Хедър Греъм
Висок, тъмен и опасен (25)

Двадесет и четвърта глава

— Сам!

Убиецът бе до нея и я гледаше в тъмнината. Но тя едва забелязваше силуета му.

— Сам, Сам, Сам! Оставих те да си свалиш въжетата сама. — Говореше тихо, с любов и възхищение, както го бе чувала да й говори много пъти преди това.

Позна го. Да, познаваше го много добре. Но точно за него не се бе сетила. Усъмни се в Роуан, в Тейър, в Чапмън.

Да, Чапмън можеше да бъде и убиец.

Но не беше убил Хлоуи Лоуенщайн.

Джо го беше направил.

Джо Тейлър. Собственият й партньор. Човекът, когото виждаше почти всеки ден. Висок, мургав и красив. Джо, когото бе изпратила да огледа дали в къщата й няма убиец.

Джо, който бе използвал възможността да зарови мобифона на Марни в двора на Роуан.

— Джо — каза Сам объркана.

— Здрасти, бебчо. Да, аз съм. Не обичаш да те наричат „бебчо“, нали? Но тук нещата са по-различни.

Да, по-различни. Никога не бе изживявала подобен страх. Роуан, къде бе Роуан? Мъртъв? Чула го бе да тича след нея. Ако беше жив…

Марни също е тук. Дали е жива? Или мъртва? Толкова е близо тялото й до нея, че само да протегне ръка, и ще я докосне…

Сам стисна зъби, за да превъзмогне отново замайването и гаденето.

— Защо? — попита го тя. — И без това ще ме убиеш.

— Не, сладка моя! Честно да ти кажа, ти си различна. Различна от останалите.

Изведнъж застана на колене пред нея. Усети дланта му върху бузата си. Искаше й се да го отблъсне.

Но знаеше, че това не е разумно.

— Всъщност аз не обичам да убивам. Но понякога се налага. Понякога, да ти кажа, жените ме харесват. Аз им уреждам малки празненства, добри пари, и после знаеш ли какво става с тях? За мен са вече прочетени книги.

— Уреждаш им…

— Колко си наивна, Сам. Клубът. Стрийп бара. И аз съм заинтересован от него. Повече от заинтересован. Въртя бизнес в него. Изпращам момичетата по разни специални партита… но понякога си мислят, че могат да се отърват. Проститутки такива! — В гласа му се долови отвращение. — Но вече знаят. Тук има правила. Аз ги създавам и дори лично ги следвам. Ако и ти ги следваш, ще живееш. Дълго време.

Сам отново стисна зъби и се опита да не показва страха си. Дали казва истината? Докато контролира една жена, тя е добре. Ако престъпи границата, в него нещо се пречупва и той… О, боже, през цялото време съм работила с психопат и не съм знаела.

Била съм различна.

Да, но след това започнах да спя с Роуан и може би това го е раздразнило.

Изведнъж чу сподавен стон и въпреки страха се зарадва. Марни бе жива. Усети непреодолимо желание да докосне приятелката си, да й помогне.

— Джо, Марни е ранена.

— Марни е унесена от лекарствата. Нали знаеш, често ми се налага да излизам и не мога да я оставя сама, защото ще се нарани. Тогава я приспивам; това я поддържа жива. Може да има няколко натъртвания и синини, но това е защото се сби с мен. Сега вече си знае урока.

— Джо, моля те, може да е сериозно ранена…

— Не, Сам. Нищо подобно. Марни е кучка. Всеки го знае. Има още много като нея. — Сам не можеше да види Джо, но усети, че се усмихва. — Винаги съм казвал, че е кучка. Знаеш мнението ми за нея. Мислеше, че може да ме използва. Мислеше, че съм играчка, която невинаги бе добра за прищевките й. Дадох й да разбере, че тя е играчката, не аз. Има и други такива жени. Но аз се погрижих само за няколко… Вземи например Хлоуи. Мислеше, че като има пари, е хванала господ за шлифера. Учех я да мисли по друг начин. Но не бе добра ученичка. Дадох й много възможности.

— Джо, Марни има нужда от помощ. Сигурна съм, че вече си е научила уроците. И трябва да живее.

— Не трябва.

— Защо, какво си й сторил?

