Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глупостта говори

I. Представяне на Глупостта

Нека смъртните си говорят за мене каквото си искат, все пак аз зная много добре колко малко е зачитана Глупостта дори сред най-глупавите, но аз съм, повтарям, единствена, която с моето божествено присъствие веселя богове и хора. Най-голямо доказателство за това е самият факт, че щом се появих на катедрата да говоря на това тъй многолюдно събрание, изведнаж лицата на всички засияха с някаква нова и непривична веселост, незабавно вие протегнахте глави и нададохте радостен и ликуващ смях, та всички вие, които виждах събрани, ми изглеждахте подобни на Омирови богове, пияни от нектар с непентес[1], макар че преди малко седяхте тъжни и загрижени, като че ли току-що сте се завърнали от Трофониевата пещера[2].

Както в ония дни, когато Слънцето показва своето красиво и златно лице на земята или когато след тежка зима ранна пролет задуха с приятни зефири, изведнаж нов образ се явява у всички предмети, нов цвят и някаква нова младост, така също и вие, щом ме само зърнахте, добихте съвсем други лица. Дори това, което велики оратори, и то с дълга и много обмисляна реч, смогваха едва ли да направят — да разпръснат тежките грижи от душата ви, същото аз постигнах леко само с появяването си.

Бележки

[1] Непентес (= безгрижен) според Омир („Одисея“, IV, 221) е билка, която премахвала грижите у хората. Нектар е питието на боговете.

[2] Трофониевата пещера се намирала до Лебадия в Беотия. В нея обитавал дух-предсказател, който предричал на хората само нещастия, та те излизали от пещерата винаги с печални лица.