Марко Незе
Октопод (18)

Разчистване на сметки

Беше минал месец от заминаването на Катани. В Трапани бе тихо и мирно. Нещата се връщаха малко по малко към стария си ред. Всичко заемаше отново мястото си, както вирусите, които, след като се справят с антителата, необезпокоявани, завладяват клетките.

Но инспекторът имаше неуредени сметки и един ден се появи, подтикнат от жажда за отмъщение. Представи се на графиня Камастра, която отвори вратата и го видя пред себе си мрачен, гневен и войнствен.

В първия миг тя се сепна, но после се отдръпна и го пусна да влезе.

— Потресена съм — каза тя. — Не знаех, че дъщеря ви е била отвлечена.

— Какво, да не би да си подготвяте алиби? — попита той грубо. — Дъщеря ми беше отвлечена и изнасилена, за да се защитят интересите на особи като вас.

Графинята затвори очи.

— Вие сте вътре в играта — продължи Катани. — Вие с вашите чисти предприятия, с почтените си сделки каква роля играете? Аз ще ви кажа: влагате в обръщение мръсни пари. Приемате да ви финансира банката на Равануса, но не питате откъде идват тези капитали. — Потърка с длан тила си и продължи: — Но вие сте само второстепенна фигура. Не точно вас искам да пратя в затвора.

Един слънчев лъч пресичаше стаята и осветяваше лицето на графинята, като образуваше жълтеникав ореол около косите й.

— Разбирам душевното ви състояние — каза тя. — Но макар да не ми вярвате, искрено ви казвам, че много ми е мъчно за вашата дъщеря и ще ми бъде приятно да разбера как се чувства сега.

Той не обърна внимание на думите й. Слънчевият лъч не го докосваше. Беше останал в тъмната част на стаята и сякаш се наслаждаваше на моралното си превъзходство над тази жена. Приближи се към нея и каза:

— Дойдох при вас с молба да предадете едно послание на Равануса и Теразини. Кажете им просто, че искам възмездие. Те ще разберат.

Графинята реши, че е разбрала, и кимна:

— Ще ви дадат това, което искате.

— За пари ли намеквате? — засегна се той. — Вие сте чувствителна само към звъна на монетите. Не се обиждайте, но трябва да ви го кажа: макар че сте се оженили за граф, вие сте си останали една много обикновена жена. Не искам пари. Искам да ми предадат онова животно, което е изнасилило дъщеря ми.

Графиня Камастра проследи от прозореца Катани, който пресичаше улицата. Видя го да отваря вратичката на един фургон, боядисан в бяло и синьо, с римски номер. Неговият нов сицилиански дом.

* * *

Без да губи време, графинята излезе и се отправи към дома на Равануса. В пищния хол беше Теразини. Потънал в едно кресло, той оправяше златният ланец на джобния си часовник.

— Драга графиньо — каза Равануса, — не виждам защо трябва да се вдетиняваме. Не ви казахме за отвличането, защото не искахме да ви създаваме излишни тревоги.

— Много тъжна работа — съгласи се Теразини, — но беше необходима в оня момент. Държахме ви в неведение, вярно е, но я си помислете — една изпусната дума можеше да развали всичко. Проявете разбиране. Ако се случи нещо с нас, всичко ще тръгне с главата надолу.

— А пък аз дори и не подозирах, че и вие сте замесени каза графинята. — Знам, че не сте цвете за мирисане, но не си представях, че сте способни на такива неща — да отвлечете и да изнасилите едно дете.

— За какво изнасилване говорите? — попита Теразини. — Малката бе обградена с грижи и внимание и после бе върната.

— Момиченцето е било изнасилено — настоя жената.

— Доколкото знам, няма нищо такова — намеси се Равануса. — Но кой ви е наговорил подобни неща?

При новината, че инспекторът се е върнал, двамата се спогледаха.

— Извикай веднага Чирина — нареди Теразини, като се обърна към Равануса.

— Никога не сме го допускали до домовете си — запротестира банкерът.

— Е сега ще има тази чест — отсече Теразини.

Чирина се появи и се уплаши от втренчените погледи, отправени към него. Мушкаше ръце в джобовете си, измъкваше ги, оправяше сакото си.

Теразини се нахвърли срещу него.

— Искам да зная кой е този простак, на когото е хрумнала идиотската мисъл да изнасили детето?

Като имаше предвид хладното посрещане, Чирина очакваше нещо много по-лошо. Така че сега той си отдъхна и се опита да омаловажи нещата.

— Е, добре де, ако някой го е направил, сега трябва ли да дадем удовлетворение на този полицай?

Никой не продума. Теразини се отпусна в креслото. Сложил ръце на корема си, той чукаше възглавничките на пръстите си една в друга мълчаливо и това мълчание бе доста красноречиво.