— Нищо страшно. Все още. Но нали разбираш, има правила, които трябваше да наруша заради теб. Не исках да взема точно теб, но ти се бъркаше в работата ми и нямаше да мога да си продължа уроците с нея. Появи се и Роуан… Мислех, че си добро малко момиченце, но това съвсем не бе така. Наблюдавах те, нали знаеш. И реших да те взема, за да те науча на някои неща.

Сам направи усилие да не избухне.

— Джо, къде е Роуан?

— Мъртъв е.

— … Не може да бъде.

— Поне се надявам да е мъртъв. Прострелях го. Не исках, но той застана пред Грегори. Това хлапе трябваше да умре, Сам. Опасно е. Нали знаеш, оцеляват само най-силните. Грегори не е силен, не е подготвен за живота. А ако вече не е умрял, Роуан е ранен. Скоро ще го намерят. Моите любимци. Имам си странни любимци. Мощни като мен. На брега… ще го разкъсат. Ще му се нахвърлят всички заедно. Учил съм ги да обичат човешко месо, разбираш ли.

Сам едва не повърна. Роуан бе ранен. И бе наблизо. Може би още жив. Трябваше да вярва, че е жив. Марни също бе жива. Не можеше да се предаде, трябваше да се бори. Да играе неговата игра, докато…

О, боже.

— Джо, трябва да ме чуеш. Мога да ти помогна. Разбирам какво си чувствал, но това е минало. Ще те открият и…

— Как? Ти каза на полицията за Чапмън и за стрийпбара. Насочи ги по погрешна следа. Ще търсят тях, не мен.

Сам събра кураж и каза:

— Ти уреждаш частните партита за стриптийзьорките. Всички момичета работят в клуба и по частните партита, нали? Грегори те е видял.

— Човекът, който урежда тези неща, е само един глас по телефона. И винаги се обажда от уличен автомат. Не могат да ме проследят. Колкото до Грегори… той е идиот.

— Не е! Той ни даде да разберем, че нещо се е случило в къщата на Марни.

— Да бе, направо го виждам на свидетелската скамейка.

— Но те откриха Хлоуи и… парчета от друго момиче. Марни изчезна, после аз!

— Ще си намерят друга жертва и останки от твоя любим, а ти, предполагам, също ще си някъде наоколо. Но това не е твоя грижа, Сам. Отсега нататък аз ще бъда твоята грижа.

— Какво искаш да кажеш? Още една жертва ли?

— Най-малко искам да бъдеш ти.

— Джо, ако убиеш Марни, не искай нищо от мен…

— Може да й дам още малко време. Но Лорета също може да бъде доста забавна.

Сърцето на Сам подскочи.

— И Лорета ли е тук?

— О, Сам! Тя заслужава да бъде тук. Трябваше да я видиш в действие. Каква курва само! Марни я бе научила на всичко, което знае, но… Марни все още ми е слабост.

— Джо, чуй ме, знаеш, че съм ти приятелка…

— Не, ти ме изостави, Сам. Само се преструваше, че си ми приятелка.

— Не, Джо…

— Добре, значи ще направиш, каквото поискам. Ще ме направиш щастлив, Сам.

— Джо, аз не съм…

— Тогава ще те убия — простичко отвърна Джо.

— Джо, аз няма да ти се отдам — каза Сам, като се мъчеше да звучи уверено, но гласът й затрепери и по бузите й рукнаха сълзи. — Не разбираш ли? Аз обичам Роуан. Обичах го и преди. И все още съм влюбена в него. Затова те изоставих. Трябва да ме разбереш. Ако Роуан е мъртъв, тогава и аз ще умра…

— О, Сам, мислиш се за много благородна. Но дали ще ти пука толкова, ако започна да режа Марни, а? — попита той с мазен глас. — Ела тук.

Сам седеше неподвижно.

— Първи урок, Сам. Ела тук. Имам много голям нож, ако можеш да го почувстваш.

Сам трепна. Да, почувства го. Не можеше да го види, но усети острието му на бузата си.

— Ела тук… или ще отрежа ръката на Марни. Тя е толкова близо. Няма да ми е трудно. Мога да те удавя в нейната кръв.

Сам започна трескаво да мисли какво да предприеме. Дали наистина Роуан бе мъртъв? Не смееше да повярва. Ами ако и тя умре…

Застана на колене. Помръдна към Джо. Той я хвана и я придърпа към себе си. Усети огромните му бицепси, мощта, която се таеше в тялото му.

