Цончо Родев
Двама против ада (30)

30

… Настъпи новият ден. Борил и Семир не подозираха, че когато отминеше, щяха да си спомнят за него като за най-кошмарния в живота си.

А началото му беше толкова обнадеждаващо, съвсем според предварителните решения: опитният във военните дела Белота още по тъмно изведе поверената му войска и се отправи с нея на север, докато в същото време хората, живеещи извън крепостта, събираха челядта и имуществото си и се прибираха на сигурно зад стените на Търновград. (Тъй като Братой попадна в отряда на Белота, Радан със семейството си се премести в неговата къщичка до Великата лавра.) Очакваха до залез да се появят и първите кервани с войска и храна…

После обаче всичко изведнъж потръгна така лошо, сякаш събитията бяха откъснала се скала, която лети надолу по склона и увлича всичко със себе си.

Започна се с една вест: протовестиарият Йончо още вечерта след синклита натоварил на една кочия децата си и ковчежетата с парите и скъпоценностите си и офейкал от престолнината. „Ах, това мекотело! — изруга царят, когато му донесоха за бягството на уж лично предания му болярин. — Гнуснав плужек! Значи верността му е била само до първото изпитание!…“

Втората изненада преживя Семир лично. Когато рано сутринта излезе от дома си, на дървото срещу входната порта видя да виси труп. Не можеше да има грешка — такава коса с цвят на керемида притежаваше само един човек в Търновград! А почернелият език показваше, че е обесен още в часовете преди разсъмване…

Като взе със себе си няколко стражи, Семир лично изтича до Асеновата махала. На чукането им се отзова госпожа Бойка — очевидно я бяха вдигнали от леглото, понеже беше само загърната в една роба, а лицето й не беше още „направено“.

Да, тя знаеше, че Чръноглав не е вкъщи. Някъде след полунощ дошли трима стражи, показали на госпожа Бойка пергамент с личния печат на кастрофилакса и отвели със себе си Чръноглав, „този весел чудак“. Да, Чръноглав се съпротивлявал и на висок глас крещял, че ще да е станала грешка. Те обаче показали и на него пергамента, после лесно се справили със съпротивата му, вързали му ръцете на гърба и му натикали един парцал в устата. Госпожа Бойка не сметнала за нужно да предупреди стражата в Царевец — защо ще съобщава на кастрофилакса нещо, което той лично е заповядал?

Семир не я упрекна за нищо. После разрови скромното имущество на Чръноглав, но не намери важното разрешително, което преди година сам му бе дал. Накрая пожела да надникне и в стаята на Деян. От приятеля на Иван-Асеновия разузнавач нямаше и следа.

— Дали не сме хванали врабчето, а да сме изпуснали ястреба? — рече гласно куманинът и никой от околните не разбра думите му.

Почти по времето, когато влизаше в двореца, дойде другата вест. Боляринът Ботул — също верен доносник на Семир — се затворил вчера в стаята си. И тази сутрин, като не отговорил на дългото чукане, слугите се решили и разбили вратата. И го заварили обесен на горната греда на прозореца. Не можело да има съмнение, че е самоубийство — вратата била залостена със здрава греда… Семир съжали, но все пак не така, както за Чръноглав — такива като Ботул се купуват лесно…

Тежкият удар дойде точно по пладне. Донесе го бърз гончия, конник от Раховец. С усилен ход Белота за няколко часа завел войската си до тази малка крепост и там наистина изненадал в сън конния отряд на Годеслав. Но какво последвало? Вместо да го унищожи със стремителен удар, Белота разбудил стария Годеслав и веднага му се предал заедно с цялата си бранна сила… Двете войски се побратимили и заедно се насочили към престолнината. При тази новина Борил и Семир само се погледнаха и не изрекоха нито една дума — бяха загубили дарбата си да говорят.

Привечер, изпреварвайки с много очакваните кервани, нашествениците ведно с изменниците на Белота наистина се появиха пред стените на крепостта. Портите с трясък се затвориха, заскърцаха веригите на подвижния мост над Сечената скала.

Животът изведнъж замря.

Обсадата на Търновград беше започнала!