Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

LIX. Папите

А и самите папи, които са заместници на Христа, ако се опитат да подражават на неговия живот — бедност, мъки, учение, кръстна смърт и презрение към живота, ако се замислят върху самото име „папа“, което значи „отец“, или върху титлата си „светейши“, кой човек ще бъде по-нещастен от тях на земята? Кой тогава би искал да купи това място с всичките си средства, а след като го е вече купил, би го пазил с оръжие, отрова и всякакви насилия? Колко много изгоди щяха да имат папите, ако веднаж поне сред тях би се настанила мъдростта? Мъдростта ли казах? Напротив, достатъчна е само една троха от оная сол, за която говори Христос[1]. Колко много богатства, почести, каква голяма власт, толкова победи, длъжности, диспенсации[2], мита, индулгенции[3], толкова много коне, мулета и телохранители, толкова удоволствия — вие виждате с малко думи колко голям пазар, колко голяма жътва и какво безкрайно море от блага обхванах! Вместо тях ще има бдения, пости, сълзи, проповеди, молитвени събрания, научни занимания, въздишки и хиляди други горестни трудове от този вид. Не бива да се забравя и това, което ще стане с толкова много писари, преписвачи, нотариуси, адвокати, застъпници, секретари, мулетари, комари, сарафи и сводници. Трябва да прибавя и нещо по-деликатно, но се страхувам да не бъде твърде грубо за вашите уши. С една дума, цялата тая огромна тълпа, която позори римския престол — сбърках, моля, — която го украсява, ще бъде обречена на глад. Нечовешко, достойно за укор и достойно за проклятие престъпление ще е да бъдат отново върнати към торбата и тоягата[4] тия най-висши църковни князе и истински светила на света! Сега цялата работа се оставя за апостолите Петър и Павел, които имат достатъчно свободно време, а разкоша и насладите папите запазват за себе си. И с мое съдействие никой от човешкия род не живее така приятно и безгрижно, както те. Убедени са, че отдават дължимото на Христа, като играят ролята на върховни епископи в своето мистическо и почти сценично облекло за обредни служби, с титлите си „блажени“, „преподобни“ и „светейши“, с благословията и проклятията, които раздават. Старомодно, смешно и съвсем не е съвременно да се правят чудеса; трудно е да поучават народа; схоластично е да тълкуват Свещеното писание; безполезно е да се молят; тъжно и женоподобно е да проливат сълзи; обидно е да живеят в бедност; да претърпява поражение, е срамно и съвсем недостойно за онзи, който позволява само на великите царе да целуват блажените му нозе; неприятно е да се мре и безславно е да бъде човек разпънат на кръст! Остават следователно само тия оръжия и сладки думи, за които припомня апостол Павел[5], с които папите са били винаги щедри: интердикти[6], уволняване от длъжност, временно лишаване от бенефиции[7], повторно отлъчване, проклятие, рисунки с ужасни наказания в задгробния живот и оная страхотна мълния, с която само при кимване папите изпращат душите на смъртните дори по-дълбоко от тартара. Светейшите отци в Христа и заместниците на Христа хвърлят тая мълния най-яростно срещу тия, които, подбудени от дявола, се опитват да намалят и да унищожат оставеното наследство от апостол Петър. Макар той да е казал в Евангелието: „Ние оставихме всичко и те последвахме“[8], все пак папите наричат наследство нивите, градовете, налозите, митата и правото на власт. Възпламенени от ревност към Христа, те се борят за това наследие с желязо и огън, с обилно проливане на християнска кръв; и вярват, че защищават по апостолски невястата Христова, т.е. църквата, като храбро съкрушават враговете й, както те самите казват. Като че ли може да има други по-опасни врагове за църквата от самите нечестиви първосвещеници, които с мълчанието си за Христа правят да го забравят и другите; с користолюбивите си закони са го оковали; с пресилените си тълкувания изопачават учението му и го убиват с порочния си живот. Понеже християнската църква е основана с кръв, закрепена е с кръв и с кръв е възвеличена, те вършат своето дело с оръжие, като че ли Христос не съществува, за да брани своите по обичая си. Макар че войната е толкова жестоко дело, та подхожда по-скоро на дивите животни, а не на хората, толкова безумна, че поетите я представят като рожба на фуриите, толкова злотворна, че носи пълна гибел на благородните нрави на хората, толкова несправедлива, че най-добре се води от най-лошите разбойници, толкова нечестива, че няма нищо общо с Христа, все пак папите изоставят всичко друго и само воюват.

Може да видиш дори престарели старци[9], обхванати от юношески жар, без да се плашат от никакви разходи и без да се изморяват от непрекъснати трудове, дръзко да обръщат с главата надолу и закони, и религии, и мир, и всички човешки дела. Не липсват учени ласкатели, които наричат това очевидно нечестие ревност, благочестие и храброст; те са измислили начин, според който може някой си да извади смъртоносен меч и да го забие в сърцето на брат си, като в същото време спазва оная върховна обич, която християнинът дължи на своя ближен според заповедта на Христа.

Бележки

[1] „Евангелие от Матей“ (V, 13).

[2] Диспенсация е папско разрешение да не се изпълнява известен закон срещу заплащане на определена такса.

[3] Индулгенция е папски книжен знак, който се купувал и носил опрощаване на греховете.

[4] С „торба и тояга“ се означава истинското служене на апостолите, които обхождали света само с торба и тояга да проповядват християнството.

[5] „Послание към римляните“ (XVI, 18). Там се говори за лица, които не служат на „нашия господ Исус Христос, а на своя стомах“, като с ласкателство и красноречие мамят народа.

[6] Интердикт е папска писмена заповед, с която се забранява на област, държава, град или на отделно лице да се ползува от църковни треби. Това било силно оръжие в папските ръце в борбата срещу царете и управниците.

[7] Бенефиция се нарича епархията заедно с материалните блага, които тя носи.

[8] „Евангелие от Матей“ (XIX, 27).

[9] Твърде смел намек за живия тогава папа Юлий II (умрял 1513 г.), който на преклонна възраст водил непрестанно войни.