Да, един убиец се нуждае от физическа сила. Джо я има…

— Така е по-добре, Сам. — Погали я по бузата с пръстите на ръката си. Миришеха на кръв. Замалко не припадна. Дали не бе кръвта на Роуан?

— Знаеш къде се намираш, нали? Дори и да се опиташ да излезеш, няма да стигнеш далеч. Отвън те чакат алигатори, които съм хранил в устата. По-добри са от добермани. — Пръстите му се вплетоха в косата й. Почувства устните му върху своите. Колко пъти го бе целувала по бузите, бе го прегръщала, бе чувствала защита и сигурност.

Уплаши се да не повърне.

Не. По-важно бе да остане жива.

— Отвори си устата, Сам — нареди той.

Тя не можеше да го направи…

Марни простена.

Целувката на Джо се задълбочи. Притисна Сам на пода. Започна да я опипва.

— Не, не… — предупреди я Джо да не се съпротивлява.

И тя утихна.

Къде ли е ножът? Опита се да го напипа в тъмното.

— Това ли търсиш?

Джо вдигна ножа над главата й. Сам видя острието съвсем близо до гърлото си.

— Не! — извика Сам, осъзнавайки, че иска да живее.

— Лъжкиня. За това… ще си платиш.

— Моля те! — прошепна, когато острието докосна пак бузата й.

Щеше да я пореже. Щеше да боли. Щеше да умре бавно и мъчително, нарязана на парчета.

— Не…

Изведнъж Джо се изправи. Сам разбра, че нещо е привлякло вниманието му. Някакъв шум отвън.

— Ако мръднеш още веднъж, ще ти отрежа едната гърда и ще я направя на филийки, ясно ли е?

Сам забеляза ярка светлина, чу трясване на врата и в колибата пак стана тъмно.

Ще ти отрежа гърдата…

Но аз нямам друг избор. Трябва да помръдна. Това е единственият ми шанс.

Обърна се и запълзя към своята приятелка.

— Марни! Марни! Това съм аз, Сам…

— Сам! — Марни плачеше. — Той те е взел…

— Трябва да се махнем оттук. Вързана ли си?

— Не… може би… Не знам вече.

Не бе вързана. Сам облиза устните си. Марни бе толкова изплашена, че вършеше каквото й се каже. Бе облечена само с риза. „Колко ли пъти е била изнасилвана, рязана, бита, помисли Сам.“

— Марни! Сега ще се изправим. Ще излезем оттук. — Да, те трябваше да излязат оттам. Но Лорета също бе някъде в колибата. И от думите на Джо се разбра, че е още жива. Не можеха да я оставят.

Ако изобщо успееха да излязат.

— Лорета? — прошепна Сам силно.

— Вероятно е мъртва. Чух я да пищи.

— Марни, ще ти помогна да се изправиш. Трябва да ми помогнеш, за да ти помогна. Опитай да станеш.

— Не мога вече. Не мога… — изплака Марни.

— Стани, Марни!

Сам се опита да помогне на приятелката си. Почти успя.

Точно в този момент вратата се отвори с трясък.

 

 

Прострелян, мислеше Роуан. Бе изгубил много кръв.

Достатъчно дълго наблюдаваше колибата. Отпред бе подпряна стара пушка. Трябваше да я вземе и да влезе вътре.

Ами ако в пушката нямаше патрони? Джо никак не бе глупав.

Джо бе въоръжен.

Тогава Роуан трябваше да го изненада.

Трябваше да нахлуе в колибата. При Джо. И при жените.

Преди там е имало други жени, но те бяха вече убити…

Роуан скъса ризата си и стегна раната. Изчака малко, пое дълбоко въздух и се изправи. Настъпи клон и един от алигаторите тръгна към него.

Роуан бе крайно изтощен, но успя да вдигне клона и да го стовари с все сила върху муцуната на влечугото. То се върна назад.

Другите… просто наблюдаваха.

Погледна към колибата и усети, че вратата всеки момент ще се отвори. Скри се зад боровете и зачака.

Джо излезе от колибата. Тръгна към мястото, където бе лежал Роуан. Дълго време гледа надолу, с ръце на хълбоците. После се огледа и извика:

— Дилън, свършено е с теб. Ще те настигна и ще нахраня алигаторите с твоето месо. Ще започна от ръцете и краката. Ще те намеря! След като изчукам приятелката ти, Дилън. Сега тя е моя.

Джо изчака някакъв отговор, но такъв не последва. Той изпсува и тръгна обратно към колибата.

