Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

LXIV. Лукави тълкуватели на свещеното писание

Но защо да се придържам така робски само към един пример, докато богословите имат пълно право да разтягат небето, т.е. Свещеното писание, като кожа? Дори у свети апостол Павел се срещат думи, които противоречат на Свещеното писание, но престават да си противоречат, ако бъдат поставени на подходящо място, ако можем да имаме някаква вяра на оня петоезичник Йероним[1]. Когато привеждал видения от него надпис на олтар в Атина за доказателство на християнската вяра, той изпуснал всичко, което не подхождало на целите му, и взел само последните две думи: „Неведомому богу“, т.е. на непознатия бог, но и те в променена форма. Целият надпис е гласял така: „На боговете от Азия, Европа и Африка, богове непознати и чуждоземни“[2]. Изглежда, че нашите богослови по примера на апостола постоянно отскубват от разни места по четири-пет думички, а понякога, ако е необходимо, дори ги изопачават; после те се основават върху тях, без да се интересуват от предходния и следващия текст, който често няма нищо общо с доказваното или пък направо му противоречи. Това те вършат с толкова щастливо безсрамие, че много често самите законоведи завиждат на богословите.

Как ли може да не им е всичко позволено, след като оня велик богослов — едвам не му казах името, но пак се побоях от гръцката поговорка[3] — извлякъл от думите на евангелист Лука мисъл, която толкова е в съгласие с духа на Христа, колкото водата — с огъня. Във време на върховна опасност, когато верните слуги се събират около своите господари, за да се сражават за тях с всички сили, Христос, желаейки да изтръгне от душите на своите ученици всяка надежда за такава защита, попитал ги дали те са изпитвали нужда от нещо, когато ги бил изпратил да проповядват, макар той да не ги снабдил нито с обувки за защита от тръни и камъни, нито с торба с припаси против глада. Когато те заявили, че нищо не им е липсвало, Христос добавил: „Но сега всеки, който има кесия, да я вземе, също да вземе торбата си; а който няма, нека продаде горната си дреха и да си купи меч.“[4] Понеже цялото учение на Христа е изградено върху кротост, търпение и презиране на живота, то е съвсем ясно за всекиго за какво говори тук той. Без съмнение Христос подготвя своите пратеници не само да забравят всичко мирско, но и да не се грижат за обувки и торба, дори и горната са дреха да захвърлят и голи да се отправят да проповядват евангелското учение, като нищо не си приготвят предварително освен меч, не оня меч, с който нападат разбойници и убийци, а духовния меч, който прониква до съкровените дълбини на душата и който из един път отсича порочни части, та в сърцето остава само благочестие. А сега вижте, моля ви се, накъде извърта това нашият прославен богослов. Меча той тълкува като защита срещу преследването, а торбата като достатъчен запас от съестни продукти, като че ли Христос е променил съвсем своето мнение, уж че не е снабдил своите проповедници по царски и си взема обратно първото наставление. Като че ли той е забравил това, което е казал, че ще бъдат блажени, когато търпят заради него хули, гонения и мъчения, че забранявал да се противят на злото, че кротките ще бъдат блажени, а не свирепите; като че е забравил дадените им примери с врабчетата и полските кринове и сега настойчиво изисква от тях да не тръгват без меч, та дори им заповядва да си продадат горната дреха и да си купят меч, дори предпочита да тръгнат без дрехи, но препасани с меч! Като смята, че под „меч“ се разбира всичко, което се отнася до отблъскването на насилието, нашият богослов приема, че терминът „торба“ обхваща всичко, което се отнася до поддържането на живота. По тоя начин тълкувателят на божествената мисъл изпраща апостолите въоръжени със стенобитни машини, прашки и дори с топове да проповядват кръстното разпятие. Той ги претоварва със сандъци, пътнически кошници и вързопи, да не би да тръгнат от някоя странноприемница достатъчно ненахранени. На този човек дори не му идва наум, че мечът, който той нарежда да се купи толкова скъпо, Христос скоро ще заповяда с укор да се скрие в ножницата и доколкото се знае, апостолите никога не са си служили е мечове и щитове срещу насилието на езичниците, а те щяха да си послужат, ако Христос им беше заповядал, както това се казва в тълкуването.

Има и друг много известен богослов, когото няма да спомена[5], понеже го почитам. Той припомня стиха на пророк Авакум: „Кожите на мадианските шатри се разтърсиха“[6] и смята, че това било одраната кожа на свети Вартоломей![7]

Неотдавна самата аз присъствувах на един богословски диспут. Впрочем аз правя това често. Там някой си зададе въпроса: „Какви са основанията от Свещеното писание, че еретиците трябва да се изгарят, а не да бъдат убеждавани при публични разисквания?“ Стана един строг старец, дори само по веждите личеше, че е богослов. Той с голямо раздразнение отговори, че този закон е предписал сам апостол Павел, който казва: „Отбягвай еретика след първото и второто съветване.“[8] След като повтори няколко пъти тия думи, повечето слушатели недоумяваха какво е станало на стареца, но той поясни: „отбягвай“ значи „еретикът трябва да се лиши от живот“![9] Някои се изсмяха, но се намериха и такива, на които това тълкуване изглеждаше съвсем богословско. Някои почнаха и да спорят. Тогава стана един страшен богослов, авторитетен защитник, както се казва, който заговори: „Слушайте, казва, какво е писано в Свещеното писание: «Не позволявай на злодея да живее.» Всеки еретик е злодей: следователно и т.н.“[10] Всички присъствуващи се възхитиха от дарбата на човека и с войнишка крачка побързаха да се присъединят към неговото мнение. Никому не дойде и наум, че този закон се отнася до предсказателите, заклинателите и магьосниците, които евреите на своя език наричат „мехасефим“. В противен случай би трябвало да се наказва със смърт за прелюбодеяние и пиянство.

Бележки

[1] Блажени Йероним знаел пет езика: старогръцки, латински, староеврейски, халдейски и родния си далматински език.

[2] „Деяния на апостолите“ (XVII, 22–23).

[3] Отново Еразъм се шегува с Никола де Лира и гръцката поговорка „магаре при лира“.

[4] „Евангелие от Лука“ (XXII, 36).

[5] Вероятно августинският монах Йордан Саксонски, живял през XIV в.

[6] „Книга на пророк Авакум“ (III, 7).

[7] Според преданието св. Вартоломей пострадал като мъченик в Индия или Армения.

[8] „Послание към Тит“ (III, 10).

[9] На латински „отбягвай“ значи „девита“. Богословът разделя думата на две „де вита“ = „от живота“ и прибавя от себе си „да се лиши“.

[10] „Второзаконие“ (XIII, 5). Цитатът не е точен.