Алексей Толстой
Аелита (10)

Изоставената къща

От брега до близката горичка Лос и Гусев вървяха по обгорял кафеникав прах, прескачаха ронещите се тесни канали и заобикаляха изсъхналите езерца. Тук-там, в полузатрупаните корита, от пясъка стърчаха ръждясали скелети на лодки. На места из мъртвата унила равнина проблясваха изпъкнали дискове — с диаметър около метър. Отраженията на тези дискове се простираха от назъбените планини — по хълмовете — към гъсталаците и развалините.

Между два хълма се виждаше горичка от ниски, разклонени дървета с плоски корони. Клоните им бяха криви и яки, листата им приличаха на дребен мъх, а стволовете им бяха жилести и възлести. В края на горичката, между дърветата, висяха парчета бодлива тел.

Навлязоха в горичката. Гусев се наведе и подритна нещо — под крака му се изтърколи пробит човешки череп, в зъбите му блесна метал. Тук беше задушно. В този безветрен зной мъхестите клони хвърляха оскъдна сянка. След няколко крачки отново се натъкнаха на изпъкнал диск — той беше завинтен в основата на кръгла метална шахта. В края на горичката се виждаха развалини — дебели тухлени стени, сякаш съборени от взрив, купчини трошляк, стърчащи краища на огънати метални греди.

— Къщите са взривени, Мстислав Сергеевич — каза Гусев. — Май и при тях са ставали някои работи. Тези неща са ми познати.

Върху купчина боклуци се появи голям паяк и забърза надолу по назъбения ръб на стената. Гусев стреля. Паякът високо подскочи, преобърна се и падна. Веднага иззад къщата изскочи втори паяк и хукна към дърветата, като вдигаше кафяв прашец, но се тикна в бодливата мрежа и се забъхти в нея с навирени крака.

Гусев и Лос излязоха от горичката и се изкачиха на хълма, откъдето се спуснаха към друга горичка, там, където отдалеч се виждаха тухлени постройки с плоски покриви и една каменна сграда, по-висока от другите. Между хълма и селището имаше няколко диска. Лос ги посочи и каза:

— Изглежда, това са шахтите за водопровода, пневматичните тръби и електрическите кабели. Всичко това явно е изоставено.

Те се прехвърлиха през бодливата мрежа, пресякоха горичката и стигнаха до широк, настлан с плочи двор. Навътре в двора се издигаше къща с необичайна и мрачна архитектура. Гладките й стени се стесняваха нагоре и завършваха с масивен корниз от кървавочервен камък. По стените се виждаха продълговатите и тесни като цепнатини дълбоки отвори за прозорците. Бронзовият барелеф над вратата, който представляваше легнала фигура със затворени очи, се крепеше от две люспести, стесняващи се нагоре колони. Към ниската масивна врата водеха плоски стъпала по цялата ширина на сградата. Между тъмните плочи на стените висяха изсъхналите стъбла на виещи се растения. Къщата приличаше на огромна гробница.

Гусев опита с рамо металната врата. Натисна я и тя със скърцане се отвори. Те пресякоха тъмното антре и влязоха във висока зала. През стъклата на купола в нея проникваше светлина. Залата беше почти празна. Имаше няколко съборени табуретки, ниска маса с прашна черна покривка, върху каменния под се търкаляха счупени съдове, до вратата — някаква машина със странна форма, направена от дискове, кълба и метална мрежа, може би оръдие — всичко това бе покрито с дебел слой прах.

Върху жълтеникавите стени със златисти искрици падаше прашна светлина. В горния си край бяха опасани с широка мозаична ивица. Изглежда, тя отразяваше исторически събития — борбата между жълтокожи същества; морски вълни с потопена до кръста в тях човешка фигура, същата фигура, летяща между звездите — картини на битки, нападение на хищници, стада от странни животни, гонени от пастири, битови сцени, лов, танци, раждания и погребения. Мрачният пояс на тази мозайка свършваше над вратите с изображението на строящ се гигантски кратер.

— Странно, странно — повтаряше Лос, като се качваше на диваните, за да разгледа подробно мозайката, — навсякъде се повтаря интересната рисунка на човешка глава, разбирате ли, това е много странно…

В това време Гусев откри едва забележима врата в стената — тя се отваряше към вътрешна стълба, която извеждаше в широк сводест коридор, залян от прашна светлина.

Край стените и в нишите на коридора стояха каменни бронзови фигури, торсове, глави, маски, парчета от вази. Украсени с мрамор и бронз портални врати водеха към вътрешните покои.

Гусев започна да наднича в страничните помещения — ниски, спарени, едва осветени стаи. В една от тях имаше пресъхнал басейн, в който се търкаляше умрял паяк. В друга се виждаше строшено на парчета огледало, което бе покривало цялата стена, на пода се валяха купчини изтлели дрипи, съборени мебели, в гардеробите — парцали от дрехи.

В третата стая, на подиума, под високия отвор на тавана, от който проникваше светлина, се намираше широко ложе. От него висеше наполовина свлеклият се скелет на марсианец. Навред личаха следи от жестока борба. Сврян в ъгъла, лежеше втори скелет.

Тук сред боклука Гусев откри няколко предмета от кован тежък метал — явно украшения, предмети от женското ежедневие, — малки съдинки от цветен камък. Той свали от изтлелите дрехи на скелета два съединени с верижка тъмнозлатисти камъка, сякаш светещи отвътре.

