Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Μωρίας Εγκώμιον, 1510 (Пълни авторски права)
- Превод от латински
- Александър Милев, 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Милен10 (2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- zelenkroki (2012)
Издание:
Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта
Превел от латински: Александър Милев
Народна култура, София 1969
ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ
sive
STULTITIAE LAUS
Desiderii Erasmi Roterdami
declamatio
BASILEAE MDCCCLXXX
Traduxit rx Latina Alexander Milev
Redactor Radco Radev
Editio NARODNA CULTURA
Serdicae MDCCCCLXIX
Редактор: Радко Радков
Художник: Владислав Паскалев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректор: Наталия Кацарова
Дадена за печат на 5.XII.1968.
Печатни коли 14 3/4
Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24
Издателски №34 (2477)
Поръчка на печатницата №1240
ЛГ IV
Цена 1,09 лв.
„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
LXII. Свидетелство на древни писатели
Нека започнем с твърде известната и приемана от всички пословица: „Ако липсва нещо, преструването е най-подходящо в случая“. Ето защо с право често се повтаря на момчетата следният стих:
Да се преструваш умело на глупав, е мъдрост голяма.
Вие сами съдете какво огромно добро е глупостта, щом дори измамната й сянка и самото й наподобяване са удостоени с такава похвала от учените мъже! Хораций, това тлъсто и охранено прасе от стадото на Епикур[1], още по-откровено съветва: „Примесвай глупост към сериозните неща.“[2] Разбира се, той съвсем неуместно е прибавил думата „понякога“. Същият поет на друго място още казва: „Приятно е да полудуваш навреме“[3], а на друго място продължава: „Предпочитай да изглеждаш луд и малоумен, отколкото мъдър и намусен.“[4]
Още у Омира Телемах, възхваляван по различни начини от поета, се нарича често глупав[5]. Със същото име като щастливо пожелание трагиците на драго сърце често наричат момчетата и младежите. Какво щеше да бъде всъщност свещената поема „Илиада“, ако липсваше гневът на глупавите царе и народи? Накрая каква по-съвършена похвала може да има за мене от тая на Цицерон? „Всичко е пълно с глупост.“[6] А кой не знае, че всяко добро, колкото по-нашироко се разпространява, толкова е по-ценно?