Чирина сякаш бе стъпил на жарава. Той се подвоуми и продължи:

— Да, разбирам. Искате да знаете кой е изнасилил момичето. Добре. — Беше почервенял. Замълча, но после отново се обади, този път с жален глас: — Но вие защо се отнасяте така с мене? Аз изпълних дълга си.

Теразини го изгледа строго.

— Зле си го изпълнил — каза той с ледено спокойствие. — И косъм не трябваше да падне от главата на детето. Такива бяха условията. А ти си забъркал голяма каша. Сега оня се е върнал като разярен звяр и иска да ни изпохапе.

На графиня Камастра това й беше предостатъчно.

— Довиждане — каза тя. — Повръща ми се от вас.

Тя тръгна към вратата, но гласът на Теразини я спря.

— И моля ви, графиньо, дръжте си езика зад зъбите.

Това препълни чашата на търпението й. Обърна се рязко.

— Щом ми го казвате с такъв тон, мога и да забравя да си държа езика зад зъбите. До гуша ми дойде от вашите мръсотии.

Теразини никога не се ядосваше. Имаше железни нерви. Каквато и неприятност да му се случеше, той винаги оставаше твърд и невъзмутим като гранит. Но този път изгуби самообладание и извика:

— Тези мръсотии носят милиардите на вашите предприятия, драга графиньо. Вие се преструвате, че нищо не виждате и нищо не чувате, но го запомнете: всички ние сме на един и същи кораб и ако корабът потъне, за никого няма да има спасителна лодка.

Графинята ни най-малко не се трогна.

— Не разбрах добре — каза тя, — трябва ли да приема тези думи като заплаха?

Теразини й отвърна с усмивка. Беше си възвърнал самообладанието.

— Сега вие сте малко разстроена — каза той. — Имате нужда от почивка. Но преди да си тръгнете, може би ще ни обясните как да влезем във връзка с инспектора. Къде да го намерим?

Тонът му бе спокоен, но рязък и заплашителен. Тя разбра, че ще бъде по-добре да им даде тази информация.

— Това не знам. Мисля, че живее в един фургон, оцветен в бяло и синьо, с римски номер.

* * *

Катани бе паркирал фургона си на малка полянка в покрайнините на града. В три часа през нощта хората, които живееха наоколо, подскочиха в леглата си от ужасен гръм. Първи се притекоха на мястото двама полицаи. Откриха, че експлозията беше разрушила напълно колата. Бяха останали само няколко пушещи метални пръчки и тя приличаше на животно, обърнато по гръб с лапите нагоре.

На другия ден адвокатът Теразини отговори на едно телефонно повикване, твърде неочаквано за него.

— Господин адвокат, познахте ли ме?

Теразини потисна неприятната изненада и възкликна с престорена сърдечност:

— Радвам се да ви чуя, инспекторе.

Лицето на Теразини доби землист цвят. Една веничка видимо пулсираше в крайчеца на окото му Чирина и неговите хора отново се бяха провалили.

— Господин адвокат, вашите обесници нощес са взривили моя фургон. За съжаление аз спах другаде.

— Не разбирам какво искате да кажете, но ако мога с нещо да ви бъда полезен, аз съм на вашите услуги — продължи да се преструва Теразини.

— Разбира се — проехтя гласът на инспектора. — Давам ви двайсет и четири часа да ми предадете оня тип, който е изнасилил дъщеря ми. Когато бъдете готов, може да се обадите на дон Манфреди. Какво? Не ме мислете за толкова наивен, не спя при дон Манфреди. Той знае къде да ме намери.

Теразини продължи да се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Държеше се като човек, който е извън играта, и каза:

— Господин инспектор, не зная за какво става въпрос, но ще поразпитам, ще се поинтересувам и ако успея да получа някакъв положителен отговор, ще ви се обадя.

Веднага щом затвори телефона, Теразини прецени, че положението беше станало твърде критично. Най-добре беше да потърси намесата на една важна особа, която може би щеше да реши въпроса по най-безболезнен начин.

Набра номера на професор Лаудео в Рим.

— Не, не мога никъде да мърдам — отвърна му професорът. — Изобщо дума не може да става да прескоча до Сицилия. Аз трябва да ръководя една Асоциация от национален мащаб и не мога да се вълнувам за това, което става в едно далечно градче.

Адвокатът си позволи да му възрази:

— Трябва да внимаваме. Понякога малката искра в периферията може да подпали голям пожар в центъра.

— Вие объркахте всичко още от самото начало — нетърпеливо го упрекна Лаудео. — И после не виждам аз какво мога да направя с този полицай.

Теразини имаше една идея в главата и ясно я изрази:

— Все ще се намери някой с твърда ръка в Рим. Идва и се връща. Ще изглежда като случка от местен характер.