Сам бе вътре.

Жива.

Засега.

Роуан не се забави и секунда повече.

 

 

— Мисля, че те предупредих да не мърдаш — каза Джо заплашително, като отвори вратата с трясък.

Влезе вътре. Сам стоеше права и придържаше Марни. Той ги изгледа, после удари шамар на Сам с опакото на ръката си. Тя падна, като повлече след себе си и Марни. Секунда по-късно Джо се хвърли върху нея с нож в ръка.

— Не, Джо, не!

— Сам, ти не слушаш.

— Не!

Изведнъж, като по чудо, някой вдигна огромното тяло на Джо и го запрати в другия край на колибата.

Свита на пода, Сам видя пред себе си Роуан. От отворената врата нахлуваше светлина. Мъжът бе разбил вратата. Беше облян в кръв. Бял като платно, куцаше и едва се държеше на краката си.

— Вземи Марни и излез навън — каза Роуан. — На брега има лодка.

— Не! — протегна ръце към него Сам. — Няма да те оставя…

— Той идва! — изпищя истерично Марни.

Джо се мъчеше да се изправи.

— Застреляй го! — изпищя Марни, забелязала пушката, на която се подпираше Роуан.

— Няма патрони — каза той и скръцна със зъби. Изправи се и се обърна. Замахна с пушката и удари Джо в корема.

Джо падна и извика от болка.

Но Роуан залитна. Започна да се свлича. Сам опита да го хване, но той бе твърде тежък.

Битката бе на живот и смърт. Живот и смърт…

Но Сам бе силна. Всеки ден тренираше хората да бъдат силни.

Успя да го задържи.

— Да се махаме оттук! — каза Роуан и с всичката си тежест се стовари върху Джо. — Не можем по друг начин да го задържим. Излизайте, извикайте помощ, лодката е на брега!

— Ще те убия! — задъха се Джо. — Ти си само една пънк…

Роуан го цапардоса по лицето с юмрук.

— Хайде! — подкани го Сам.

— Не мога, ще се изправи отново…

— Не… — възрази Сам. — Няма да те оставя!

Тя удари с пушката Джо по главата.

— Сега вече няма да се изправи. Хайде, Роуан. Марни, помогни ми да намерим Лорета.

— Мисля, че е до стената в дъното — каза Марни.

Светлината, която нахлуваше от отворената врата, помогна на Сам да огледа колибата. Бе проста постройка с високи отдушници. Имаше детска кошарка и сандък. Контейнери за хранителни запаси, бидони за вода… Джо измъчваше жертвите си, но имаше запаси от храна и вода, за да ги държи живи, колкото пожелае.

А до стената…

Тяло и кичури руса коса. Лорета.

Роуан тръгна към нея.

— Жива ли е? — разтревожи се Сам.

— Полужива — отвърна Роуан и я вдигна с последни сили.

— Няма да се справиш… — намеси се Сам.

— Тръгвай!

Тръгнаха към изхода. Роуан се обърна.

— Марни? Идваш ли?

Но Марни не го чу. Бе се втренчила в Джо.

Изведнъж грабна ножа и се втурна към него. Започна да го ръга. Отново и отново. Звукът от промушени плът и кости бе ужасяващ.

— Марни! — възкликна Роуан. Сложи Лорета на земята и се върна. Жената бе полудяла. Ръцете й трепереха.

— Марни, Марни…

Роуан я взе в прегръдките си.

— Ела, Марни…

Изведнъж Сам дочу шум от мотор.

— Господи, идва помощ!

Лорета бе чисто гола и студена като лед. Сам се молеше да издържи до болницата.

— Помощ? — прошепна Марни. — Моля… — Пусна се от Роуан и тръгна напред.

Теди, Ролф Лунден и още двама униформени се приближаваха към брега с лодка.

Вътре седеше Грегори.

Сам се втурна към него.

— Сам, алигаторите! — викна Теди.

Но вече бе късно. Жената бе нагазила до кръста във водата. Движеше се по-бързо от алигатор. Теди я издърпа на борда и тя взе Грегори в прегръдките си. Държа го дълго така. На борда се качи и Роуан. Прегърна я. Грегори зарови глава в него. Трепереше. Мъжът го погали по главата.

Полицаите домъкнаха тялото на Джо Тейлър в лодката. Нямаше да го оставят за храна на собствените му хищници. Теди бе прекалено добър.

— Как ни открихте? — попита Сам.

