Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Съспенс (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tall, Dark and Deadly, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране
sleepy (2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Буба (2013 г.)
Допълнителна корекция
sonnni (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Хедър Греъм. Висок, тъмен и опасен

Американска. Първо издание

ИК „Хермес“, Пловдив, 2000

Редактор: Екатерина Костова

Коректор: Мария Пенева, Снажана Калинска

ISBN: 954-459-751-4

История

  1. — Добавяне

Девета глава

Лорета чакаше в офиса на Саманта Милър. Бе доволна, че е обядвала с Джо. Прекара чудесно. Дори й се стори, че иска да я покани на среща. Може би бе срамежлив или просто изчакваше. Съвестта й я гризеше, че е изоставила Сам. Реши да говори с нея, но тя се бавеше.

Самата тя трябваше да се връща на работа. Може би бе единствената в кантората, която не ходеше в салона да тренира. Можеше да налети на някой от шефовете си.

Започна да губи търпение. Офисът на Сам бе много уютен — матирани стъкла, кокетно малко бюро от бор, въртящи се столове и много снимки. Забеляза възрастна двойка, вероятно майка й и баща й. Имаше фотоси на още една двойка и на деца.

Лейси. Лейси Хенли на около две годинки с родителите си. С брат си и Дядо Коледа няколко години по-късно. Лейси Хенли на завършването на гимназията. Брат й с групата. Четиримата Хенли заедно. Семейни снимки навсякъде — по стените, на бюрото… Едно малко момче със сини очи и руса коса.

Отново Лейси Хенли.

Лорета прехапа долната си устна. „Какво ли направих? — зачуди се тя. — Нищо. Наистина нищо.“

Изведнъж спря да разглежда. Пред матираното стъкло премина господин Дали, шеф на цялата правна фирма. Бе доста възрастен, но удивително енергичен и с орлов поглед. Партньорите му бяха решили да го пенсионират и сега изливаше гнева си на пътеката за тренировки.

Вратата се отвори. Лорета едва не припадна от уплаха. Сам изглеждаше не по-малко уплашена. Косата й бе рошава, а очите й — много зелени и тревожни.

— Лорета!

— Съжалявам, че те изплаших.

— Въобще не ми мина през ум, че ще ме чакаш тук.

— Исках да те видя.

— Какво има? — попита Сам и хвърли дамската си чанта върху едно чекмедже с документи.

Лорета мълчеше. Прииска й се да бе говорила за това на обяда. Тогава щеше да бъде по-лесно да разговарят. Сега имаха толкова малко време.

— Чаках те да ми покажеш салона…

— О, разбира се. Хайде!

Сам отвори вратата. Дали беше точно срещу тях.

Сам го видя и изблъска Лорета по един коридор.

Влязоха в залата за вдигане на тежести, Фил Дженкинс и Теди работеха за бицепси и трицепси.

Фил ги поздрави.

Тед Хенли върна щангата на стойките, обърна се и стана от пейката, където тренираше.

Лорета остана с впечатление, че и двамата бяха очаквали Сам да се появи.

— Здравейте, дами! — каза Тед.

— Не съм те виждала на дневна светлина от три века — отвърна Сам.

Тед сви рамене. Вместо него отговори Фил:

— Той е тук, за да зададе няколко въпроса. Питаше кой е бил на смяна в кантората на Марни в петък вечерта, но се оказа, че никой не е бил. Взе телефоните на всичките ми клиенти.

— Просто се опитвам да открия кой знае нещо за Марни. Дали не се е появила вече?…

— Не — прекъсна го Сам. — А ти какво направи? Назначиха ли вече следствие?

— Да, разбира се. Аз също съм посветил свободното си време на този случай — увери я Тед. После се усмихна на Лорета. — Ти също не си чула нищо, нали? Някакви идеи?

Лорета поклати глава и се зачуди дали той вижда изчервяването й. Не можеше да каже на Тед Хенли онова, което се готвеше да сподели със Сам.

— Знаете ли, детектив Хенли, тази сутрин в офиса имаше един мъж. Бе облечен в обикновени дрехи. Каза, че води следствието, защото било по неговата специалност.

— Гледам да си върша работата както трябва, тъй като случаят означава много за Сам.

