Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

XXXVI.

Моите хора доставят истинска наслада и на най-прочути царе. Дори някои не могат без тях нито да се хранят, нито да се разхождат, нито да преживеят един час. Те предпочитат без съмнение своите глупави веселяци пред своите навъсени мъдреци, които хранят в дворците си за слава. Мисля, че причината за това предпочитание не трябва да се смята нито неясна, нито чудна. Мъдреците обикновено съобщават на царете скръбни неща и облегнати на своята наука, не се страхуват понякога да оскърбяват нежните царски уши с хапливата истина. Глупавите пък са богати с това, което всякъде и по всички начини търсят царете: шеги, смях, кикот и радости. Имайте пред вид и ценното качество на глупците, че са напълно искрени и правдиви. А кое нещо е по-достохвално от истината? Наистина у Платон има изречение на Алкивиад, което приписва истината на виното и на децата[1]. В действителност тая похвала принадлежи на мене. Свидетел за това е Еврипид; до нас е достигнала известната негова мисъл: Глупецът говори глупости[2]. Глупавият каквото има в душата си, това е на лицето му и в речта му. Мъдрите пък имат два езика, както припомня Еврипид. С единия говорят истината, с другия това, което смятат подходящо според момента. Присъщо е на мъдрите да обръщат черното в бяло, от една и съща уста да издухват студено и топло[3], едно да имат потаено в сърцето си, а друго да говорят.

Макар царете да са много щастливи, все пак в едно отношение те ми се виждат най-нещастни, понеже нямат човек, от когото да чуят истината, и са принудени да имат около себе си ласкатели вместо приятели. Може би някой ще каже, че царските уши не обичат истината и поради тази причина те не приемат мъдреци, страхувайки се да не би някой да добие смелост да им говори истината вместо само приятни неща. В действителност е така: истината е ненавистна на царете. Но това именно е достойно за учудване при моите глупави веселяци, че от техните уста царете слушат с удоволствие не само истинни неща, но и очевидни укори. Едно и също нещо, изречено от устата на мъдрец, има за следствие смъртно наказание, а казано от глупак, докарва невероятен възторг. Истината има естествена сила да доставя наслада, ако към нея няма нещо обидно, но боговете са дали това изкуство само на глупавите. По същите причини жените предпочитат да се забавляват с такъв род хора, тъй като по природа са по-пригодни за удоволствия и забави. Каквото и да допуснат жените с такива люде, дори и непозволеното, те го обръщат на шега и игра. Наистина женският пол е твърде находчив, особено когато трябва да прикрива своите нередни постъпки.

Бележки

[1] В диалога „Пир“ (217, Е).

[2] В трагедията „Вакханки“ (ст. 369).

[3] Според древна легенда един сатир приел на гости селянин. Било студено и гостът духал на ръцете си, за да ги стопли, както обяснил на сатира. Когато седнали на трапезата, селянинът духал топлото ядене. Сега обяснил, че това прави, за да изстине чорбата. Сатирът го изгонил, защото не искал да има нищо общо с човек, който с едно действие върши две противоположни неща.