Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

XXVI. Глупостта е сила

Но нека се върна към това, което бях започнала. Коя сила е събрала в държавата тия каменни, дървени и диви люде? Нали ласкателството? Това означава и легендата за Амфион[1] и за лирата на Орфей[2]. Какво върна отново спокойствието в римската държава, когато плебеите замисляха опасни неща? Нима философска реч? Съвсем не! Смешната и детинска басня за стомаха и другите части на човешкото тяло[3]. Същата полза допринесла и баснята на Темистокъл за лисицата и ежа[4]. Каква ли мъдра реч би могла да се сравни по успех със смешната измислица за кошутата на Серторий[5], за двете кучета на някой си спартанец[6] и за изтръгнатите косми на конската опашка[7]? Да не говоря за Минос[8] или за Нума[9], които управлявали глупавата тълпа с измислени басни. С такива измислици се влияе върху огромния и могъщ звяр, наречен народ.

Бележки

[1] Легендарен гръцки музикант. Под звуците на неговата музика камъните сами се нареждали и така се изградили крепостните стени на град Тива.

[2] Митичен певец и музикант. Дървета, камъни, животни и птици го слушали в захлас.

[3] През 494 г.пр.н.е. римските плебеи се разбунтували против патрициите и се оттеглили на Свещената планина. Менений Агрипа отишъл при тях и им разказал баснята за стомаха и другите части на човешкото тяло: те се отказали да работят — нозете да ходят, очите да гледат, ръцете да се движат и т.н., но с това пострадали и те.

[4] Лисицата молила ежа да не маха от тялото й налепилите се мухи, защото те вече се напили с кръв. Ако ги махне, ще дойдат нови и ще пият отново. Атиняните не бивало да се борят против алчните си управници, защото те вече се наситили, а новите ще бъдат по-алчни.

[5] Серторий (I в.пр.н.е.) — римски държавник и пълководец. Като управител на Испания имал бяла кошута и я представял пред войските и простия народ като подарена му от богинята Диана, защото била питомна, слушала гласа му и вървяла подир него. Той използувал това и лъжел, че тя имала пророчески дар и му внушавала кога да почне битка и кога да я спре.

[6] Гръцкият държавник Ликург имал голямо мнение за възпитанието. Това подчертавал със следния пример: дресирал две кучета — едно да е бързо и ловджийско, а второто лениво и готован. Поставил един жив заек и съд със сготвен заек. Ленивото куче веднага отишло към съда, а пъргавото куче подгонило заека.

[7] Римският пълководец Серторий, когато войската не му се подчинявала, извикал един силен младеж и слаб старец. Заповядал им да изскубят опашката на кон. Младежът я изтръгнал из един път, но с мъка, а старецът я измъкнал косъм по косъм, но леко. С това той подчертал значението на ума и нуждата от подчинение на пълководеца.

[8] Критският митичен цар лъгал народа, че всеки девет години бил канен на гощавка от боговете и така му всявал ужас и страхопочитание.

[9] Римският цар Нума Помпилий (714–671) пуснал слух, че общува с нимфата Егерия, която му съобщавала волята на Юпитер.