спокойно биха могли да бъдат честни граждани. Най-вероятно доста са се поизпотили, докато спечелят тези пари.

— Възможно е, господин прокурор. Но позволете ми да се усъмня в това. Не ви ли се струва странно например, че всички тези господа са били щедро финансирани от банката на Равануса? Коя банка раздава парични средства на рибари и черноработници без гаранция? Без никаква печалба? — На свой ред Катани изгледа прокурора, сякаш беше наивник. — Във всеки случай засега аз никого не обвинявам. Искам само да проверя дали тези хора са забогатели законно. Ако всичко е редовно, толкова по-добре.

— Точно това ме тревожи — каза магистратът^[1], който вече бе започнал да нервничи. — Вие искате да сложите всички в един кюп. Повсеместни ревизии. И какво от това, ако сред тези хора има уважавани личности. Вие давате ли си сметка докъде ще доведе подобна операция? Ще се вдигне голям шум. А вредите? Пресметнахте ли щетите, които ще причините на тези, които са чисти? Тук сме в Сицилия, приятелю. И дори някой да излезе с високо вдигната глава от вашите ревизии, в очите на хората той ще бъде белязан, отлъчен. Не се сърдете, Катани, ако кажа „не“ на вашето разследване. Вие ми харесвате, усърден сте, имате смели идеи, но я се поставете в моето положение.

— Разбрах всичко — отвърна Катани, — но съм убеден, че с малко повече смелост и с капка въображение можем да се преборим с мафията.

— За сметка на свестните хора — рече упорито прокурорът. — Не мога да позволя да се възбуди една кампания срещу мафията, която ще повлече и честни граждани. Вие ми донесете конкретни данни, от които да става ясно, че този или онзи е заподозрян, че има връзки с мафията, и аз ще ви дам разрешение да направите всички проверки, които желаете. Но така слепешката не може.

* * *

А сега накъде. Катани се чувстваше с вързани ръце и не намираше покой. Сигурно имаше някакъв изход от положението на шах, в което се намираше.

След като дълго премисля най-важните ходове, които трябваше да направи, реши да опита един обикновен път, който често се оказва по-ефикасен. Щом прокурорът му отказва категорично, трябва да намери някой, който да му окаже натиск отгоре.

Възлагаше големи надежди на Канито, неговия авторитетен приятел от Рим. Качи се на самолета и отиде при него. Сега той заемаше нова важна длъжност. Беше станал началник на отдел Z от тайните служби. Той прие Катани в обширния си кабинет, разположен на първия етаж в една стара сграда.

— Бях сигурен, че ще се издигнете — поздрави го Катани.

— Животът, драги приятелю, е като стълба — сякаш искаше да се оправдае мъжът, лъснат и зализан, като да бе излязъл току-що от бръснаря. — Можеш да се изкачиш, но може и да слезеш.

— Моля да ме извините — пристъпи веднага към въпроса Катани, — но там долу се озовах сред стадо овце. Никой не иска да поеме отговорност и винаги има готово извинение, за да остане в сянка. Мислех, че вие бихте могли да ми помогнете. Един малък натиск от ваша страна би задвижил много механизми.

— Не схващам добре въпроса.

— Ще ви го обясня, ваше превъзходителство.

И инспекторът му подаде копие от доклада, който беше дал на прокурора.

Докато четеше, Канито скимтеше и възкликваше на места, или пък коментираше.

— Охо! По дяволите! Ами!

Накрая затвори папката и сложи ръце на бюрото.

— Шайка и половина — каза той сухо. Неговата напориста жизнерадост се беше изпарила. — Но не виждам как мога да ви помогна.

— Намесата ви при прокурора, ваше превъзходителство — подсказа му Катани. — Естествено, ще му подейства едно обаждане от Рим.

Мъжът се бавеше и инспекторът започна да усеща признаците на едва доловима враждебност.

— Милостиви боже, май че не е останал нито един човек, който да заслужава уважението ти. Банкери, предприемачи — всички според теб се угояват от контрабанда на наркотици.

— Не бих се заклел — отвърна Катани. — Но имам достатъчно основания за подозрения и за да ми е спокойна съвестта, искам сам да проверя. Слушате ли ме?

— Разбира се.

Мъжът, изглежда, се умори и побърза да го отпрати, като го увери, че ще говори с прокурора.

— Ще се опитам да го разубедя, макар че няма да бъде лесно. Но вие карайте по-спокойно. Не се втурвайте като бик с главата напред.