— Имахме представа естествено. На концерта Роуан изкрещя името на Джо към Ейдън. Ейдън ми каза… и тръгнахме. Не беше лесно. Нямаше да открием колибата, ако не бе това момче. То е най-умният идиот, когото познавам.

— Идиот! Теди, това момче е гений!

След малко на лодката се качи и Марни. Цялата в синини, ухапвания, парцали и кръв, тя се втурна към Грегори да го прегърне. Опита се да каже нещо, но думите й преминаха в подсмърчания. По лицето й се стичаха сълзи.

Грегори я погледна.

— Марни — каза той.

Високо и ясно.

Той бе видял всичко. През цялото време знаеше какво става.

Но никой не се бе научил да го слуша.

 

 

Два дни по-късно всички се събраха у Сам. Куршумът бе изваден от хълбока на Роуан. Оставиха го за една нощ в болницата. Сам бе до него през цялото време.

Марни бе зле. Имаше безброй рани, ухапвания, страдаше и от обезводняване. Отказа да остане в болницата за повече от едно денонощие. Имаше и няколко счупени ребра.

Всичко бе минало.

Теди беше с Лора. Не че се бе върнала при него. Просто пак бяха приятели.

Ейдън бе заедно с Лейси. Тя седеше до Тейър, когото вече никой не подозираше. Лейси бе превъзбудена: пътуването й бе минало чудесно, но животът й вече бил свързан с Тейър. Споделила бе тайната си със Сам, която обеща да не казва на родителите й. Тейър присъствал на партито, когато тя трябвало да прави стриптийз, и този шок й бил достатъчен.

— Той ме взе — разказа тя — и дълго говорихме в колата. Дори закъснях за самолета, но взех следващия.

Тази вечер в къщата на Сам Лейси сподели с всички, че може би ще й дадат роля. Ако не сега, някой ден непременно щяло да стане.

От Тейър отпаднаха всякакви обвинения. Оказа се, че той е един очарователен млад мъж.

Марни бе проявила истинска сестринска обич.

— Напоследък имах много време да мисля за живота си — каза тя. — Твърде много. Не, може би не толкова много, защото очаквах всеки момент да умра. Но, Сам, знаеш ли, имала съм голям късмет да ми бъдеш приятелка. Наистина.

— Още отначало тя настояваше, че има нещо нередно — сподели Теди.

— Когато Джо ме отвлече, се сбихме. Гримът ми се разпиля. Той го подреди, но…

— Но не както трябва — допълни Сам.

— Благодарение на Грегори, който все се взираше в твоята къща — добави Роуан, — успяхме да открием петното кръв по леглото в спалнята ти.

— Мислел е, че е безпогрешен! — каза Теди. — Е, почти бе такъв.

— Как може да е бил толкова луд… и ние да не знаем? — питаше се за кой ли път Сам.

— Кой би предположил? Толкова красив, нормален иначе мъж — вметна Теди. — Толкова мъжествен. Точно тук се крие ключовият момент. Той е искал да бъде съвършен. Искал е само той да бъде такъв. Затова не е могъл да завърже истинска връзка.

— Той искаше да го обожават. Да го боготворят — каза Марни. Облегна се назад и затвори очи. — Хлоуи винаги му повтаряше, че го използва заради тялото му. Аз не останах по-назад. Но все пак…

— Той вече е мъртъв — каза Тейър. — Всичко свърши.

— И аз съм жива! — възкликна радостно Марни. После погали брат си по главата. — Значи така, арестуваха те.

— Ами — започна той — познавах Хлоуи. По онова време страшно бях хлътнал по нея. Но тя не ми обръщаше внимание. Ето защо я нарисувах.

Марни погледна дяволито брат си.

— Виждал ли си къщата, Тейър?

— Да, може да се каже…

— Твоя е.

— Какво?

— Повече не я искам.

Тейър помълча малко, после широко се усмихна.

— Марни, никога не съм бил нехранимайко. Просто моят път е различен от твоя.

Марни въздъхна.

— Никога не си бил такъв. Но се грижеше за баща ни, който е нехранимайко. За това трябва да ти благодаря и да те помоля за прошка.

— Обичам те, Марни.

— И аз теб. Искам да ти подаря къщата. Просто няма да се чувствам добре в нея. Ще пътувам.

— Къде? — попита Сам.

Марни се замисли.

— Някъде, където е студено и няма блата.