Алексей Толстой
Аелита (13)

Марсианците

Ослепителнорозови грамади от облаци покриваха утринното небе сякаш с дебели сплитки от прежда. Облян от слънцето летящ кораб се спускаше, като ту се появяваше през яркосините снопове лъчи, ту изчезваше зад розовите грамади. По очертанията си тримачтовият му скелет наподобяваше гигантски бръмбар. От двете му страни се бяха разперили три двойки заострени криле.

Корабът прониза облаците и увисна над кактусите — целият влажен, сребрист, блестящ. Върху късите му крайни мачти мощно ревяха вертикалните винтове, които не му позволяваха да кацне. От двата борда се спуснаха стълбички и той се опря върху тях. Винтовете спряха.

По стълбичките бързо заслизаха хилавите фигурки на марсианците. Всички бяха с еднакви яйцевидни шлемове, с широки сребристи якета с дебели яки, които скриваха шията и долната част на лицето. В ръцете си всеки държеше оръжие, което приличаше на къс автомат с диск по средата.

Навъсеният Гусев стоеше до апарата. Сложил ръка върху маузера, той гледаше как марсианците се строяваха в две редици. Дулата на автоматите им бяха опрени в сгъвката на лявата ръка.

— Държат си оръжието, гадовете, като жени — промърмори той.

Скръстил ръце на гърдите, Лос стоеше и се усмихваше. Последен от кораба слезе марсианец, облечен с черен халат, падащ на големи дипли. Непокритата му глава беше плешива, с подутини. Голобрадото му лице имаше синкав оттенък.

Като затъваше в рохкавата почва, той мина покрай двойната редица войници. Изпъкналите му светли ледени очи се спряха върху Гусев. След това той гледаше само към Лос. Приближи се към хората, вдигна малката си ръка в широк ръкав и произнесе бавно, с тънък стъклен глас птичата дума:

— Талцетъл.

Очите му се разшириха още повече, осветени от хладна възбуда. Той повтори птичата дума и повелително посочи към небето.

Лос каза:

— Земя.

— Земя — с усилие повтори марсианецът и челото му се набръчка. Подутините му потъмняха. Гусев пристъпи с единия крак напред, изкашля се и каза сърдито:

— Ние сме руснаци, от Съветска Русия. Ние, значи, дойдохме при вас, здравейте — той докосна козирката си, — ние не ви закачаме и вие не ни закачайте… Мстислав Сергеевич, той бъкел не разбира.

Синкавото умно лице на марсианеца беше неподвижно, само върху полегатото му чело, между веждите, от напрежение взе да се издува червено петно. С леко движение на ръката си той посочи към слънцето и изговори познат звук, който прозвуча странно:

— Соацър.

Посочи към почвата и разпери ръце, сякаш прегръщаше топка:

— Тума.

После посочи един от войниците, застанали в полукръг зад него, посочи Гусев, себе си, Лос:

— Шохо.

По същия начин назова с думи няколко предмета и изслуша значението им на езика на Земята. Приближи се към Лос и важно докосна с безименния си пръст челото му между веждите. Лос наведе глава в знак на приветствие. Когато го докоснаха, Гусев дръпна козирката над челото си:

— Отнасят се с нас като с диваци.

Марсианецът се приближи към апарата и дълго разглежда стоманеното огромно яйце, покрито с нагар — отначало със сдържано учудване, а по-късно, след като явно разбра принципа му — с възхищение. Изведнъж плесна с ръце, обърна се към войниците и бързо започна да им говори нещо, вдигнал стиснатите си ръце към небето.

— Аиу — отговориха войниците с виещи гласове.

А той сложи длан на челото си, въздъхна дълбоко, за да се овладее, обърна се към Лос и с потъмнелите си овлажнели очи го погледна в очите без предишната хладина.

— Аиу — каза той, — аиу, утара шохо, дациа Тума ра гео Талцетъл.

След това закри с ръка очите си и се поклони ниско. После се изправи, повика при себе си един войник, взе от него тесен нож и зачегърта по обшивката на кораба: нарисува яйце, над него покрив, отстрани — фигура на войник. Гусев, който надничаше през рамото му, каза:

— Предлага да опънат палатка около апарата, и охрана ще сложат, само че, Мстислав Сергеевич, да не вземат да ни отмъкнат нещо, че люковете са без катинар.

— Алексей Иванович, я не се правете на глупак.

— Ами там са ни дрехите и инструментите… Аз огледах едно от войничетата — мутрата му не вдъхва доверие.

Марсианецът слушаше този разговор с внимание и почит. Със знаци Лос му показа, че е съгласен да остави апарата под охрана. Марсианецът поднесе свирка към голямата си тънка уста. От кораба му отговориха със същото пронизително изсвирване. Тогава марсианецът взе да свири някакви сигнали. На върха на по-високата средна мачта като коса се изправиха къси тънки жици, дочу се пукането на искри.

Марсианецът посочи на Лос и Гусев кораба. Войниците се приближиха и застанаха в кръг. Гусев ги погледна, усмихна се криво, после влезе в апарата, извади от него две торби с бельо и дреболии, здраво завинти люка и като го посочи на войниците, се потупа по маузера, заплаши ги с пръст и заканително сви уста. Марсианците изумено наблюдаваха тези движения.

— Е, Алексей Иванович, не зная пленници ли сме, или гости, но няма накъде да мърдаме — каза Лос, метна торбата на рамо и двамата тръгнаха към кораба.

Вертикалните перки на мачтите му се завъртяха със силно бръмчене. Крилете му се отпуснаха. Винтовете забучаха. Гостите, а може би пленниците, се изкачиха на борда по крехката стълбичка.