— Връзката ви с Марни го прави специален и за вас! — изтърси Лорета.

Тъмните очила на Теди не успяха да прикрият нервния тик, който се появи на гърлото му. Внезапно тя почувства неудобство. Никога нямаше да предаде Лейси на баща й!

— Разбира се — каза Тед.

— Направо ме скапа! — оплака се Фил Дженкинс. Потен, мъжествен и малко уплашен, той не сваляше поглед от нея. „Какво ли знае“, каза си Лорета. Напоследък бе станала подозрителна към всички.

— Въпроси, въпроси, въпроси — отбеляза Фил. — Този тук заслужава награда.

— А аз съм сигурна, че ти се опитваш да помогнеш — намеси се Сам.

— Дяволски си права.

— Ами… радвам се да го чуя.

Фил се ухили:

— Марни Нюкясъл ми дължи пари.

— О, разбирам — измънка Сам.

„Не й пука много за Фил“, каза си Лорета, като ги наблюдаваше.

— Не знаех, че вие двете сте приятелки. — Тед я наблюдаваше.

— Срещнахме се за обяд. Лорета ми каза, че иска да идва тук. А сега трябва да тръгваме на работа.

Лорета усети как Сам я дърпа към изхода.

— Наистина трябва да се връщам на работа — каза Лорета, — но първо искам да ти кажа нещо важно.

— Какво?

— Не тук.

— В моя офис…

— Господин Дали е точно до него.

— Ще те изпратя до паркинга.

Дори и на паркинга, в колата, езикът на Лорета сякаш се върза. Това, което правеше, се доближаваше до предателство.

Сам се наведе към Лорета и я погледна със зелените си очи.

— Аз просто… знаеше ли… ами… познаваш Марни. Тя мисли, че ти не знаеш, но когато бяхме в колежа…

— … се събличаше по клубовете. Да, знам. — Лорета направи пауза. — Тя си мислеше, че ти не знаеш.

Сам сви рамене.

— Искаше да скрие от мен. Защо тогава да говоря за това?

— Е, в началото работеше тук, на магистралата.

— А напоследък работила ли е тук? — намръщи се Сам.

Лорета се поколеба да отговори.

— Прояви интерес… Виж, аз също работех там; анонимно. Само вечер, след работа. Един ден Марни случайно надникна в чантата ми и видя сценичното ми облекло. Уплаших се да не ме уволни. Но тя се разсмя. После посети клуба и започна да проявява интерес към него.

— Още ли работиш там?

Лорета се изчерви:

— Това са честно припечелени пари…

— Лорета, не съм казала, че не са!

— Мястото е много приятно, разбира се.

— Естествено. Но защо ми разказваш всичко това?

— Ами… едно момиче на име Ева Ларсон също работеше там.

— Е и?

— Изчезна. Предполага се, че е избягала. Но родителите й не вярват, че го е направила.

Сам се намръщи още повече.

— Ева е секретарката, която изчезна?

Лорета мрачно кимна.

— Беше влюбена. Много влюбена. Никога не ми каза в кого, но постоянно говореше за това, че е готова на всичко само и само да бъде с него.

Сам сложи ръка на рамото на Лорета.

— Виж, скъпа. Тогава тя сигурно е с него.

Лорета кимна.

— Все си мисля, че съм твърде подозрителна…

— Защо не сподели с полицията за това място, ако си толкова разтревожена?

— Точно в това е проблемът. Не съм чак толкова разтревожена. Работя само няколко нощи в седмицата и всичко е наред. Управителят, Стивън Доран, е супер. Има бодигардове, които пазят момичетата. Понякога клиентите са отврат, друг път са колежанчета или добре облечени бизнесмени. Всякакви идват. Виждала съм дори доктори и адвокати. От нашата кантора дори, но никога не могат да ме познаят. Женени, ергени… Клиентелата ни е предимно от мъже, естествено, но понякога идват и двойки. Жени — също. Жени, които… като жени. Това е страхотно. Някои от момичетата просто предпочитат собствения си пол. Но не ме разбирай погрешно. Питиетата са добри, има джазконцерти, танци… — Гласът й заглъхна. Беше ли необходимо да се опитва да вдига авторитета на един стриптийз клуб?

— Тогава?… — смръщи се Сам нетърпеливо.