— Аз не се меся — каза Лаудео грубо.

Гласът на Теразини стана заплашителен.

— Ако оня започне отново да се бърка в работите на банката, това ще стигне до Рим.

— Да бъдем наясно — завърши грубо разговора Лаудео, — финансовите отношения между Асоциацията и вашата банка са напълно редовни. Освен това между нас съществува напълно коректна взаимопомощ. Там долу вие направихте доста грешки. Сами се оправяйте сега.

* * *

Седнал на кухненската маса, Катани се готвеше да вечеря. Ана Карузо сложи пред него порция патладжани с пармско сирене, току-що извадени от фурната. Момичето беше приело без колебание да го скрие в дома си. Един дом, който навяваше болезнени спомени. На стената в преддверието бяха окачени две снимки, една до друга. Едната беше на брат й, а от другата го гледаше хубавото усмихнато лице на Лео де Мария.

— Много пъти съм се питал дали можех да направя нещо, за да спася Лео — въздъхна инспекторът.

— Не се измъчвайте — опита се да го утеши момичето. — Вие направихте всичко, което можахте.

Инспекторът поклати глава.

— Тъкмо бях готов да нанеса унищожителния удар. Бяха започнали да падат един след друг. Кой е очаквал такава животинска реакция? Да ми вземат дъщерята, разбирате ли? Може би друг на мое място щеше да бъде по-сърцат. Добре, щеше да каже, жертвам дъщеря си, но ще ви разгромя, ще ви просна на земята. А пък аз нямах сили за това.

— Но поне успяхте да спасите детето.

— Да, но сега съм друг човек. Изпълнен съм с жажда за мъст. И те са се променили. Разбрах това по телефона. Надвил ги е страхът.

Девойката стана да отговори на телефона.

— Да, тук при мен е — каза тя.

Като свърши разговорът, тя съобщи на инспектора:

— Беше дон Манфреди. Обадили са се. Срещата е тази нощ при старите даляни.

* * *

Старите даляни бяха извън града. Четири порутени стени даваха представа за онази конструкция, която едно време е служила на рибарите да разтоварват рибата. На пустия плаж лежаха десетина огромни котви със заострени рамена, обърнати към небето. Катани се притаи сред котвите и зачака. Съзря една кола, която са движеше бавно, а после спря край плажа. Отвори се врата и при светлините на фаровете инспекторът разпозна фигурата на Чирина.

Катани прецени за миг неговите движения и извика:

— Загаси фаровете.

Затича се в тъмното по пясъка, като се прикриваше зад старите руини.

— Не се безпокой — излая в тишината на нощта мафиозът. — Няма никаква измама.

Катани му нямаше вяра и затова отговори:

— Загаси фаровете и ела насам.

Придвижи се бързо и отново смени позицията си, за да не разберат точно къде се намира.

— Къде си? — извика отново Чирина. Наведе се към колата и загаси фаровете. — Покажи се, полицайче.

Катани се беше възползвал от този момент, за да мине зад гърба му. Сега беше точно зад него и опря дулото на пистолета в ребрата му.

— Горе ръцете и не мърдай! — заповяда му Катани.

С бързи движения той го претърси. Не беше въоръжен.

Чирина се държеше, сякаш му бе нанесена непростима обида.

— Когато даваме дума, ние я удържаме — изръмжа той. — Не правим номера. Доведох ти твоя човек.

Катани погледна подозрително към колата.

— Нека излезе.

Чирина направи изумена физиономия.

— И как ще стане това? Та той е вързан.

— Къде е?

— Там, в багажника. Готов за ковчега.

Катани подскочи от гняв.

— Исках го жив. Жив!

— Ей, ама ти много искаш. Не можеш да претендираш да предадем в ръцете ти един свидетел.

Чирина отвори багажника и драсна клепка кибрит. За няколко секунди пред инспектора се мярна ужасна картина: мъжът беше удушен, с опулени очи и езика навън. Коленете му опираха о гърдите. Дълго въже стягаше китките му зад гърба, минаваше през глезените, които бяха обездвижени с два здрави възела и свършваше с клуп на шията. Това беше старо и много жестоко наказание, прилагано от мафията. Нещастникът беше принуден сам да се умъртви, защото при всяко движение примката на шията се стягаше и го задушаваше.

Катани прибра пистолета в кобура си.

— И ти заслужаваш такъв край — каза той студено.

— Не се надявай — изхили се мафиозът. — Аз съм замесен от друго тесто.

— От същото племе си. И ти си едно животно.

Очите на Катани се бяха адаптирали в тъмнината. Сега различаваха добре тъмната фигура на мафиоза.

— Имаш поне две убийства на гърба си — продължи той. — Маринео и дукеса Печи Шалоя.

