Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Μωρίας Εγκώμιον, 1510 (Пълни авторски права)
- Превод от латински
- Александър Милев, 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Милен10 (2012)
- Допълнителна корекция и форматиране
- zelenkroki (2012)
Издание:
Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта
Превел от латински: Александър Милев
Народна култура, София 1969
ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ
sive
STULTITIAE LAUS
Desiderii Erasmi Roterdami
declamatio
BASILEAE MDCCCLXXX
Traduxit rx Latina Alexander Milev
Redactor Radco Radev
Editio NARODNA CULTURA
Serdicae MDCCCCLXIX
Редактор: Радко Радков
Художник: Владислав Паскалев
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректор: Наталия Кацарова
Дадена за печат на 5.XII.1968.
Печатни коли 14 3/4
Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24
Издателски №34 (2477)
Поръчка на печатницата №1240
ЛГ IV
Цена 1,09 лв.
„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а
Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
XXIII. Причина за войни
Защо ли да не си кажа, че без моя помощ не е станало нито едно велико дело и без мое съдействие не може да има никакви забележителни изкуства. Нали войната е разсадник и извор на всички достопохвални дела? А между това има ли нещо по-глупаво, независимо от съображенията и причините, да влизаш в борба от такъв вид, при която всяка една от двете страни ще получи повече загуби, отколкото полза. За падналите на бойното поле не трябва никой да говори, както за жителите на Мегара[1]. Питам ви обаче, когато облечените в желязо бойни редици застанат от двете страни и бойните тръби с пресипнал звук огласят околността, каква полза ще има тогава от ония мъдреци, които едвам си поемат дъх поради малкото си изстинала кръв? В случая трябват мощни и здрави мъже, които имат по възможност най-много смелост и най-малко ум. Едва ли някой пълководец ще вземе за войник Демостена[2], който по съвета на Архилох[3], щом зърнал враговете, захвърлил си щита и побягнал: колкото бил опитен оратор, толкова бил негоден войник. Казват, че във войната съобразителността има най-голямо значение. Признавам, че е необходима за вожда, но военна съобразителност, а не философска. Въобще тая тъй славна работа — войната, се води от паразити, сводници, крадци, убийци, селяни, глупаци, длъжници и други от подобен измет на обществото.