След като разказа на Сам колко е хубаво в клуба, защо трябваше да споделя с нея онова? Лорета почувства неудобство. Умната, уравновесената, красивата, разумната, милата и любяща Сам продължаваше да се опитва да разбере страховете й.

— Ами как да ти кажа, не знам доколко е истина, но се носеха слухове сред момичетата, че Клоуи Лоуенщайн обичала да се дегизира и да танцува в клуба. Е, доста често се появяваше на страниците на скандалните рубрики, но за жена с нейното положение работата й като стриптийзьорка бе истински скандал. Може и въобще да не е вярно.

— Лорета, кажи това на ченгетата. Те ще разпитат всички момичета.

— Не мога да отида при ченгетата.

— Защо?

— Защото повечето от нас работят тайно.

— Тогава защо го казваш на мен? — попита Сам.

— Просто си помислих, че… Не знам.

— Трябва да отида в клуба. — Сам се замисли. — Да го видя с очите си.

— Добра идея. Ти си толкова…

— Благоразумна? — изпревари Сам.

Лорета се засмя:

— Не, щях да кажа „изискана“. Ако има нещо нередно, ти веднага ще усетиш.

Сам се развесели.

— Не знам доколко познавам стриптийзьорските клубове, за да преценя дали са на ниво, или не. Но трябва на всяка цена да отида. Ако Марни е замесена в нещо там… и ако забележа нещо, което не ми харесва, ще отида при ченгетата.

— Дадено. Ако мислиш, че не е законно да ходиш там, недей. Искам да кажа — какво друго да ти отговоря? — Лорета замълча за миг, после сви рамене: — Добре, е… мисля, че Марни има нещо общо с управлението на клуба, и също… много рядко, но все пак идва.

— Наистина ли?

— Да. Рядко. Но се съблича. Обича да е добрата адвокатка в кантората и неустоимата жена на подиума. Обича силата на секса. Така че, както вече ти казах, посещава клуба. Но това едва ли променя нещата. Мисля, че слуховете относно Клоуи Лоуенщайн са само слухове. А колкото до Ева, вече ти казах, че беше влюбена и всички, освен майка й мислят, че е избягала. Никое от момичетата в клуба не използва истинското си име и работи само по няколко вечери в седмицата. Всички се дегизират. Нищо не мога да потвърдя. Ченгетата направо ще ме изхвърлят като мокро коте, ако тръгна да им разправям сериозни неща, и между другото… аз…

— Ти какво?

Лорета наведе глава:

— Не искам да причинявам неприятности на клуба. Аз съм…

— Да, Лорета, кажи?

Лорета погледна Сам в очите:

— Страх ме е. Не от работата. От неприятности в работата. Марни бе един от шефовете, но не знам кой още. — В очите на жената имаше толкова много топлина, че Лорета се почувства сигурно и уютно.

Сам импулсивно се наведе и я целуна по бузата.

— Наистина трябва да отида там.

 

 

Лорета се приближи до колата си, хвърли поглед на часовника и махна за довиждане.

Не предаде никого. Лейси бе в безопасност.

Докато шофираше, усети, че съжалява…

Вече бе казала името на Лейси пред мъжа, който уреждаше частните партита.

Може би не трябваше.

Може би трябваше да сподели само със Сам.

Не…

Не можеше да предаде приятелката си.

И все пак един странен въпрос не излизаше от главата й.

Дори когато можеше да е на…

Живот и смърт?

— Да си изясним нещата — каза Лора недоумяващо. — Искаш да дойда с теб в стриптийз клуб.

— Да — отвърна простичко Сам, като барабанеше с пръсти по масата. Бе мислила върху думите на Лорета цяло денонощие. Беше вторник. Марни още я нямаше, полицията не правеше нищо друго, освен да разпитва хората, и тя се чувстваше напрегната. Трябваше да предприеме нещо.

— С теб.

— Да.

— В стриптийз бар!

— Много хубав бар — каза оправдателно Сам.

— Мъжки стриптийз или?…

— Не.

Лора мълча доста време, преди да успее да проговори отново. Сам пое дълбоко въздух и се приготви за дълго обяснение, но Лора я прекъсна.

