Марко Незе
Октопод (10)

Голямото настъпление

Докато Катани се готвеше да се хвърли в атака, противниковият фронт се раздвижи. В затвора Учардоне, традиционното светилище на мафията, Чирина ставаше все по-нервен. Мафиозът се пенеше от гняв и беше изпратил да повикат адвоката Теразини.

— Не издържам повече тук — каза той гневно. — Трябва да намерите някакъв начин да ме измъкнете оттук.

— А ти си глупак — упрекна го адвокатът. — Ходиш да стреляш по инспектори, вдигаш пушилка. Защо не стоиш мирен? Наложи тая дебела глава с бучки лед.

— Адвокате, какво мислите за онази история с престрелката?

— О, дребна работа. Не се безпокой. Една престрелка в нощта, кой знае как е станала. Човек винаги може да се обърка, разбра ли? Трудно ще се докаже кой точно е стрелял. Но другата работа е по-сериозна. Има една свидетелка, която те е видяла да убиваш майка й и Маринео. Госпожица Тити е по-важното. Докато е тя, няма да бъде лесно да те измъкнем.

Чирина се огледа, очите му искряха.

— Всичко зависи от онази малка мръсница — наркоманката — измърмори той. — Но мисля, че досега не е проговорила, иначе онзи глупак инспекторът щеше веднага да го използва, за да ме притисне повече.

— А кой знае какво му се върти в главата? Кой може да каже?

Чирина втренчи в адвоката злобните си очички.

— Е, добре — каза той и горната му устна потрепери. — Ако е нужно да вардим дукесата, ще бъде направено. Кажете на моите братовчеди да дойдат.

Адвокатът Теразини записваше в бележника си нещо, което му бе дошло наум.

— Ще ти ги пратя — кимна той. — Но внимавай да не забъркаш някоя друга каша.

* * *

От два дни Катани не се бе весвал. Тити малко се тревожеше за него. Но знаеше, че през този период има толкова важни задачи, че не може да си поеме дъх. Опитваше се да бъде търпелива.

Последния път, когато се видяха, той изглеждаше много доволен, че я намери весела и освежена.

— Не искам да бия камбаните предварително — усмихна му се тя, — но мисля, че съм излекувана.

Погледна часовника си и разбра, че и тази вечер няма да дойде. Реши да си легне, защото ставането рано сутрин още й тежеше, макар че го правеше от няколко седмици. Спеше сама в малка, почти празна стаичка само с едно легло и едно шкафче. Но щом влезе в стаята, веднага забеляза върху възглавницата си един плик. Без да знае защо, се уплаши. После взе плика в ръце и видя закачена на него бележка, която съдържаше написана на ръка загадъчна покана: „Ела да ме видиш“. Отвори плика и се разтресе от ужас, като откри какво съдържа. Беше спринцовка и целофанено пликче с щипка бял прах.

Главата й се замая, прилоша й. Кръвта пулсираше бясно в слепоочията й. Трепереше като лист. В един миг се върна назад, в дъното на бездната и на позора. Чувстваше как наркотикът я привлича като силен магнит. Стискаше юмруци, хапеше устните си в страшно усилие да потисне изкушението. Но напразно. Накрая се остави да бъде надвита и инжектира в кръвта си струйка отрова. Изкуствено спокойствие, което щеше да трае няколко минути.

* * *

В банката настъпи суматоха. Чиновниците не повярваха на очите си, когато Катани им показа официалната заповед за обиск. Работата наистина беше сериозна. Инспекторът се появи придружен от своя помощник и трима полицаи, които го следваха по петите.

До ушите на Равануса достигна ехото на необичайното объркване. Банкерът се показа на вратата на кабинета си. Перчеше се с ведрото си и невъзмутимо изражение. Когато разбра какво става, каза:

— И какво толкова се тревожите? — Направи широк жест с ръка, за да посочи, че цялата банка е на тяхно разположение, и се обърна към Катани: — Заповядайте, инспекторе. Можете да търсите, колкото си искате.

Няколко часа Катани и Алтеро претърсваха всяко кътче. И щом намереха някой интересен документ, го предаваха на тримата полицаи, които нареждаха книжата в големи картонени кутии. Издирваха някакви данни, които биха им послужили да притиснат някои хора, събудили тяхното подозрение. Искаха да проумеят защо така неочаквано банковите сметки на някои бяха набъбнали неимоверно. Какъв беше размерът на сумите, с които банката ги бе финансирала, и какъв е оборотът на капитали за последните месеци.

