Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

XIV. Други заслуги на глупостта

Нека сега някой пожелае да сравни това мое благодеяние с преобразяването, което се получава от другите богове. По-добре да не припомняме това, което боговете вършат по време на гняв даже към лицата, към които най-много са благосклонни: те ги превръщат в дърво, в птица, в щурец и дори в змия[1]. Като че ли да загубиш образа си не значи да погинеш! Аз пък само връщам човека към най-добрата и щастлива възраст от живота.

Ако смъртните се държеха настрана от всякакво общуване с мъдростта и ако постоянно общуваха с мене, нямаше да има нито един старец и щастливо биха се наслаждавали на вечна младост.

Нима не виждате, че ония намръщени люде, отдадени или на изучаване на философия, или на други трудни и скучни занимания, са станали старци, преди да са били младежи. Грижи и непрекъснати упорити размишления са опустошили постепенно техния дух и изсушили жизнения им сок. А пък моите глупаци са тлъстички, белички и със загладена кожа, същински акарнански прасета[2], както казват. Те никога не ще почувствуват несгодите на старостта, стига само да не се заразяват от общуване с мъдрите, както обикновено става. Дотолкова човешкият живот не позволява да има пълно щастие за някого.

Това потвърждава и сериозното свидетелство на народната пословица, която твърди, че само Глупостта единствена може да задържи бързо отлитащата младост и да отдалечава неприятната старост. Ненапразно се носи от уста на уста сред народа за брабантците, че колкото повече се приближават до старостта, толкова стават по-глупави, докато възрастта носи на другите народи мъдрост. А между това от брабантците няма по-щастлив народ, по-приятен за общуване и по-малко усещащ тъжното бреме на старостта.

Близки по място и по начин до брабантците са моите холандци[3]. Защо всъщност да не ги назова мои? Те са толкова усърдни мои почитатели, та поради това си заслужиха прякор сред народа. Те никак не се срамуват от този прякор, но дори се гордеят с него.

Нека след това глупавите смъртни да търсят разни Медеи, Цирцеи, Венери, Аврори[4] и не зная какви си извори, за да им върнат младостта, докато аз сама мога да направя това, и го правя. У мен се намира известният чудотворен балсам, с който дъщерята на Мемнон върна младостта на своя дядо Титон[5]. Аз съм известната Венера, по благоволението на която Фаон се подмлади така, че в него се влюби Сафо[6]. Мои са чудотворните билки, стига само да съществуват, мои са вълшебните заклинания, мой е онзи извор, който не само връща отминалата младост, но — което е още по-хубаво — прави я вечна.

Ако всички сте съгласни, че няма нищо по-добро от младостта и по-ненавистно от старостта, смятам, че виждате колко много ми дължите, щом като аз запазвам толкова голямо добро и отстранявам толкова голямо зло.

Бележки

[1] Според митологията Дафне е превърната в дърво, Филомела в славей, Прокна — в ластовица, Титон — в щурец, Кадмос — в змия.

[2] Акарнания — област в Гърция, известна със свиневъдството си.

[3] Холандците минавали за не особено остроумни и затова ги наричали „глупави“

[4] Медея, дъщеря на колхидския цар Еет, била прочута магьосница и подмладила стария Езон, като го насякла на парчета и поставила в казан с вълшебни билки. Цирцея е също магьосница, която превръщала хората в животни и обратно. Венера е превърнала стария Фаон в младеж. Митът за Аврора и Титон е разпространен в друг вариант: богинята измолила за него безсмъртие, но забравила да поиска и вечна младост. Според легендите имало извори, в които можело старец да се изкъпе и да стане млад.

[5] Този мит не е известен.

[6] Сафо (VI в.пр.н.е.) — известна древногръцка поетеса. Тя се влюбила в младежа Фаон и понеже той не отговорил на чувствата й, поетесата се самоубила.