— Много добре ми е известно. Жените си търсят жени, защото не им върви с мъжете. Но, Сам…

— Не си търся жена. Просто се налага да отида на това място и не искам да ходя сама. Ще дойдеш ли с мен, или не?

— В стриптийз бар?

— Лора, ходя с теб по разни долнопробни кафенета, където пияни щърби дядковци къркат бира, само за да чуя Ейдън. Идваш ли с мен, или не?

— Аз… ами… май че ще дойда.

— Защо звучиш така, сякаш не мислиш това, което казваш?

— Мисля го! Само че това си е чиста покана за оргия, това е всичко.

— О, така ли!

Лора въздъхна.

— Къде е това място?

Сам стисна зъби.

— Намира се на магистралата с червените неонови светлини.

— Добре. Ще се видим там. Сега имам среща с група възрастни, които искат да бъдат осиновени.

— Лора! Не искам да влизам там сама! — възрази ужасено.

— Не се тревожи, нашите старци си лягат в осем. Ще те чакам на паркинга в девет.

— И нито секунда по-късно! — предупреди Сам.

Лора кимна в знак на съгласие. Сам затвори със свито сърце. Дали беше достатъчна само компанията на Лора? Защо я беше страх толкова? Можеше да помоли Джо да я придружи, но щеше да се чувства неловко. Мина й през ума за Теди, но Лорета настояваше да не се месят ченгета. Дори се сети за Кевин Мадиган, но без да му обясни всичко, щеше да изглежда така, сякаш го сваля.

Роуан, разбира се…

О, никога, никога, никога. Да отиде с него в стриптийз бар, бе равносилно на самоубийство.

По-добре само жени. Тя и Лора.

Погледна часовника и се затича по стълбите. Имаше достатъчно време. Напълни ваната и се потопи. Надяваше се това да я успокои. Но не се получи. Хрумна й да си налее вино. По дяволите! Какви ги вършеха! Трябваше да си признае, че тази вечер нямаше да е Саманта Милър, въпреки че подмина с презрение коментара на Лора за оргията.

Какво обличат жените, когато ходят на стриптийз бар? Никога не бе ходила на такива места. Знаеше за тях само от кабелната телевизия. Но при все това бе любопитна. И се вълнуваше като дете. Сипа си втора чаша вино. Седя във ваната, докато водата съвсем изстина.

В осем и половина застана пред гардероба. Каква дреха би била подходяща за една хетеросексуална жена, която се кани да посети стриптийз бар? Може да има късмет и да случи на джазвечер. Тогава ще бъде чудесно.

Черно.

Спря се на черно. Отхвърли идеята да облече нещо твърде претрупано или нещо съвсем разголено. Трябваше да е секси и в същото време естествена.

„А, да! — каза си Сам с облекчение. Сложи една рокля на Дона Каран с дълги ръкави. Огледа се и остана доволна. — А сега обувки. Тип «изчукай ме» или тип «да ти го начукам»? — запита тя отражението си в огледалото.“

— О, господи, какви ги дрънкам! Разбира се, че ниски! Никакви секси обувки!

Среса си косата. Вече бе готова за излизане. Не й се шофираше и затова реши да повика такси. Чувстваше се леко замаяна — виното й бе дошло в повече.

В девет без петнайсет беше на паркинга пред клуба. Плати на таксито и побърза да види дали Лора не е дошла.

— Хайде, сладурче, идваш ли? — стресна я гласът на нисък мъж с воднисти очи. Той оправи вратовръзката си и се приближи до нея. Огледа я от горе до долу и каза:

— Ще се събличаш ли? Ако е така, ще си взема централно място!

— Не, няма да се събличам — отвърна Сам.

Той се приближи още повече, докато тя оглеждаше паркинга.

— Можеш да се съблечеш тук, сега. На паркинга. Ченгетата няма да те пипнат. Ще им платим! — настояваше онзи.

Сам го погледна. Всъщност не изпитваше страх от него. Той беше пиян, а тя имаше много добро дясно кроше. Дори бе вземала уроци по кикбокс.

— Не. Определено няма да се събличам пред вас и тук. А сега ме извинете…

— Обичаш жени, а?

— Какво?

— Падаш си по жени, а?

— Аз… не, аз…

Не успя да довърши репликата си. Онзи ставаше наистина досаден. Е, можеше да го разкара набързо, но не искаше да си има неприятности. Трябваше да действа дискретно.