Когато Катани и Алтеро се върнаха в полицейското управление, те се радваха като колежани, чийто отбор е спечелил състезанието. Катани измъкна някакви книжа от една кутия, сякаш за да претегли стойността на плячката. Хвърли им едно око и видя, че всички са обсипани с доста тайнствени цифри.

— Е — каза той, — нека поохладим ентусиазма си, защото усложненията идват тепърва. Не знам доколко можем да се оправим.

— Ще се оправим — каза Алтеро насърчително. — Счетоводството е моята сила.

Инспекторът пък виждаше въпроса в друга светлина.

— Проблемът е, че ние в полицията сме доста изостанали. Помисли само. Стоим си още в ерата на традиционната престъпност. А днес престъпленията се вършат с компютри — каза Катани, като удари с длан по една кутия, пълна с банкови книжа.

* * *

Прозорливостта, усърдието и доброто желание могат да наваксат много пропуски. Катани прекарваше с часове наведен над документите. С молив в ръка проверяваше цифри, сверяваше данни, отбелязваше датите на някои операции. Покрай числата, които представляваха колосални количества банкноти, се опитваше да проумее с каква цел хората ги привеждаха в движение, защо една сума е влязла, а пък друга е излязла от банката.

Разпитваше някои хора.

— Кажете ми — обърна се той към мъжа пред него, — преди две години вие сте бил затънал до гуша в дългове. После изведнъж пасивите в банката са изчезнали. Купувате си нов хубав риболовен катер, строите си къща на шест етажа, разхождате се с мерцедес. Обяснете ми откъде идва цялото това състояние.

Мъжът въртеше из ръцете си смачкан каскет.

— Господин инспекторе — каза той с жален глас, — аз ловя риба. Вечно съм в морето, ден и нощ.

„Да — помисли си инспекторът, като го гледаше втренчено, — ловиш златни рибки.“

Човекът нямаше представа, че докато той седеше като на тръни пред инспектора, някой в това време претърсваше моторния му катер и уловът му беше повече от богат. Алтеро се въртеше сред котвите и въжетата, когато чу един полицай да го вика:

— Елате да видите каква прекрасна изненада.

Бяха открили сандъчета, пълни догоре с риба. Полицаят отмести с ръка горния пласт от дребни рибки. На долния ред рибите бяха доста по-едри и старателно наредени една до друга. Той взе една и я показа на Алтеро. Вътрешностите на рибата бяха изчистени, а празнината запълнена с найлоново пликче с някакъв бял прах. Това беше морфин, който трябваше да бъде разтоварен и изпратен в нелегалните лаборатории, където щеше да се превърне в хероин. Един друг полицай бе надникнал зад носа на кораба и донесе оттам два подобни пакета, но много по-големи.

* * *

Това, от което старият прокурор се боеше, започна да се сбъдва. Огледите, запорите и затварянето на част от строителните предприятия блокираха някои дейности. А взетите на прицел собственици раздухваха недоволството на работниците, останали без работа. Белеми, собственик на строително предприятие, направи нещо повече. Веднага щом надуши, че следствието ще стигне и до него, залости вратите на фабриката и изгони зидарите и общите работници.

— С полицаи, които ми се мотаят в краката, не мога да работя — отсече направо той. — Пускам кепенците завинаги и се махам от Сицилия.

— Но преди да си отидете — каза Катани, който го бе призовал в полицейското, — трябва да задоволите любопитството ми. Вие сте погасили един заем, който банката ви е отпуснала само с един-единствен чек за триста милиона. Той носи подпис Жасмин и е джиросан от някой си Джузепе Кутоне.

— Той ми е братовчед. Ние сме съдружници.

— Има още два чека — единият за четиристотин, а другият за шестстотин милиона. И все подписани от този тайнствен Жасмин и прехвърлени на вас от Кутоне. Можете ли да ми дадете някакви сведения за самоличността на Жасмин?

— Аз ли? — вдигна рамене строителят. — Трябва да питате за това Кутоне.

— И къде е той?

На лицето на Белеми се изписа иронична усмивка:

— Парцел деветдесет и седми, господин инспектор. Умря миналата седмица. — Разпери ръце и добави: — За съжаление.

