Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

III. Защо Глупостта се хвали сама

Без съмнение аз не обръщам никакво внимание на ония мъдреци, които твърдят, че е много глупав и твърде нахален оня, който хвали сам себе си. Щом искат, нека това да е глупаво, стига само да признават, че е почтено. Нали най-много прилича на Глупостта да бъде сама тръбач на своите похвали и лира сама за себе си? Кой ли би ме изобразил по-добре от мене самата? Освен ако случайно някой би ме познавал по-добре, отколкото аз самата се познавам. Освен това аз постъпвам много по-скромно от мнозина знатни и мъдри. Поради някакъв си лъжлив срам те тайно подтикват срещу заплащане някой продажен оратор или бъбрив стихоплет, та от него да чуят похвали за себе си, т.е. чисти лъжи. И ето оня наш скромен човек надига опашка като паун и пери качул, докато безсрамният ласкател сравнява с боговете негодния за нищо човек, посочва за съвършен образец на всички добродетели оня, за когото знае, че се намира най-далече от тях, кичи гарван с чужди пера, мъчи се да избели етиопец и прави от мухата слон. Накрай аз следвам известната народна поговорка, която казва: „С право се хвали сам онзи, който не намира никакъв друг хвалител за себе си“.

Наистина аз се учудвам много на смъртните! Дали да спомена тяхната неблагодарност или тяхната леност? Те всички ме почитат ревностно и се ползуват охотно от моето благодеяние, но в продължение на толкова векове не се яви никой, който да отдаде възхвала на Глупостта с благодарствена реч. Не липсваха обаче люде, които усърдно жертвуваха лампено масло[1] и своя сън да възвеличават с най-щедри похвали Бузирис[2], Фаларис[3], през четири дни повтарящи се трески, мухи, плешивости и други подобни напасти. Вие ще чуете от мене импровизирана и неподготвена предварително реч, но затова пък толкова повече правдива.

Бележки

[1] Вечерно време си светели с лампи, пълни с маслинено масло.

[2] Митичен египетски цар, който принасял в жертва всички пристигащи чужденци в Египет, за да осигурява по тоя начин плодородие на страната. Бил убит от Херакъл.

[3] Фаларис бил жесток тиранин (570–544) в Агригентум на остров Сицилия. Той погубвал своите жертви, като ги затварял в меден бик и в него ги изгарял живи. Лукиан написал две слова за него, в които го защищавал.