* * *

На другия ден влиятелното лице от Рим се обади на прокурора в Трапани. Последният бе поласкан. Каза му, че му е „приятно да чуе гласа на негово превъзходителство“, и се впусна в угоднически комплименти и поздравления по повод „напълно заслуженото и почетното издигане на висок пост“. Прибави още, че „в нашето затънтено градче чухме новината“.

— Едно дължимо признание — определи го той. — Но бихте ли ми казали с какво мога да ви услужа?

Като научи за визитата на Катани в Рим, прокурорът удави слушалката във водопад от смях.

— Ах, този момък! Всичко може да се очаква от него. Способно момче, старателно, достойно за възхищение. Но иска да възбуди следствие срещу половината град. Разбирате ли за какво става въпрос? Знам, че е ваше протеже. Кадър екстра категория, няма що.

Гласът от Рим проехтя грубо и смрази магистрата.

— Какво протеже? Трябва да престанем да използваме тези изрази в държавната администрация. Това момче е само един блестящ следовател и беше мой ученик във Висшата полицейска школа. Но това не означава, че трябва да подкрепям всичките му измишльотини. Тази работа с проверката на имуществата, искрено казано, ми изглежда абсурдна идея.

На прокурора му беше нужно време, за да се съвземе от изумлението.

— Вие знаете — каза той предпазливо, — че и аз съм объркан.

— Тук няма място за объркване — отряза всякакви уговорки лицето, което се обаждаше от столицата. — Вие трябва да се противопоставите и толкоз. Струва ми се, че е ваш дълг.

— Не ви разбирам, ваше превъзходителство.

Прокурорът помръкна. Надменният тон, с който другият разговаряше с него, го дразнеше.

— Много е просто, дявол да го вземе. Ако вие му дадете разрешение да насочи следствието към всички тези лица, ще се сблъскате с непредвидени социални последици, с проблеми от обществен характер. И вие ще носите лична отговорност за това.

Магистратът се вкамени. Струваше му се невероятно, че този човек може да говори толкова грубо. На него? На един държавен прокурор? Чувството за накърнена гордост го накара да стане от стола. Беше възмутен до дъното на душата си.

— Позволете ми да ви напомня, ваше превъзходителство — каза той с тон, от който беше изчезнала всякаква следа от почтителност, — че ние с вас представяме две различни държавни власти. Ако искате да обсъждате с мене инициативата на инспектора, ще бъда така любезен да изслушам вашите аргументи. Но ако се опитвате да ме учите на моя занаят, извинете — няма да ви слушам. Аз съм пред пенсия и, скромно казано, все на нещо съм се научил в тоя живот.

— Но какви ми ги говорите? — прекъсна го другият със засилена арогантност. — Какви са тези отделни държавни власти? Ако властите са различни, то дългът на този, който представлява държавата, е само един — да гарантира обществения ред и уважението към честните граждани. Не казвам, че тези млади хора вършат нещо нередно, като правят досиета и разнищват заплетени случаи, подтиквани от жаждата да направят кариера. Но ние на свой ред, ние, отговорните личности, сме длъжни да държим юздите им и да им попречим да забъркат някоя каша. Разбрахте ли ме? Направете така: дръжте ме в течение, ако има нещо ново по този въпрос.

— С други думи — каза прокурорът, — вие искате от мен да ви давам информация.

— И защо не? Това може да ви е от полза, не мислите ли? Ах, драги прокуроре, не се сърдете. Знайте, че в Рим вие имате един приятел. И моля ви по-дискретно. Ще се чуем пак, драги.

Нахалството на римската особа унижи прокурора и той реши да си отмъсти. Отвори чекмеджето и извади оттам кутийка с таблетки. Гълташе ги винаги, когато гневът предизвикваше киселини в стомаха му. След няколко секунди въздъхна облекчено, докато хапчето се разтваряше като балсам.

Вдигна телефонната слушалка и набра номера на Катани:

— Елате — каза той просто.

Когато инспекторът се появи, прокурорът го огледа над очилата си в златни рамки.

— Реших да ви подпиша разрешение за проверките — заяви той. После добави глухо: — Надявам се, че не ви правя лоша услуга.

— Но аз ви помолих за това — рече Катани. — И трябва да ви благодаря.

— Не знам — рече смирено магистратът. — Нещата имат много лица и невинаги успяваме да видим истинското.

Катани не разбираше защо прокурорът започна да философства. Каза разпалено:

— Това разследване ще отбележи обрат в историята на борбата с мафията.

Беше си тръгнал, но чу гласът на прокурора да го вика. Обърна се и изслуша предупреждението му:

— Бъди предпазлив, момчето ми. И никому не се доверявай… И най-вече на приятели.