Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Аэлита, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2012)

Издание:

Алексей Толстой. Аелита

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

Библиотека „Галактика“, №73

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Валя Димитрова

Редактор: Жана Кръстева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Съветска руска, 1 издание

Дадена за набор на 27.II.1986 г. Подписана за печат на 20.V.1986 г.

Излязла от печат месец май 1986 г. Формат 70×100/32 Изд. №1964

Печ. коли 13,50. Изд. коли 8,74. УИК 8,51. Цена 1,50 лв.

Страници: 216. ЕКП 953635532–29–86

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Валя Димитрова, преводач, 1986

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1986

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Аэлита

Издательство „Художественная литература“, 1974

История

  1. — Добавяне

Кацането

Сребристият диск на Марс, тук-таме сякаш забулен с облачета, видимо се уголемяваше. Леденото петно на Южния полюс блестеше ослепително. Под него се простираше изпъкнала мъглявина. На изток тя стигаше до екватора, около средния меридиан се издигаше и обгръщаше някаква по-светла повърхност, после се раздвояваше и образуваше още един нос в западния край на диска.

По екватора бяха разположени пет тъмни точки или кръгли петна, които ясно се виждаха. Те се съединяваха с прави линии, които образуваха два равностранни триъгълника и още един — трети — издължен. Подножието на източния триъгълник беше заобиколено от правилна дъга. От средата й до крайната западна точка се очертаваше втора полуокръжност… Няколко линии, точки и полуокръжности бяха пръснати на запад и изток от тази екваториална група. Северният полюс тънеше в мъгла.

Лос жадно се взираше в тази мрежа от линии: ето ги, това са вероятните канали на Марс — объркващи астрономите, вечно променящи се, строго геометрични. Под този отчетлив рисунък Лос сега видя да проличава втора, сякаш изтрита мрежа от линии.

Той започна да нахвърля приблизителната й скица в бележника си. Изведнъж дискът на Марс трепна и заплува в окуляра на визьора. Лос се спусна към реостатите.

— Алексей Иванович, улучихме, притегля ни, падаме!

Апаратът се обръщаше с гърлото си към планетата. Лос намали скоростта и напълно изключи двигателя. Този път промяната на скоростта не беше така болезнена. Но настъпи такава мъчителна тишина, че Гусев стисна с длани главата си и запуши уши.

Лос беше легнал на пода и наблюдаваше как се увеличава, расте, все повече изпъква сребристият диск. Струваше му се, че самият той лети към тях от черната бездна.

Лос отново включи реостатите. Апаратът се затресе, преодолявайки привличането на Марс. Скоростта на падането се забави. Сега Марс покриваше цялото небе, бледнееше, краищата му се извиваха нагоре като чаша.

Последните секунди бяха страшни: падането беше главозамайващо. Марс беше закрил цялото небе. Внезапно стъклата на визьорите се изпотиха. Апаратът пробиваше облаците над бледата равнина и сега бавно се спускаше с рев и трясък.

— Кацаме! — едва успя да извика Лос и изключи двигателя. От силния тласък той политна към стената и се преметна. Апаратът кацна тежко и се наклони на една страна.

 

 

Коленете им се тресяха, ръцете им трепереха, а сърцата им спираха. Лос и Гусев мълчаливо, набързо подреждаха вътрешността на апарата. През отвора на единия от визьорите пуснаха навън полумъртва мишка, която бяха взели от Земята. Мишката полека се съживи, навири нос, замърда мустаци и се изми. Въздухът беше годен за живот.

Тогава отвинтиха входния люк. Лос облиза устни и каза с възглух глас:

— Е, Алексей Иванович, поздравявам ви с благополучното пристигане. Да излизаме.

Свалиха валенките и кожусите. Гусев окачи маузера на колана си за всеки случай, усмихна се и отвори широко люка.