Марко Незе
Октопод (25)

Един могъщ адвокат

Теразини водеше всичките си високопоставени гости в луксозния и специален ресторант, където за клиентите се грижеха красиви момичета. Отидоха с Канито и попаднаха на една руса и предвзета хубавица, която веднага започна да се глези.

След малко Канито сондира почвата.

— Много ми е жал за този Катани, дето стои затворен там — каза той.

— Аха, знам, че сте го посетили в затвора. Но не се грижете за него. Оставете го на съдбата му — отвърна адвокатът.

— Знам, че си го заслужава, но това момче го познавам от двайсет години. Не може ли да се направи нещо?

— И защо? — попита раздразнен Теразини. — Той е луда глава. В затвора ще го поукротят.

Канито поднови атаката:

— Аз никога не съм се бъркал във вашите работи тук. Но вие ще признаете, че ако сега си позволявам да се намеся, то е, защото тук бяха допуснати много глупави грешки.

Вечерята беше свършила. Дойде блондинката със сияйно лице, предизвикателен бюст и плосък корем. Поднесе им кафе.

— Ти си ангел — прошепна й Теразини. Сложи в ръката й визитната си картичка и каза: — Можем ли да се видим насаме?

Очите на момичето светнаха.

О, разбира се — измърмори тя и пусна картичката в джоба си.

Тогава Теразини се върна към предишните думи на Канито и заключи:

— Грешки, казвате. Ако е допусната грешка, най-добре е да бъде заличена всякаква следа от нея.

* * *

Тази нощ Канито отиде да спи в един хотел в Палермо. Сънят му бе кратък и тревожен. Лицето на Катани, отслабнало и с белези от юмруци, му се мяркаше непрекъснато като в кошмар. Не можеше да остави този човек на произвола на съдбата, както желаеше Теразини.

Стана от леглото, отиде до прозореца и погледна пустия град, обезлюден като във фантастичен филм след нашествие на марсианците.

Отвори куфарчето си, измъкна от него тубичка с приспивателни хапчета, глътна едно и се мушна под завивките. Дълго време се въртя ту на едната, ту на другата страна, но клепачите му не натежаха и той реши да стане.

От прозореца, зад една камбанария, се мержелееше първият светлик на зората. Погледна часовника си. В този час адвокатът Теразини явно бе станал вече.

Потърси го по телефона.

— Извинете, че ви безпокоя в този ранен час, но по случая Катани мисля, че намерих изход, изгоден за всички ни.

Теразини го слушаше с нарастващ интерес. И когато Канито свърши с изложението на своя план, той направи коментар:

— Блестящо! Мисля, че това е чудесно разрешение. Трябва да видим обаче какво мисли той.

* * *

Канито беше горд. Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че тактиката, която той бе замислил, е просто шедьовър. Облече се и отиде в Трапани, за да я изложи веднага на Катани.

— Чуй какво направих за теб — започна разпалено той. — Успях да убедя адвоката Теразини да поеме твоята защита.

Катани беше ужасен. Как? Да се остави в ръцете на човека, който е наредил да отвлекат дъщеря му?

— Но това е чудовищно — възпротиви се той.

— Спокойно, спокойно, синко — усмири го Канито, — как можа да ти хрумне подобна нелепа мисъл? Подбудител на отвличането. Хайде, недей така. Разбирам болката ти, но и ти се опитай да поразмислиш. Теразини е адвокат и половина и знае какво да направи, за да те измъкне оттук за броени дни.

Катани започна да се разхожда с ръце в джобовете. Беше зашеметен. Шефът на отдел Z тръгна след него и му изнесе лекция за живота.

— Трябва да бъдеш реалист — дъхаше той във врата му. — Невинаги е нужно да посрещаш нещата с гърди. Има обстоятелства, при които трябва да приемаш и компромиси.

— Но това не е справедливо! — задъхваше се от гняв Катани. — Не е справедливо да се унижавам до такава степен.

Канито махна с ръка.

— О, недей да се хващаш за гръмки думи. Справедливо, унизително. Не гледай на нещата под този ъгъл. Да речем, че животът понякога изисква по-голяма гъвкавост от наша страна. Ако трябва да направиш компромис, не прави от това трагедия. Спомняш ли си? Аз самият бях принуден да се огъна. Бяха ме почти унищожили. После малко по малко се оправих и ето ме отново на крака. И мислиш ли, че не трябваше и аз да преглътна някое и друго унижение? И още как. Освен това, драги, законът на живота е такъв: или приемаш да си поомърсиш ръцете, само толкова, колкото е нужно, или с теб е свършено, загиваш.