* * *

Едва сега започна да разбира какво имаше предвид прокурорът, когато му каза:

— Надявам се да не ви направя лоша услуга. Започваше да усеща признаците на някаква смътна, но недвусмислена враждебност. Хората се отнасяха с него различно — изолираха го, правеха се, че не го забелязват. Постепенно и почти несъзнателно си пробиваше път чувството на неприязън към инспектора. Кой поради атавистична недоверчивост, кой по убеждения, но голяма част от хората, колкото и парадоксално да изглеждаше това, изпитваха все повече симпатии към авторите на престъпленията. И те минаваха за почтени граждани, преследвани несправедливо.

В бара под неговия дом момчето, което всяка сутрин му сервираше капучиното, този ден злобно тропна чашата пред него. А когато Катани остави две монети за бакшиш върху тезгяха, момчето ги блъсна с отвращение.

— Ей, какво ти става? — намръщи се инспекторът.

— Не искам от вас бакшиш — каза момчето.

— Защо?

— Защото баща ми остана без работа. Заради вас сложиха печати на вратите на предприятието, където работеше като зидар.

Катани почувства, че е време да даде обяснения.

— За съжаление финансирането на това предприятие идва от търговия с наркотици.

— Наркотици, наркотици. Какви ни ги дрънкате? Вземате ни хляба от устата с вашите наркотици.

— Значи според теб трябва да се преструвам, че няма нищо, така ли?

— Аз не ги разбирам тези неща, но ако наркотиците помагат на хората да живеят, тогава нека ги оставим на мира.

Инспекторът си даде сметка, че е безполезно да продължава този разговор. Замислен, той излезе навън в свежата утрин.

* * *

Върна се, за да преглежда банковите книжа. Беше ги разпределил, сравняваше ги и бе открил доста общи неща в сметките на различни лица. Например той се опитваше да проумее смисъла на някои напълно идентични операции. А картината беше следната: От сметките бяха изтеглени значителни суми. И точно след четири месеца парите се връщаха почти удвоени. Като направи сравнително изследване на двайсет банкови сметки с еднаква характеристика, инспекторът констатира, че изтеглянето на валута от тях е станало в един и същи ден, а датата на възстановяването на капиталите беше еднаква за всички.

Когато Катани поиска обяснение на един от титулярите на тези сметки, чу следния отговор:

— Не съм добре с главата, проявете разбиране. Докторът ми каза, че имам нервно изтощение и не трябва да се вълнувам.

Задълбочавайки се в механизма на тези парични обращения, инспекторът забеляза, че всички суми, изтеглени от двайсетте сметки, са били внесени в две други сметки на името на Жасмин и Мак. Посредством тези два псевдонима всички капитали, събрани накуп, излизаха от банката и се връщаха обратно след четири месеца, но вече умножени. Тогава титулярите Жасмин и Мак изпълняваха обратната операция: отделяха тези уголемени суми и ги разпределяха по двайсетте сметки, от които ги бяха изтеглили.

— Струва ми се, че разбирам — каза Катани на титуляря на една от тези особени сметки. — Вие допускате използването на капитали, събрани набързо, за финансирането на някаква краткосрочна сделка. И бих казал, че този вид сделки са доста изгодни. С главозамайващи лихви. Или греша?

— Драги инспекторе — отговори с ангелски гласец другият, — аз от сделки нищо не разбирам. За всичко се грижи моят търговски съветник.

— И къде да го намеря?

— За съжаление този човек не обичаше много нашия град. Преди няколко дни си отиде. Намира се в чужбина.

Не беше възможно да се изтръгне нито капка информация. Катани реши да опита с трето лице. Искаше преди всичко да открие кой стои зад тези изящни псевдоними Жасмин и Мак.

Както трябваше да се очаква, и новият призован се престори на глупак.

— Аз съм бижутер и нищо не разбирам от политика.

— Какво общо има тук политиката?

— Когато има измами, винаги е замесена политиката — произнесе се той.

— Защо ме разигравате? — Инспекторът почувствува, че кръвта му се качва в главата. — Внимавай, защото ще изгубя търпение. Слушай ме добре. Жасмина и Мака са изсмукали доста пари от твоята сметка и после са ги възстановили двойно. Какви са тези сделки, които носят сто на сто печалба за кратко време?

Мъжът с широко лице и с увиснала долна устна, която откриваше пожълтели зъби, се беше прегърбил на стола. Ръцете му бяха пълни, а пръстите подути като наденички. Избърса с кърпа изпотеното си чело. Задъхваше се, но все още не се решаваше да отговори.