Чирина подскочи:

— Не е вярно.

— Знам всичко, Чирина, в ръцете си ми. Тити ми разказа всичко с подробности.

— Не можеш да го докажеш. — Чирина дишаше мъчително.

— Защо да не мога? Аз ще свидетелствам срещу теб. Да видим чии показания ще приемат за достоверни.

Чирина се облегна с една ръка на колата. Краката му се подкосиха.

Малко ти е сивото вещество, Чирина — каза Катани презрително. — Щом играта стане по-изтънчена, мозъкът ти започва да отказва. Не разбра ли, че тази среща е разчистване на сметките и за двамата? Пратиха те тук с определена цел, която ти убягва. Пресметнали са: или Чирина ще ни избави от инспектора, или инспекторът ще ни освободи от Чирина, който стана твърде неудобен.

Малко по малко Чирина започваше да проумява в каква задънена улица се бе натикал и почувства, че го обхваща панически страх. Стори му се, че единственият изход е бягството. Втурна се в тъмнината, но Катани бе по-бърз и го настигна. Двамата се затъркаляха по пясъка. Инспекторът го удари по лицето и в стомаха. Чирина се отпусна и повече не оказа съпротива. Само стенеше и дишаше тежко.

Катани го завлече до колата, върза ръцете и краката му и като го настаняваше на седалката, каза:

— Твоите приятелчета ще бъдат доста изненадани, защото не са предвидили един вариант от своя план. Нямам никакво намерение да те очистя. Не искам да им доставя това удоволствие. Не, ти ми трябваш жив. Точно ти ще ги повлечеш към бездната.

Закара мерцедеса на Чирина пред Центъра за наркомани.

— Аз тръгвам — каза той на дон Манфреди. — Тук има двама души — единият е за полицията, а другият е за моргата.

* * *

Новината за арестуването на Чирина разтревожи не само Теразини и Равануса. Тя предизвика безпокойство и у професор Лаудео.

Той грабна слушалката и потърси Теразини. Искаше да разбере доколко Чирина е в течение на финансовите операции, които минаваха през банката на Равануса.

— Немного — отвърна Теразини.

— Немного ли? — каза Лаудео изумен. — Значи все пак нещо знае. В такъв случай би могъл да бъде опасен. Приятели, ние сме седнали върху барутен погреб, не знам дали си давате сметка за това?

— Да — съгласи се адвокатът, — лоша работа.

— Аз мисля… — Лаудео се поколеба, а после каза — Трябва да действате.

— Ще действаме.

Щом свърши разговорът с Теразини, професор Лаудео вдигна отново телефонната слушалка и набра номера на Канито.

— Исках да ви успокоя по повод сицилианските проблеми — каза Лаудео. — Нещата се бяха обърнали лошо, но мисля, че сега е възможно да се оправят.

— О, това ме радва — каза другият. — И като си помисля, че цялата тази врява я вдигна Катани. Правех си илюзии за него. Ако си спомняте, бях споменавал пред вас неговото име. Но той се погуби с тази женска история. Сигурен ли сте, че всичко ще се уреди?

— Бъдете спокоен.

* * *

Чирина погледна към вратата на килията, която се отвори.

— Нови гости — обяви пазачът. Мафиозът видя поената физиономия.

— Пироне! — възкликна той. — И теб ли те пипнаха? Пирона се засмя хитро, главата му хлътна между раменете.

Беше стар приятел на Чирина от детинство, но за разлика от мафиоза, който жадуваше да си създаде положение. Пирона беше голтак. Дългите му къдрави коси се спускаха над ушите и челото, той махаше с ръце като щъркел, който се готви да излети. Изглеждаше много доволен, че е срещнал Чирина.

— Ха, ха, ето те и тебе, стари мръснико.

И го потупваше ту по лицето, ту по корема.

— Ей, Пироне, стига — каза Чирина и му отправи властен поглед. — Защо те прибраха?

— Един от пътната ме спря. Каза, че се движа срещу движението с мотора. На мен ли го казваш? — викам аз, и пат, пат — цапнах му два шамара по мутрата.

— Все същата луда глава си — каза Чирина, за да го поласкае.

Когато дойде време да излязат на разходка, Чирина и Пирона тръгнаха заедно. Смесиха се с другите задържани. Изведнъж някой протегна крак пред Чирина. Мафиозът се спъна и падна. Пирона се хвърли отгоре му, а другите се тълпяха наоколо и се преструваха, че се сбиват.

Когато спокойствието се възстанови, тялото на Чирина лежеше на земята, прободено на десетина места с нож, а около него аленееха големи локви кръв.

Следствието бе проведено набързо и се стигна до заключение, че убийството е станало случайно при едно сбиване, избухнало по незначителен повод.