Видя Лора да слиза от предната седалка на една кола. Погледна още веднъж ниския и каза:

— Да! Така е. Извинете, господине, но си падам по жени. Извинете ме…

Остави пияницата и се запъти към колата. Тъкмо наближи братовчедка си, когато спря като попарена. Лора не бе сама. Беше с Роуан.

Той пристъпваше до нея, облечен в черен костюм и риза, без вратовръзка. Изглеждаше зашеметяващо. Когато се приближи, Сам долови уханието на афтършейва му. Сам се разтрепера и в същото време се ядоса на Лора.

— Той какво прави тук? — изсъска на братовчедка си.

Лора я гледаше с огромните си невинни очи.

— Ами, Сам… честно, не можех да ти откажа, притеснявах се за теб и мен… тук… сами… Дори ми мина през ум да повикам Ейдън, но той не можа да дойде.

— Ами Теди? — изръмжа Сам, макар че самата тя бе решила да не вика Теди.

— Обадих му се и той направи всичко възможно да се освободи, но не успя. Някакъв наркобос му се изпречи на пътя. Каза, че може да се появи по някое време, но…

— Съжалявам, Сам — тактично се намеси Роуан. — Само аз бях свободен.

Очите му блестяха демонично. Сам се насочи към входа на бара, като подмина демонстративно Роуан. Лора вървеше напред.

Изведнъж пръстите на Роуан се вкопчиха в ръката на Сам. Придърпа я към себе си и прошепна в ухото й:

— Какво правим тук?

Сам се отскубна.

— Внезапно ми се прииска да видя стрийпшоу, това е всичко.

— Но Чипъндейлс не танцуват тук.

— Може би искам да гледам женско шоу.

Роуан се наведе толкова близо до нея, че миглите му докоснаха челото й.

— Ти? Никога.

— Откъде знаеш?

Роуан вдигна вежди в знак на почуда и се усмихна.

— Знам — каза тихо той. — Хайде, изплюй камъчето. Защо сме тук?

— Може ли да влезем, без да питаш? — попита нетърпеливо Сам.

— Не, ти ще ми кажеш — сви рамене той. Държеше здраво ръката й и я буташе напред.

Лора ги чакаше на вратата.

— Адски ми е неудобно да вляза вътре сама — заяви тя. После въздъхна. — Не мога да повярвам, че го правя. И то със Сам!

Сам се ухили подигравателно. Добре поне, че Лора не спомена отново за оргиите.

Роуан отвори вратата. Як мъжага, който изпълняваше ролята на охрана, пускаше хората вътре. Изглежда, не бе изненадан да види две жени и един мъж. Погледна ги с любопитство и Сам усети жегване в стомаха. Стори й се, че той се хили подигравателно. Сякаш приличаха на шведска тройка, дошла в клуба да загрее за през нощта.

— Двадесет долара плюс куверт — каза охраната.

Роуан посегна да вземе портфейла си и като се наведе, попита Сам дали ще седнат на предните маси.

— Не! — отвърна стреснато Сам. — Не, ще седнем най-отзад.

— Добре. Нали все пак трябва да знам какъв бакшиш да дам на ей този тук — спокойно прошепна Роуан.

— Да разбирам ли, че си бил на такова място и преди? — попита Сам шепнешком.

— Повечето американски мъже с буйна кръв са били — отвърна сухо той.

Охраната погледна пачката в ръката на Роуан.

— Сър, къде…

— Ей там отзад, моля. Тъмната маса в ъгъла.

Охраната се усмихна похотливо и отвърна:

— Разбира се, сър.

Няколко минути по-късно седяха на масата. Сам си поръча мерло. Искаше да потъне в тъмния ъгъл от срам.

Лора невъзмутимо зяпаше подиума.

— Уау, вижте! — каза тя.

Сам се обърна. Гръдната обиколка на танцьорката сигурно надвишаваше сто и дванадесет сантиметра. Гърдите й бяха голи, ако не се брояха пискюлите, закрепени на червените й зърна. Бе млада и хубава. Отхвърли главата си назад със замах, обви кола с крака и започна да танцува ритмично, като обикаляше около него…

— Боже мой, не съм виждала някой да изпитва оргазъм от един кол! — зяпна Лора.