— Е? — подкани го инспекторът.

Мъжът се размърда мъчително на стола, сякаш го бяха ударили с камшик. Но колкото и да се противеше, накрая все пак изплака:

— Това са сделки на банката, господин инспекторе. Аз нищо не знам. Всичко вършеше банката. Аз се доверявах на нея.

— Банката значи Равануса — притисна го Катани.

Мъжът не добави нито сричка. Само гледаше Катани с волските си очи и вдигаше огромните си китки, сякаш молеше за милост.

* * *

Равануса. Където и да се разровеше, все на неговото име се натъкваше. Банкерът вече се превръщаше в кошмар. Винаги в центъра на събитията, като паяк, разположен в средата на паяжината. Кой беше всъщност този хитър човек, който много пъти беше близко до скандала и винаги успяваше да се измъкне?

Като го наблюдаваше, Катани забеляза, че се движи безшумно, че стъпва меко като котка.

— Уважаеми инспекторе — каза той с обичайната си спокойна арогантност, — вие си губите времето. Тези суми, които чак толкова привлякоха любопитството ви, са напълно редовни финансови операции и служат за развитието на туризма, строителството, търговията и селското стопанство. Те представляват живителния сок за икономиката на този град.

— Чудотворна икономика, както изглежда, защото умножава капиталовложенията също като чудото на Исус Христос с рибите. Обяснете ми тогава дали и финансираните предприятия извличат такива астрономични печалби?

— Това не мога да знам. Питайте графиня Камастра. Тя строи и освен това се е забъркала в толкова различни дейности.

* * *

В програмите си Сицилианската телевизия излъчваше всеки ден предаванията на Нани Сантамария за „нашумялата операция на криминалната полиция“. Появяваха се образите на работници, останали без работа пред залостените врати на предприятията.

— Стига с тази бъркотия — крещеше в микрофона един зидар с фас в ъгъла на устата. — Тук всички сме честни хора, истинската мафия е там, на Север.

После се показа възмутеното лице на строителя Белеми.

— Това не е правосъдие, дявол да го вземе — бръщолевеше той. — Цял живот съм работил, жертвал съм се, а сега ми разоряват предприятието заради някакви си капризи.

Размахваше точно пред камерата ръцете си и те на преден план изглеждаха гигантски, чудовищни.

— Искат да правят ревизии, но какво, по дяволите, ще ревизират? Тук има само камъни и пот. Трябва да се откажат от тая работа. Ето, слагам ръка на сърцето си и казвам: не плача толкова за себе си, колкото за моите работници — бедни и гладни, останали без работа. Това е нечовешки акт, защото всички тези хора трябва да издържат семейства. Значи така, превърнали сме се в кучета, та се хапем един друг?

В дъното група зидари кимаха одобрително и отправяха към камерата ругатни в знак на протест.

Стига толкоз… Каква гадост… Ама че диваци…

Сцената се сменяше, но тонът оставаше същият. Камерата се спря върху лъскавата библиотека от орехово дърво в кабинета на предприемача Рандацо. Зад огромното бюро мъжът, придавайки си вид на стар мъдрец, се заяждаше с младите, като намекваше за инспектора:

— Непредпазливи са и имат нужда от юзди. Властите трябва да си дадат сметка, че тези капризи могат да сринат икономиката, да причинят западането на цял град с всички възможни социални последствия. Затова призовавам нашите политически власти да вземат необходимите мерки.

Веднага след това телевизията даде думата на политиците.

— Аз съм от опозицията — представи се общинският съветник. Пати, като все нагласяше с нервни жестове тъмните си очила. — Но вярвам, че в този момент трябва да изоставим борбата между мнозинството и опозицията: всички политически сили трябва да се обединят в единен фронт. Искам да изразя най-голямо безпокойство за това, което става. Не може така, драги господа, не може да бъде обвинен в престъпление половината град. Моята партия е била винаги наясно. Казваме: „не“ на мафията, „не“ на наркотиците, но сега казваме „не“ и на безогледните опити да се сложат всички в един кюп — виновни и невиновни.

* * *

Дон Манфреди гледаше заплашително брат си.

— Как не те е срам да нападаш по такъв гаден начин инспектора, този честен човек. Атакуваш го всеки ден с твоята тъпа телевизия.

— Добре де — изхили се журналистът, — тъй или иначе, ще направи кариера.

