Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Μωρίας Εγκώμιον, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Милен10 (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Еразъм Ротердамски. Възхвала на Глупостта

Превел от латински: Александър Милев

Народна култура, София 1969

ΜΩΡΊΑΣ ΕΓΚΏΜΙΟΝ

sive

STULTITIAE LAUS

Desiderii Erasmi Roterdami

declamatio

BASILEAE MDCCCLXXX

Traduxit rx Latina Alexander Milev

Redactor Radco Radev

Editio NARODNA CULTURA

Serdicae MDCCCCLXIX

Редактор: Радко Радков

Художник: Владислав Паскалев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректор: Наталия Кацарова

Дадена за печат на 5.XII.1968.

Печатни коли 14 3/4

Издателски коли 8,85. Формат 60Х90/24

Издателски №34 (2477)

Поръчка на печатницата №1240

ЛГ IV

Цена 1,09 лв.

„Народна култура“ — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

XV. Глупостта е нужна на боговете

Защо ли говоря толкова много за смъртните? Обходете цялото небе и нека името ми покрие позор, ако намерите поне един порядъчен и приятен бог, постигнал нещо без моята помощ. Защо например Бакхус е вечно млад и къдрав[1]? Защото е веселяк и пияница, прекарва целия си живот в гощавки, игри, песни и шеги, та няма нищо общо с Палада. Най-сетне той е толкова далеч от желанието да бъде смятан за мъдър, че се радва, когато го чествуват с игри и шеги. Той не се обижда и от пословицата, която го нарича глупак или по-точно по-глупав от Морих[2]. Нарекли го Морих (тулум), защото, щом седнел той пред вратите на своя храм, волните земеделци го намазвали с мъст от грозде и със зрели смокини. Древната комедия какви ли остри шеги не подхвърля срещу него[3]! Ето, казват, какъв глупашки бог! Ненапразно се е родил от бедро[4]. Но кой не би предпочел да бъде този глупав и прост бог, вечно весел, вечно млад, винаги носещ радост и удоволствия за всички, вместо да бъде оня коварен Юпитер, страшен за всички, или Пан[5], който смразява всички от ужас с виковете си, или Вулкан[6], обсипан с пепел и изцапан от своята ковашка работа, или самата Палада, страшна със своята Горгона и копие[7], винаги гледаща страшно. Защо Купидон[8] е винаги момче? Защо? Защото е шегобиец и нищо сериозно нито върши, нито дори замисля. Защо красотата на златна Венера винаги цъфти? Без съмнение затова, че ми е роднина и поради това има цвета на лицето на моя баща. Ето защо Омир я нарича златна Афродита[9]. При това тя винаги се смее[10], ако вярваме на поетите и на техните съперници ваятелите. Кое ли божество римляните почитаха по-благоговейно от Флора[11], дарителка на всички наслади?

Ако някой би пожелал да изучи по-усърдно живота на строгите богове според Омир и другите поети, той ще узнае, че всичко е изпълнено с глупост. Каква полза ще има да припомняме за останалите богове, когато вие знаете любовните приключения и забавления на самия гръмовержец Юпитер. Нали строгата Диана, която забравила своя пол и се отдала само на лов, загубила ума си по младия Ендимион[12]? Аз бих предпочела боговете да чуят за своите дела от Мом[13], когото твърде често слушат. Наистина разсърдените богове неотдавна го захвърлиха презглава на земята заедно с Ата[14], понеже със своята безпощадна мъдрост нарушавал щастието на боговете. Никой смъртен не оказва гостоприемство на изгнаника, особено не може да намери подслон в дворците на царете, понеже там е на почит моята дружка Колакия, а тя се спогажда с Мом като вълк с агне. След отстраняването на Мом боговете по-волно и по-весело се отдават на глупави шеги, като живеят по-весело, както казва Омир, понеже нямат вече никакъв строг съдник. Какви ли шеги не прави оня дървен[15] Приап? Какви ли забави не доставя Меркурий със своите кражби и измами? Даже самият Вулкан по време на гощавките на боговете[16] играе ролята на смешник: ту с куцането си, ту с остротите си, ту с двусмислени изрази развеселява сътрапезниците. Там е старият любовник Силен[17], който обича да играе кордакс заедно с подскачащия Полифем и нимфите. Те извиват кръшни хора, при които разголват коленете си. Козлоногите сатири[18] играят неприлични танци. Пан с волна песен разсмива всички. А боговете го слушат с по-голяма охота от музите, особено когато започват да стават мокри от нектар. Едва ли има смисъл да припомням какво правят пияните богове след пир. Кълна се в Херкулеса, дотолкова глупаво постъпват, че и аз самата не мога да се въздържам от смях. Но за нас е по-добре да си припомним за мълчаливеца Харпократ[19] за да не ни чуе някой бог доносник, който да съобщи, че говорим неща, които сам Мом не би могъл да говори безнаказано.

Бележки

[1] Бакхус — гръцки бог на плодородието, на виното, веселието и волния живот.

[2] Бакхус се нарича още Дионис. Някои превеждат тая гръцка поговорка: „По-глупав от Дионис“

[3] Например в комедията „Жаби“ от Аристофан.

[4] Легендата разказва, че Хера ревнува Зевс от новата му любимка Семела, която очаквала дете. Хера поискала от Зевса да се яви пред Семела в пълното си божеско величие. Смъртната жена не можела да понесе този блясък и загинала. Недоносеното дете Зевс пришил на бедрото си и така след време то се родило втори път. Това дете е именно богът Бакхус или Дионис.

[5] Пан е горски бог, роден цял в косми, с копита и рога на козел. Този аркадски бог имал обичай да се явява внезапно сред овчарите и така им причинявал неописуем ужас. Оттук останал изразът „панически страх“ — страх, причинен като че от бог Пан.

[6] Латинското име на гръцкия бог Хефест, който бил куц и много грозен.

[7] Атина Палада носила егида, щит, направен от козя кожа и върху него била изобразена главата на чудовището Горгона, което превръщало в камък оногова, който го погледнел. Палада като богиня на войната носела и копие.

[8] Купидон или Ерос е бог на любовта.

[9] Баща на Глупостта е Плутос (богатство). Еразъм използува епитета на Омир „златна“ за тая шега. Омир е имал пред вид русата коса на богинята.

[10] Омир й дава епитета „усмихната мило“.

[11] Римска богиня на цветята и посевите. В нейна чест имало специални празници на цветята, наречени Флориалии.

[12] Диана е латинското име на Артемида. Богинята, отдадена на лов, била чужда на любовта, докато видяла младия красавец Ендимион. Цели 30 години тя го държала заспал в пещерата си, за да може да го гали и целува.

[13] Мом е олицетворение на злословието и хулата.

[14] Ата е олицетворение на мигновеното безумие, което затъмнява разума на богове и хора

[15] Приап бил почитан като бог на полетата, градините, стадата и лова. Статуите му били от камък и дърво, твърде комични. Бил почитан и като бог на сладострастието.

[16] Вулкан е латинското име на бог Хефест. В „Илиада“ (I, 595 и сл.) се говори за веселието на боговете, при което куцият бог им прислужвал.

[17] Силен е митически герой, изобразяван като пиян, весел и добродушен старец с плешива глава. Кордакс е неприличен танц. Полифем се наричал циклопът, убит от Одисея. В случая се има пред вид друг митичен герой със същото име, който участвувал в редица подвизи според митологията.

[18] Сатирите били горски духове, които придружавали Бакхус, похотливи и винаги полупияни, играещи волни танци.

[19] Бог на мълчанието.