Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (47)

XLVI. Глупостта е благодетелка

Никакви житейски блага не са приятни, ако не се споделят с другите. Всеки знае колко малко са на брой мъдреците, ако изобщо съществуват мъдреци. За толкова векове гърците наброяват само седмина^[1], но кълна се в Херкулес, ако някой ги пресее по-грижливо, да пукна, ако намери половинка или едвам една третинка на истински мъдрец. Между много похвали, с които обсипват Бакхус, на първо място стои тая, че мие душата на човека от грижи, и то за малко време, защото, както казват, събуди ли се човек след напиване, тутакси пристигат душевните терзания в колесници с четири бели коня. А колко по-пълно и по-трайно е моето благодеяние, тъй като изпълням човека с вечно опиянение и ума му с радост, наслади и щастие, и то без никакъв труд.

Изобщо аз не лишавам никого от смъртните от моя дар, докато даровете на другите богове се дават ту на едни, ту на други. Не навсякъде се ражда благородното и тънко вино, което прогонва грижите и дарява с богата надежда. На малцина Венера дава своя дар красотата, а на още по-малко хора Меркурий дава своя дар красноречието. Не са мнозина и тия, които с помощта на Херакъл са станали богати. Омировият Юпитер не отрежда власт за всякого, а Марс често не помага на нито една от воюващите страни. Колко много хора се връщат тъжни от Аполоновия триножник^[2]! Синът на Сатурн^[3] често праща гръмотевици, Феб изпраща чумата със своите стрели. Нептун повече хора погубва, отколкото спасява. Мимоходом ще спомена за божествата като Вейовци, Плутоновци, Атасовци, Пени и Трески и други от подобен род, които по-скоро са палачи^[4]. Единствена аз, Глупостта, дарявам всички еднакво с моите благодеяния.