В отговор отчето му зашлеви звънка плесница.

Нани Сантамария залитна и притисна ударената си буза.

— Какво те прихваща, за бога? — каза той, объркан и уплашен.

Свещеникът беше много по-едър и по-добре сложен от него. Хвана го за яката.

— Не ти го казвам като свещеник, ами като брат: ти си един червей. Организираш кампания в полза на мафиозите и търговците на наркотици.

Журналистът наведе глава. Облегна се на касата на вратата и каза с жален глас:

— Какво знаеш ти! Навлякъл си това расо и ти е добре, нали? Какво знаеш за проблемите на един мъж? Не мога да си позволя да се правя на герой, добре го запомни! Телевизията не е моя, поддържат я техните пари. И ако сбъркам нещо, свършено е с мен. Разбираш ли?

* * *

Следобед Катани отиде на строежа при графиня Камастра. Както му бе подсказал Равануса, искаше да чуе какво ще каже тази жена, специалист в сделките, и да узнае какви печалби извличат предприятията с помощта на фондовете, получени от банката.

Тя го видя, че пристига, махна цигарата от устата си и го проследи с поглед, докато той се приближаваше.

— Какво ми готвите, инспекторе? — каза тя със снизходителна усмивка. — Пратихте ми двама полицаи и те намериха, че всичко е в ред. Сега вие навярно сте дошли да инспектирате.

При всяка среща с тази жена Катани оставаше удивен от невероятната й привлекателна сила. В сравнение с нея другите жени му се струваха толкова обикновени, че не заслужаваха никакво внимание.

— Не — отвърна той, — не идвам да ви разпитвам. Да речем, че искам да се консултирам с вас.

Тя му подаде ръка и позадържа неговата. Зад тях металните рамена на крановете лениво се полюшваха.

— Консултация ли? — попита лукаво и предизвикателно графинята. — Съгласен ли сте да говорим долу, в гостилницата на работниците. Тъкмо отивах да хапна нещо и ще се радвам да ми бъдете гост.

Тръгнаха натам. На входа двама работници се дръпнаха почтително встрани:

— Добър ден, госпожо графиньо.

— Добър ден — отвърна жената, раздавайки щедри усмивки. После шепнешком каза на Катани:

— Понякога идвам да обядвам тук. Така създавам впечатление, че съм демократична. Дава резултат в тези времена.

— Да — съгласи се Катани. — Чудесен трик. Старата аристокрация държеше в подчинение работниците с камшик, а новата се е осъвременила и ги командва с ласкателства. Гъделичка ги, преструва се, че слиза на тяхното равнище.

Жената разтърси леко китката си, за да превърти златната верижка на часовника си в по-удобно положение. Взе каната с виното и напълни двете чаши.

— Сега кажете каква консултация ви трябва — усмихна му се тя насърчително.

Катани я погледна равнодушие.

— Всъщност не ми трябват консултации — каза той хладно. — Мисля, че разбрах всичко сам. От вас очаквам, да речем, едно потвърждение на моите подозрения.

— Какви подозрения? — попита жената. — Може ли?

Тя взе пакета с цигари на Катани и издърпа една.

— За тези капитали, които излизат от банката на Равануса — каза инспекторът и запали клечка кибрит. Графинята се обърна към него, обгърна с ръце пламъка и приближи цигарата си. — Сигурен съм, че тези пари не отиват за финансиране на законни сделки. — Запали и той цигара. — Тези сметки на името на Жасмин и Мак се използват, за да се плаща на доставчиците на наркотици.

Тя дори не мигна. Катани продължи.

— Това не са никакви фондове за поддръжка на икономиката. Тук прогресира само търговията с опиати. Наркотиците идват от Средния изток, рибарските кораби ги товарят в открито море и ги превозват до Сицилия.

— Къде сте прочели това? В някой роман ли?

— Не е роман — каза Катани, докато мачкаше дългата угарка в пепелника. — Това са мръсни сделки. Наркотикът се пренася под формата на морфин. Превръща се в хероин тук, в нелегалните лаборатории на мафията, и заминава на свой ред за Съединените щати и на Север. Залива Италия и Европа и носи милиарди, чистички, без данъци.

— По дяволите — каза графинята с престорено изумление. — И как го изпращат? С пощенски гълъби ли?

— Не се правете на духовита — каза Катани. — Използват портокали, мебели, бонбони. Изобретателен народ. Понякога използват и куфари с двойно дъно. Този, който ги носи, отива на гости при роднини в Америка и се връща с пачки долари, скрити пак там.