— Лора! — промърмори Сам.

Роуан се облегна удобно на стола и кръстоса ръце. Сам усети, че не гледа подиума, а нея.

Изведнъж стриптийзьорката падна на земята. Направи мост и гърдите й се напериха към мъжете на предните маси.

— Като две торпеда са! — продължаваше да се пули Лора.

Роуан мълчеше.

Танцьорката легна по гръб, вдигна крака и ги разтвори. Бавно. Прашката й — копринена панделка, не бе по-дебела от връзка за обувки. Такива панделки се врязваха по цялото й тяло.

— О, боже! — възкликна Лора.

Сам реши, че отново се пули в стриптийзьорката, но този път тя гледаше към вратата. Там бе застанал Теди.

Той ги видя и тръгна към масата. Целуна бившата си съпруга по бузата, после — Сам. Погледна Роуан, който му подаде ръка. Дръпна един стол, поръча си бира и учудено загледа Сам.

— Определено това е доста интересно хрумване. — Кимна към подиума. — Какво правим тук?

Сам се запъна. Теди беше полицай. Лорета не й бе позволила да разказва на ченгетата всичко. Поне засега.

— Мислех, че има джаз — опита се да излъже Сам.

Но Лора я издъни:

— Какво?

Сам нямаше навик да лъже, но този път от устата й излезе най-умелата лъжа, която бе изричала.

— Аз… аз четох една интересна статия за жените стриптийзьорки в Америка. Има стотици хиляди жени, които го правят, и е невероятно в каква форма са. Наистина бях любопитна да ги видя. Аз… — Сам се наведе, като търсеше подходящ завършек на лъжата си. — … не можех да повярвам, че хубави жени се събличат по баровете. Имам предвид, че биха могли да станат модели или да се снимат в киното. Но…

Стриптийзьорката се беше изправила. Сега се виждаше цялото й тяло. Беше красива млада жена.

— Аз… е, предполагам, че не съм била права. Тук има нещо привлекателно, нещо съблазняващо…

— Парите — мъдро произнесе Лора.

Теди сви рамене. Изглежда, че повярва на Сам.

Роуан я наблюдаваше. Не вярваше и на една нейна дума. Отпи вино от чашата си. Не преставаше да я гледа. Сам бързо извърна поглед.

— Великолепна е — каза Лора, вперила очи в танцьорката.

Теди погледна бившата си жена. Внезапно се усмихна:

— Пари, силното усещане, развратът. Между другото забавно е да бъда на място като това с теб.

— Наистина ли?

— Ти беше толкова затворена.

— Така ли? — учуди се Лора и докосна с език връхчето на пръчицата за коктейл. — Нали знаеш, срещите с моята братовчедка ме направиха направо щура.

— Щура и проклета — съгласи се Сам и се облегна на стола. Чашата й бе празна. Погледна към Роуан, но не знаеше защо го направи.

Той изчака малко и посегна да напълни чашата й отново.

— По-добре не шофирай повече тази вечер.

Сам го погледна.

— Но аз не съм с колата.

— Теди, Теди! — внезапно се оживи Лора. — Виж! Това не е ли онзи… онзи престъпник?

Теди се обърна да го погледне.

— Да — съгласи се той, — но не е доказано, че е престъпник.

Сам изопна шия, за да види. Лора бе права. На една от предните маси, точно до подиума, седеше Лий Чапмън. Голото му теме лъскаше. Изглежда, стриптийзьорката танцуваше най-много за него.

— Как мислиш, какво ли прави тук? — прошепна Лора, въпреки че той едва ли щеше да я чуе.

Теди погледна жена си.

— Възбужда се — изтърси Теди.

— Нямах това предвид — засегна се Лора.

На устните на Теди се появи лека усмивка.

— Пуснат е под гаранция, адвокатите му го уредиха. Като стана дума за адвокатите му…

Сам се наведе встрани и разбра какво имаше предвид Теди. Чапмън не беше сам. Кевин Мадиган и Еди Харлин бяха с него.

— Дали не забавляват клиента си? — обърна се Сам към Роуан.

— Най-вероятно — сви рамене той.

— Е, ти май си им приятел, а?