Катани се обърна рязко и се намери пред лицето на Канито, който му се усмихваше насърчително. Намигна му, сякаш за да му каже: бъди по-хитър. Катани винаги досега бе виждал важния шеф на отдел Z при служебни обстоятелства. И макар че бяха оставали насаме, Канито поддържаше известна дистанция. Затова Катани си го представяше като непоклатим великан.

Сега за пръв път той разкриваше истинската си природа — жалка и малодушна.

Катани си даде сметка, че това е последната му възможност. Ако отхвърлеше предложението, нямаше да излезе жив от затвора. Започна да привиква с тази идея.

— Вие имате ли доверие на Теразини? — попита той.

— В този случай — напълно — увери го Канито. После сниши глас и прошепна в ухото му: — Имаме нужда от него. Това е същественото. А пък ти, естествено, трябва да забравиш онази история с Бордонаро и всичко останало.

Очите му заблестяха. Протегна ръка и заключи:

— Значи се разбрахме, нали?

Катани усети, че му се повдига. Направи усилие да потисне това чувство. Погледна протегнатата ръка, подаде своята и я стисна.

— Съгласен съм — каза той.

Канито го прегърна.

— Веднага щом излезеш, ела ми на гости в Рим. Ще те чакам.

* * *

Теразини отиде в затвора на другия ден. Първият порив на Катани, като го видя, беше да го стисне за гърлото и огледа внимателно шията му — тънка и отблъскваща като на змия. Но стисна юмруци в джобовете си и успя да се овладее. Отвърна на захаросаната усмивка на адвоката и му подаде ръка. Изпита лека тръпка на отвращение при допира.

Теразини се настани спокойно на същия стол, на който предния ден бе седял Канито. Издаде устни напред, сякаш за да се съсредоточи по-добре, и каза:

— Един общ приятел горещо ме помоли да поема вашата защита. И така, ние се познаваме и аз зная, че бяхте съвестен инспектор, и не вярвам, че сте извършили престъплението, което ви приписват. Затова съм готов да ви защитавам, ако и вие сте съгласен, разбира се.

— Не съм в състояние да отхвърля това предложение — каза спокойно Катани.

— Много добре. Така по-лесно ще се споразумеем.

Теразини извади бележник от кожената си чанта с много прегради, направена по поръчка във Флоренция. Отбеляза нещо със сребърния си Паркър и обърна очи към Катани.

— А сега слушайте ме — каза той. — Много добре направихте, че ме наехте за ваш адвокат, защото аз не само съм убеден, че не сте убили Равануса, но има и доказателства за вашата невинност.

Катани де почеса по челото. Не беше сигурен, че е разбрал добре. А Теразини, който улови неговото объркване, потвърди:

— Да, да, доказателства. И така, да видим дали нещата съвпадат. Според вашите показания вие сте намерили Равануса вече мъртъв, така ли?

— Точно така.

— Добре. И във вилата е нямало никого. С други думи, никой не ви е видял да влизате.

— Така е.

Теразини поклати глава.

— Не е така. Тук грешите. Зная, че камериерът на Равануса се е върнал от пазар след около половин час. Казва, че видял комендатора мъртъв и толкова се уплашил, че избягал.

Катани облиза устните си. Чакаше останалото и Теразини наистина каза:

— Когато е изтичал на улицата, видял, че пристига едно такси, от което сте слезли вие.

„Страшна работа! — помисли си Катани. — Всичко е направил самият той.“ Първо му бе устроил клопка чрез камериера, а сега го измъква, като си служи със същото лице. Погледът му отново падна на шията на Теразини. Да, змия е той, дори и очите му са изпъкнали и неподвижни като на змия.

Теразини подхвана разговора:

— Виждате ли, че понякога нещата са съвсем прости. На някого и през ум не му минава, че може да има изход. Но понякога е достатъчно нещо дребно, за да се уредят нещата, стига само да се намери верният ключ. Затова смелост, драги инспекторе. В най-скоро време ще оправим всичко.

Измъкна от чантата си лист хартия и го подаде на Катани.

— Ето, едно подписче тук, ако обичате. Така вие ме натоварвате официално да поема защитата ви.