— Очарователно! Имам желание да опитам и аз.

Инспекторът щракна с пръсти.

— Не е толкова просто. Този човек в Италия ще се сблъска с доста проблеми, докато пусне в обращение тези долари. Нужен е някой доста услужлив господин, който се занимава с обмен на валута, за да ги мине като емигрантски преводи. Или пък туристическа агенция, която ще ги пласира като джобни пари за туристи. Вашият приятел Равануса имаше такава агенция в Палермо, а клетият Де Мария и братът на Ана Карузо заплатиха с живота си за това, че бяха открили за какво служи тази агенция.

Жената повдигна незабележимо едната си вежда. Слушаше с брадичка, опряна на сплетените си ръце. Когато мълчанието стана доста дълго, Катани продължи:

— От Америка могат да заплатят партидите от наркотици в Швейцария. В този случай трябва да има една банка, която да се грижи тези капитали да бъдат внесени в Италия. И тогава работата е наред. Стига само чрез банката да се финансират законни дейности. Например едно строително предприятие като вашето. И като по чудо парите, спечелени от една долна контрабанда с наркотици, се превръщат в честни капитали, предназначени за почтени инициативи.

— О, но вие сте гений — каза жената с иронично възхищение. — И говорихте ли за това с някой банкер?

— Какво, подигравате ли ми се?

Графинята стана сериозна. Загледа се в ръцете си, като че в тях щеше да намери отговора на въпроса. После каза:

— Има нещо, което не разбирам.

— Какво не разбирате?

— Защо си губите времето като полицай? Бихте могли да станете делови мъж, и то много добър. Имам нужда от човек като вас да ми помага. Няма да имаме достойни съперници.

— Значи ми предлагате възможност да стана подставено лице за вашите многобройни предприятия?

— Нищо не разбирате.

Сега жената изговаряше думите много бавно и със сигурност, която целеше да постави в неудобно положение събеседника й. В гостилницата глъчката на работниците избухна отново. Виждаха се сухи набръчкани лица, с наболи бради, небръснати от четири дни.

— Или пък ме виждате като свой съдружник? — подхвана Катани. — Какво е това, опит за корупция на високо равнище?

Жената повтори с огорчение:

— Вие нищо не разбирате.

— Хм. — Катани облегна лакти на масата и дълго съзерцава светлото и невъзмутимо лице на графинята. — Знаете ли, вие сте много симпатична жена. Сърцето ми ще се скъса, ако някой ден се наложи да ви арестувам.

— Ах, ах. И защо трябва да ме хвърляте в затвора? Не си правете подобни илюзии. Аз съм чиста. Няма да намерите солидни основания да ме осъдите на каторга.

Устните на Катани се разтвориха и изложиха на показ хубавите му бели зъби.

— Е, добре — смени регистъра той. — Вие сте чиста. И много интелигентна. Повече от всичките ви приятелчета.

— Интелигентна и безскрупулна — добави тя. — На петнайсет години вече знаех какво точно искам. Станах първо любовница и после съпруга на един мъж — неприятен физически, но гъбав с пари. Беше с четиридесет години по-стар от мене. Не го обичах, но когато се разболя, се грижех предано за него цели пет години.

Сложи лъжичка захар в кафето си и старателно го разбърка.

— Много неща му дължа. Той ме възпита, изучи ме, прати ме в чужбина, за да уча езици. I speak English Very well, with an American accent, if necessary…^[1]; Je parle la langue de Chateaubriand aussi^[2], но не участвам в живота на висшето общество. Предпочитам да остана тук и да се грижа за своите интереси от сутрин до вечер. Работя здраво и мисля, че успях да заслужа това, което ми остави моят съпруг.

Глътна и последната капка кафе и после, като наклони глава встрани, добави:

— Сега правя грешка, като изпитвам интерес към един човек, който е от хората, които винаги съм презирала.

— Какъв човек?

— Моралист. Защо леете сълзи за съдбата на наркоманите? Един човек, който се оставя да го тровят с опиати, не може нищо да постигне в живота си. Познавам един такъв.

— Тити Печи Шалоя например.

— Например! Вдетинена и разглезена от своите привилегии, изпадна до леглото на един вулгарен уличник. А вие искате да я спасите. — Графинята решително поклати глава. — Няма да успеете.