Роуан дълго се взира в нея, после в чашата й. Пак беше празна. Сам дръзко го погледна. После сама грабна бутилката и я напълни. Нито Теди, нито Лора забелязаха това.

Но Роуан забеляза.

На подиума се появи друга жена, с наметало от пера. Предишното момиче се дръпна назад. Танцьорката с перата започна да се върти и разхожда по подиума. Перуката й беше фантастична.

Изведнъж наметалото падна на земята. По тялото й също имаше пера.

Тръгна наперено по пътеката в такт с музиката. Първото момиче я посрещна. Двете започнаха да танцуват в унисон. Красивите им тела се преплетоха в чувствен танц. После паднаха на колене и доближиха гърбовете си така, че разтворените им крака останаха обърнати към публиката.

От време на време се чуваха подвиквания и подсвирквания. Двете жени танцуваха толкова хармонично, че всяко тяхно движение изглеждаше съвършено. Изправиха се. Първата започна да сваля перата на втората. А втората — панделките на първата. Прегърнаха се в една невероятно красива поза и се пуснаха. Всяка се отправи към своя кол. Напълно голи, се заувиваха около него.

Сам не можеше да откъсне очи от танцьорките. Не бе съвсем сигурна, че иска да ги гледа, но никой друг момента не беше толкова интересен.

— Доста еротично, бих казала — промърмори Лора.

— Да — съгласи се Теди.

— И двете са наистина хубави — каза пак Лора.

— Да, иде ми да се нахвърля върху им — небрежно подхвърли Теди.

Сам не откъсваше очи от момичетата. Чувстваше се като попаднала под душ с готин мъж. Едно беше да гледаш, а съвсем различно — да те хванат да гледаш. Почувства особено безпокойство и срам. Идеше й да се скрие под масата.

— Само да им се нахвърлиш ли? — попита нежно Лора.

— Ами, нали знаеш, има нещо… — отвърна Теди.

— Стимулиращо?

— Така ли мислиш? — попита Теди, който неусетно се бе доближил до Лора. Сам забеляза това. — Искаш ли да си ходим?

— Може би — поклати глава Лора. — Въпреки че… виж… не искам да започвам нищо отново…

— Нито пък аз. Но…

— Имам предвид, че не искам да се събираме. Наистина.

— Не.

— Но бяхме женени все пак.

— Така е. Готова ли си?

— И още как! — изправи се Лора.

Теди стана след нея.

Сам изпадна в паника.

— Да не си тръгвате? — попита тя недоумяващо.

— Да — отвърна Теди.

— Но…

В момента мислеше единствено за Лора. Естествен вярваше на Теди, обаждаше му се, когато имаше нужда от помощ, но…

Трябваше ли Лора да си тръгва с него?

Дали това бе чувство на загриженост за нея, или страх за самата себе си? Не си бе представяла, че ще остане насаме с Роуан, и то на място, пълно с голи хора.

— Приятна вечер. Благодаря ти, Роуан. Сам, обади ми се.

И като хвана Теди за ръката, Лора изчезна от бара.

Сам потърси с разтреперана ръка бутилката с вино. Но Роуан я спря.

— Да не започнеш да опъваш направо от бутилката? Ако искаш, мога да ти поръчам нещо по-твърдо. Ако пък се чувстваш зле, можем да си тръгваме.

Зелените му очи бяха впити в нея. Сам сведе своите. Нямаше нужда от повече вино. Виеше й се свят. Усети, че се смее, без да иска. Погледна отново Роуан.

— А ти… би ли им се нахвърлил?

— Зависи от обстоятелствата — отвърна той.

— Така ли?

— В момента — не. Получи ли това, за което бе дошла? Ако е така, да си тръгваме. Ако пийнеш още малко, гарантирам ти, че ще повърнеш в колата ми.

— Никога! — запротестира Сам.

Когато й помогна да се изправи, всичко се въртеше. Стаята, подиумът, танцьорките. Странно, къде бе отишло чувството й на паника? Роуан я придържаше леко, докато излязат. Тя се облегна на рамото му, като се кикотеше и вдъхваше мириса на афтършейва му.

— Защо хората ходят на такива места! — зачуди се тя.

— Ммм… боже, и аз се чудя — измърмори Роуан, като я нагласяше на предната седалка. Затвори вратата и също седна.

— Сериозно, това действа ли на мъжете?