— Ще ми потрябват — каза Гусев, — ще ги подаря на Маша…

Лос разглеждаше една скулптура в коридора. Сред остроносите марсиански глави, изображенията на морски чудовища, оцветените маски, залепените вази, които по очертания и украса странно напомняха на етруските амфори, вниманието му бе привлечено от голяма статуя до кръста. Тя представляваше гола жена с разрошени коси и свирепо асиметрично лице. Острите й гърди стърчаха настрани. Главата й беше опасана със златен обръч от звезди, над челото той образуваше тънка парабола, в която се намираха две топчета: рубинено и керемиденочервено. В чертите на това чувствено и властно лице имаше нещо вълнуващо-познато, изплуващо от дълбините на паметта.

В стената до статуята тъмнееше малка ниша, затворена с решетка. Лос пъхна пръсти в решетката, но тя не помръдна. Той запали клечка и видя в нишата златна маска върху изгнила възглавничка. Тя представляваше широко, скулесто човешко лице със спокойно затворени очи. Луноподобната уста се усмихваше. Носът бе остър, извит като клюн. На челото между веждите се виждаше подутина, приличаща на уголемено око на водно конче. Това беше главата, изобразена върху мозайката в първата зала.

Лос изгори половин кутийка клечки, докато развълнувано разглеждаше удивителната маска. Няколко дни преди отлитането от Земята той беше видял снимките на подобни маски, открити наскоро в развалините на гигантски градове по бреговете на Нигер, в онази част от Африка, където сега търсят следи от културата на изчезнала тайнствена раса.

Една от страничните врати в коридора беше открехната, Лос влезе в дълга и много висока стая с галерия и решетеста балюстрада. И долу, и горе в галерията имаше плоски шкафове и рафтове, натъпкани с малки дебели книжки. Техните гърбове, украсени с щамповани рисунки и златна гравировка, се точеха като еднообразни линии край сивите стени. В някои от шкафовете имаше метални цилиндърчета, в други — огромни, подвързани с кожа или дърво книги. От шкафовете, от рафтовете, от тъмните ъгли на библиотеката гледаха с каменните си очи набръчканите, плешиви глави на марсиански учени. В стаята имаше няколко дълбоки кресла, а също и няколко сандъчета върху тънки крачка, всяко от които с кръгъл екран отстрани.

Със затаен дъх Лос разглеждаше тази съкровищница с миризма на тление и плесен, в която мълчеше окованата в книги мъдрост на хилядолетията, прелетели над Марс.

Той внимателно се приближи до рафтовете и взе да разгръща книгите. Хартията беше зеленикава, а шрифтът имаше геометрични очертания и мека кафява окраска. Лос сложи в джоба си една от книгите с чертежи на машини, за да я разгледа на спокойствие. В металните цилиндри бяха пъхнати жълтеникави валячета, които потракваха като костени и наподобяваха тези на фонографа, но бяха с гладка като стъкло повърхност. Едно такова валяче бе оставено върху сандъче с екран — изглежда, го бяха приготвили за зареждане и го бяха захвърлили при гибелта на къщата.

След това Лос отвори черния шкаф, взе напосоки една от подвързаните с кожа, проядена от червеите, лека, набъбнала книга и внимателно изтри с ръкав праха от нея. Жълтеникавите и овехтели листове представляваха непрекъсната нагъната зигзагообразно от горе на долу лента. Преливащите една в друга страници бяха покрити с големи колкото нокът цветни триъгълничета. Те се точеха с неправилните си линии отляво надясно и обратно, като ту се спускаха, ту се преплитаха. Променяха цвета и формата си. Няколко страници по-нататък между триъгълниците се появиха цветни кръгове, които също променяха цвета и формата си. Триъгълниците се подреждаха във фигури. От страница на страница преминаваха тези преплитания и преливания на цветовете и формите на триъгълниците, кръговете, квадратите и сложните фигури. Малко по малко в ушите на Лос зазвуча едва доловима, нежна, изумителна музика.

Той затвори книгата и дълго стоя опрян на книжните рафтове, силно развълнуван и опиянен от неусещано дотогава очарование — това беше пееща книга.

— Мстислав Сергеевич — проехтя из къщата гласът на Гусев, — бързо елате тук.

Лос излезе в коридора. На вратата в дъното беше застанал Гусев и изплашено се усмихваше.

— Я вижте какво става при тях.

Той вкара Лос в тясна полутъмна стая; в далечната стена беше монтирано голямо квадратно матово огледало, пред него имаше няколко табуретки и кресла.

— Вижте, на шнурчето виси топче; помислих си — сигурно е златно, я да го откъсна — и вижте какво се получи.

Гусев дръпна шнурчето. Огледалото се освети, появиха се стъпаловидните очертания на огромни къщи, прозорци, осветени от залязващото слънце, развети знамена. Глух шум от тълпа изпълни тъмната стая. От горе на долу по огледалото се плъзна крилата сянка и скри очертанията на града. Изведнъж екранът се озари от огнен взрив, под пода на стаята се чу отсечен трясък, матовото огледало угасна.

— Късо съединение, изгоряха жиците — каза Гусев. — Време е да тръгваме, Мстислав Сергеевич, скоро ще се стъмни.