Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

LX. Немските епископи

Не мога със сигурност да кажа дали папите с тия си дела са дали пример, или пък те самите са взели примери от някои немски епископи, които постъпват още по-просто: свалили са владишките си одежди, забравили са благословиите и другите видове церемонии и живеят като сатрапи, та дори смятат за неприлично и позорно за епископа да предаде храбрата си душа на бога другаде освен на бойното поле. А и свещениците смятат, че не е редно да останат по-назад от светостта на своите духовни началници и по военен начин се сражават с мечове, копия, камъни и всякакви други оръжия за своето право за десетък. Колко усърдно търсят да открият нещо в старите писания, с което да сплашат народеца и да го заставят да плаща повече от оня десетък, който им дължи. А между това и наум не им идва, че много неща навсякъде се четат за тяхното собствено задължение, което трябва от своя страна да изпълняват спрямо народа. Дори обръснатото теме на главата не напомня на свещенослужителя, че трябва да бъде свободен от всичките мирски страсти и да мисли само за небесното. Тези мили хора твърдят, че са изпълнили честно своето задължение, щом са измърморили по някакъв начин своите молитви, които, кълна се в Херкулес, никой бог нито чува, нито разбира, тъй като и те самите нищо не чуват и не разбират от тях, когато ги изхвърлят от устата си. Свещениците имат това общо с миряните, че и те се грижат за жетвата на своята изгода и всеки знае съответните закони по тоя въпрос[1]. Що се отнася пък до техните задължения, те благоразумно ги прехвърлят на чужди рамене, а тия пък ги прехвърлят на други като топка. Както светските князе отдават области за управление на свои заместници, а заместникът предава областта си на свой заместник, тъй също и духовниците отстъпват на народа всяка грижа за благочестието — разбира се, от скромност. Простият пък народ от своя страна я прехвърля върху тия, които нарича църковнослужители, като че ли той няма нищо общо с църквата и като че ли обредът кръщение над него изобщо не се е извършвал. Мирските свещеници, като че ли са се посветили на света, а не на Христа, предоставят това бреме на регулярните духовници[2], последните на монасите, а монасите от по-леките ордени на тия от по-строгите; всички вкупом — на просещите, а просещите — на картезианците[3]. У последните единствено се крие благочестието, но толкова много се крие, че едва ли някога може да се види. По същия начин папите, които са много усърдни при паричната жътва, прехвърлят тежките апостолски трудове върху епископите, епископите — върху свещениците, свещениците — върху заместниците си, а заместниците — върху просещите монаси. Те пък от своя страна стоварват грижата върху ония, които стрижат вълната на овците. Впрочем аз нямам намерение да разкривам в подробности живота на папите и на другите духовни лица, за да не изглежда, че пиша сатира, а че не произнасям възхвала; пък и да не би да помисли някой, че порицавам добрите господари и хваля лошите. Аз само с малко думи докоснах това, чрез което може да стане ясно, че никой смъртен не може да живее щастливо, ако не е посветен в моите тайнства и ако не се ползува от моето благоволение.

Бележки

[1] Епископите са получавали десет на сто от доходите на християните. Свещениците получавали също възнаграждение в натура и били твърде взискателни към народа да изпълнява това си задължение.

[2] Свещеници, които не принадлежали към никой орден.

[3] Монаси от орден с твърде строг устав, основан през XI век.