— А на жените действа ли? — попита той и включи на скорост.

— Очевидно подейства на Лора и Теди — намръщи се Сам. — Мислиш ли, че са добре?

— Някога са били женени.

— Да, знам, но сега…

— Сега какво?

— Не знам.

— Тръгнаха си пред очите на дузина свидетели. Сигурен съм, че на братовчедка ти няма да се случи нищо.

Сам срещна погледа му в огледалото за обратно виждане и се изчерви.

— Нямах предвид това. Теди не би… Не знам какво говоря.

Роуан не каза нищо повече. Сам се облегна на седалката и затвори очи.

Няколко минути по-късно той я побутваше. Тя се стресна и разбра, че е задрямала.

— Сам!

Подскочи, слезе от колата и залитна. Роуан я хвана, за да не падне.

— Добре съм.

— Ще те заведа до вратата. — Прегърна я през кръста.

— Имаш ли ключ?

— Разбира се. — Започна да рови в чантичката си. — Знаеш ли, наистина, добре съм… това е толкова…

— Млъкни, Сам. — Завъртя ключа и я вкара вътре. — Ще те сложа да си легнеш.

— Не…

— Не казах, че ще си легна с теб. Казах, че ще те сложа да си легнеш.

Ръцете й се обвиха около шията му. Той изкачи стълбите до спалнята. Сам го гледаше в захлас — цвета на кожата му, устните му, косата, в която бе заровила пръстите си.

Няколко минути след това той я сложи на леглото и свали обувките й. Докосването на ръцете му по стъпалата й достави неочаквано еротично удоволствие.

После я покри със завивките.

— Роуан — каза тя и го хвана за ръката.

— Ммм.

— Не почувства ли нещо там, в бара? Искам да кажа, беше… толкова… Теди грабна Лора и изчезна…

— Секси?

— Аз…

— Сам, да не би да ме молиш да се възползвам от теб?

— Не!

— Добре. Не и тази вечер.

— Какво?

— Не и тази вечер. Между другото, защо ходихме там?

— Забранено ли ми е да пожелая да видя нещо такова?

— Не.

— Наистина съм много разумна и много забавна.

— Не казвам, че не си. Но мисля, че бяхме там с определена цел.

— Бяхме само малко да се позабавляваме, това е. Една дива нощ. Заради тръпката.

— Ти и Лора?

— Е, имахме наум някои мъже естествено.

— О, разбирам! Искали сте да отидете там, за да си хванете мъже.

— Може би.

— Теди определено веднага си свали една — засмя се Роуан. — Ще узная истината рано или късно.

— Аз си имам личен живот, разбираш ли?

— Радвам се за теб. А сега ти казвам „лека нощ“.

— Къде ще ходиш?…

— Да не искаш да ме питаш дали ще спя с някоя друга?

— Не! Разбира се, че не! — излъга Сам.

Роуан все още не сваляше очи от нея. Лека усмивка озаряваше лицето му. Седна до нея и започна да я гали по косата.

— Сам, никога не бих се възползвал от теб в такъв момент. Отивам си вкъщи. Харесаха ли ти танцьорките? Бяха еротични, нали? Възбуди ли се? Да, разбира се. Искаш да ме питаш дали ще ги… или някоя друга? Да, ако те нямаше на този свят. Ако ме питаш дали се възбуждам от теб, знаеш отговора — завърши речта си Роуан и се изправи, като я остави сама в стаята. Сам почувства как светът се върти. В нея гореше странен огън. Роуан се върна минута по-късно с чаша вода и аспирин. — Вземи, ще ти помогне. — Сам изпи хапчето. — Ще включа алармата. Помниш ли кода?

Сам се напрегна, но не можа да се сети.

— Наистина ли си тръгваш? — усмихна се тя.

— Да. Защо? Да не искаш да остана?

— Не, разбира се, че не!

— Защото не си в състояние да се справиш с мен.

— Ласкаеш се.

— Та ти едва си държиш очите отворени.

— О, така ли? — каза Сам. Но това бе самата истина. Очите й се затваряха. Светът оставаше някъде зад тях.

— Бъди добро момиче, кажи ми номера на алармата и заспивай.

Сам смотолеви някакви цифри.

После заспа и забрави всичко.