Това, че Теразини пое защитата на Катани, откри не само възможност да бъде освободен, но коренно промени отношението на другите затворници към него. Той сега беше под закрилата на могъщия адвокат и никой не смееше повече да го тормози. По време на разходката започнаха да го канят в хор да рита топка с другите.

— Елате, господин Катани, поразкършете се малко. Знаем, че сте били добър футболист.

Някой му подхвърли топката. Макар и неохотно, той направи няколко крачки и я ритна. „Все по-ниско падам — помисли си той. — Ще успея ли някога да се измъкна от тази пропаст?“

* * *

Камериерът на Равануса с женствения глас потвърдя пред магистрата, че Катани не би могъл да убие банкера. Каза, че го видял да влиза във вилата, когато комендаторът е бил вече мъртъв.

Без да го погледне в лицето, магистратът го попита защо едва сега се е решил да даде показания в полза на Катани.

— Но аз не знаех, че сте го арестували — заяви с ангелски гласец камериерът. — Веднага щом узнах, се втурнах да ви съобщя това, което видях с очите си.

Той поглади веждите си с върха на пръста и отсъди:

— Това, което е вярно, е вярно.

Прокурорът нареди веднага да бъде освободен Катани. Теразини пожела да се отпразнува събитието с бутилка шампанско.

— За мен беше истинско удоволствие — каза той. Изглеждаше наистина развълнуван.

Катани изпи чашата си, почеса се по тила и каза:

— Господин адвокате, трябва да поговорим за вашия хонорар.

— Ооо! — реагира възмутен Теразини. — В никакъв случай! Това бе просто приятелски жест.

Катани въздъхна.

— Бих предпочел да платя сметката си с пари…

— Не настоявайте, моля ви се — каза Теразини, като се престори, че не е разбрал намека. — Мога да го възприема като липса на уважение.

И веднага започна да говори неща, които Катани не би желал да чува:

— Между приятели липсата на уважение е нещо много сериозно.

Теразини имаше собствена концепция за приятелството и веднага му предложи един пример:

— Щом стана дума за приятелство, ще ви кажа, че на този камериер, който ви оневини, никой не може да му заплати, защото постъпката му е безценна. Освен това, ако аз му предложа пари, той ще се обиди. На него му стига да знае, че в случай на нужда съм готов да направя всичко за него. Е, от негова страна има същата отзивчивост. Приятелството, драги Катани, е гаранция, взаимопомощ.

— Да. И какво мога да направя аз за вас?

Теразини се засмя.

— Ако имам нужда от помощ, надявам се, че ще си спомните за мен. Това е всичко.

Това било всичко. Катани знаеше какво иска да каже Теразини с израза „ако имам нужда“. Той имаше нужда от наемни убийци, от корумпирани полицейски служители, от съучастници. Усети, че настръхва.

— А сега къде ще отидете? — попита адвокатът.

— Ще отида в Рим. Там ще се установя.

— А имате ли вече отправна точка?

— Да, негово превъзходителство Канито.

— Много мъдро — поздрави го Теразини. — Ще се видим в столицата. Понякога стигам и дотам. Сделки, нали разбирате.

Катани още се бавеше. После, сякаш искаше да му се извади болен зъб, попита:

— Задоволете ми любопитството, ако обичате. Камериерът казал ли е на магистрата, че точно той ме повика в дома на Равануса?

— Господин Катани — упрекна го меко Теразини, — вие не сте си променили лошия нрав — все искате да знаете, да разберете… Любопитен сте, прекалено сте любопитен.

— Това ми е недостатък — съгласи се Катани.

— Лош недостатък — каза Теразини с премрежени очи — Трябва да го изкорените. Недостатъците са досадни. Не всички могат да ги понесат.

Истинска змия. Винаги вежлив и в същото време заплашителен.

* * *

Преди да напусне града, Катани отиде да се сбогува с графиня Камастра.

— Значи си тръгвате? — каза тя огорчена.

— Ще се установя в Рим. Вече се разпоредих да ми пратят багажа.

— Мисля, че добре правите. Тук намерихте само горчилка.

Катани забарабани с пръсти по облегалката на креслото.

— Допуснах много грешки. Дойдох тук убеден, че трябва да действам безогледно. Но научих, и то с риск за живота си, че трябва да действам с подход, да се приспособявам, да стана гъвкав.

Изправи се и отиде до прозореца. В градината растеше огромна палма. Докато разглеждаше набръчкания й ствол, усети, че очите на Олга са вперени в него. Може би е бил несправедлив към нея, като я беше наредил сред хората, от които трябваше да се пази. А всъщност точно тя му помогна.

