Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

XXX. Глупостта дава мъдрост

Да говоря ли още, о безсмъртни богове, или вече да млъкна? Защо пък да млъкна, когато словата ми са по-истинни от самата истина? Може би е по-добре да извикам на помощ в тази работа музите от Хеликон[1], които поетите викат твърде често за съвсем несериозни начинания. Затова, щерки на Юпитер, помогнете ми поне малко, докато докажа, че никой не е достигнал до дълбока мъдрост и до крепостта на блаженството, както я наричат философите, ако не е предвождан от Глупостта.

Вече признахме, че всички чувства са подвластни на Глупостта. По този белег хората различават мъдреца от глупавия: първият се води от разума, а вторият от чувствата. Тъкмо затова стоиците държат настрана мъдреца от всички вълнения като от люти болести, а чувствата са не само водачи на всички, които бързат към пристанището на мъдростта, но са и като шпори и остен при всяко проявяване на добродетелта и подбудители към всяко добро дело. Наистина против това се обявява Сенека, този двоен стоик, който забранява на мъдреца каквото и да било душевно вълнение. Но по този начин той не оставя нищо от човека, но създава по-скоро някакъв нов бог, който никога не е съществувал, нито ще съществува. Или още по-ясно да се изразя, Сенека издига мраморно подобие на човек, вцепенено и лишено напълно от всякакво човешко чувство. Нека философите по собствена воля се радват на тоя мъдрец, нека си го обичат, без да има съперник, нека си живеят с него в идеалната държава на Платон[2] или ако предпочитат в царството на идеите, или в градините на Тантал[3]. Кой ли няма да избяга в ужас като от чудовище и като от видение от подобен човек, който е глух за всички природни чувства и който не се трогва от никакви вълнения, любов и състрадание, сякаш е твърд камък и стои като скалата Марпеса[4]; нищо не му отбягва, само той не се заблуждава в нищо, но като някакъв Линкей[5] всичко вижда, всичко премерва най-точно, всичко знае; той единствен е доволен само от себе си, единствен е богат, единствен е здрав, единствен е цар, единствен е свободен — с една дума, във всичко е неповторим, но единствен е само според своето мнение; не се грижи за приятели, понеже сам не е никому приятел; дори няма да се поколебае да метне въжето на боговете; каквото и да се върши в целокупния живот, той го обявява за безумно и го осмива. Ето каква живина е този съвършен мъдрец!

Моля ви се, ако работите ставаха чрез гласуване, коя държава би поискала да има такъв човек за управник и коя ли войска би пожелала такъв за пълководец? Коя жена би си избрала такъв за съпруг, кой би взел такъв за сътрапезник и кой ли роб би си избрал и понасял господар с такива нрави? Кой ли не би предпочел някого из средата на най-глупавите, но който като глупав би могъл да заповядва или да се подчинява на глупците, да се харесва на своите подобни и свръх това да бъде нежен към съпругата си, приятен за приятелите си, прекрасен сътрапезник, лесен за съжителство и да смята, че нищо човешко не му е чуждо. Но на мен ми е вече противно от този мъдрец. Затова моята реч нека се насочи към други по-полезни неща.

Бележки

[1] Планина в Средна Гърция, посветена на Аполон, местопребивание на музите.

[2] Платон е написал книга „За държавата“, в която описва идеалния държавен строй.

[3] Тантал е митичен малоазийски цар, който бил наказан с вечен глад и жажда, понеже се провинил пред боговете: според един мит той се обяснил в любов на Хера, а според друг искал да провери всезнанието на боговете и им предложил ястия от заклания си син Пелопс. Той бил поставен сред разкошни градини с плодни дървета, но щом посегнел да си откъсне плод, те се отдръпвали от него. Щом поискал да пие вода, тя се отдръпвала.

[4] Скала на остров Парос (Вергилий, „Енеида“, VI, 471).

[5] Митичен герой, който бил известен със силно зрение и голяма наблюдателност.