Сега, като си мислеше за нея, разбираше, че си беше изградил лошо мнение за тази жена, защото е вземал под внимание само една страна от нейната личност. Виждаше в нея само алчност, интригантство, хитрини. Сега си даваше сметка, че в повечето случаи нейното държане е било само преструвка, една маска, зад която стоеше една самотна жена. Отчайващо самотна.

Разбра, че се е приближила до него. Сложи ръка на тила му и погали косите му. Усети нейния парфюм, докосването на тялото й. Обърна се. Взе лицето на Олга в ръцете си и я целуна.

Пристигна в Рим в началото на лятото. Кервани от американски и японски туристи прииждаха вече по централните улици. Носеха шарени дрехи на цветя и пъстри шапки.

Катани веднага се отправи към службата на Канито. Точно при входа срещна Ферети. И двамата се погледнаха безразлично, като се престориха, че не се познават. След честитките и комплиментите Канито каза, че отсега нататък Катани може да бъде спокоен. Повече няма да му се случват никакви неприятности.

— Ще те държа близко до себе си — рече той. — Така няма да се забъркаш в някоя нова каша.

Катани предпазливо изрази колебанието си.

— Мислите ли, че мога да ви бъда полезен?

— Разбира се — усмихна се Канито и направи завъртулка с ръка. — Ще гледам да те наредя в моя секретариат на някаква специална длъжност.

— Много интересно.

Канито се изправи зад огромното си, отрупано с телефони бюро и го придружи до вратата. Сбогува се с две потупвания по гърба.

— Стегни се, момче — намигна му той. — Започваш нов живот.

* * *

Катани се движеше с колата бавно по булеварда край Тибър. Очите му бяха приковани в огледалото за обратно виждане. Опитваше се да разбере дали някой не го следи. Зави надясно и пак огледа движението зад себе си. В горещия римски следобед му се струваше, че ръмжащите коли крият зловеща заплаха.

Паркира до една телефонна кабина и слезе от колата. Огледа се и набра номера, който му бе дал в Швейцария Ферети.

— Още ли е валидно вашето предложение? — попита Катани, след като чу в слушалката мъжки глас.

— Да, валидно е, и то повече отвсякога.

Инспекторът изслуша някакви обяснения и затвори телефона.

В колата почувства странна възбуда. Значи отново беше поел по следата. Наистина не си беше поправил лошия нрав, както го съветваше Теразини.

Сви в една тясна уличка в центъра на града. След дълго лутане най-после успя да намери местенце, където да остави колата, и се отправи към близкия магазин за домакински електроуреди. Там една продавачка го попита дали желае да купи нещо.

— Не, имам среща — отвърна той.

Жената, която явно беше късогледа, присви очи, за да го види по-добре. Провери дали някой не е влязъл, измъкна от чекмеджето телефонче и натисна някакъв бутон. На апарата светна червена лампичка. Път свободен.

— Оттук — поведе го продавачката. Тя вървеше бързо и удряше крак като тежковъоръжен войник. Дръпна една завеса, зад която се показа малка врата. Отвори я, пусна Катани да влезе и я затвори зад гърба му.

Там имаше огромно хале, превърнато в склад за перални, хладилници, телевизори. Всички тези уреди, наредени по права линия, образуваха множество дълги редици, между които имаше тесни проходи. Зад една от тях се показа Ферети.

— Как така се решихте? — попита го той.

Катани тръгна към него с ръце в джобовете.

— Когато стиснах ръката на Канито, почувствах, че червата ми се обръщат. Дадох си сметка, че ставам съучастник на убийците на моята дъщеря.

— И това ли ви накара да приемете моето предложение? — попита Ферети.

— Да — отвърна мрачно Катани. — Моята цел е да ги унищожа и струва ми се, че съвпада с вашата.

— Тези хора са готови на всичко — каза Ферети.

Катани измъкна от джоба ръката си и се опря на един хладилник.

— Нещата са много по-сериозни, отколкото вие си мислите.

— Какво искате да кажете?

— Канито е свързан директно с мафията чрез Теразини.

Ферети го погледна недоверчиво.

— Сигурен ли сте?

На лицето на Катани се появи ехидна усмивка.

— Да съм сигурен ли? Та аз самият съм живо доказателство за това, защото отървах кожата точно поради тяхната връзка с мафията.