Цончо Родев
Двама против ада (14)

14

Още бяха в плен на възбудата, та дори и не помисляха за сън. И докато отначало говореха главно за току-що преживяното, разговорът постепенно се отмести върху далеч по-сериозни неща.

СТРАХОТА. Забелязваш ли, нито един почтен човек не говори другояче за Търновград, освен като за земен ад…

ДЕЯН. И не грешат. След тази вечер аз ще да съм от първите, които имат право да го назовават така.

СТРАХОТА. Веселякът Чръноглав те подкачаше нещо за… Имаше ли някаква жена в дъното на тазвечерните ти преживявания, Деяне?

ДЕЯН (претегляйки думите си). Всъщност не. Наистина по едно време се появи жена — по-скоро приказно видение на жена, — но не тя стана причина за патилата ми. Още по-малко — за гибелта на този прехвален Кулна. Напротив, тя даже в един момент ме спаси…

СТРАХОТА. Слава на бога, че си се показал над тези мерзки слабости на душата и плътта. Защото всички жени са изчадия на Сатанаил.

ДЕЯН (със снизходителна усмивка). Е, чак пък всички!…

СТРАХОТА. Наистина всички до една. Това е известно. (Кратко замълчаване.) Ти сам казваш, че жената е била само случка по пътя, не и причината да се вдигнат по дирите ти всичките копои на Семир…

ДЕЯН. Не ме питаш и чест ти прави, че не ме питаш. Но аз разбирам въпроса ти. И тъй като си ми побратим, спокойно ще ти отговоря. Да, причината беше къде-къде по-голяма. Аз знаех, че залагам живота си и… (къс и нервен смях)… и почти не го изгубих.

СТРАХОТА (след продължително колебание). Между тебе и мене има нещо не в ред, Деяне. Ето, ти ме наричаш побратим. Аз пък ще ти река, че те имам направо за брат. А нека да си го кажем откровено: между нас, братята, съществува нещо недоизречено, нещо премълчано. То започна още тогава, когато в мизерната стаичка на шишкото Боголюб се върнахме от онзи свят. Но ако тогава беше разбираемо, тъй или иначе бяхме разговаряли само с мечовете си, — сега…

Деян отиде до вратата, открехна я, огледа пруста, смотолеви някакво обяснение, че „Чръноглав ни показа как лесно се влиза тук по стаите“, после се върна и седна отново на одъра си.

— Готов съм да ти дам пример на братска откровеност — рече.

И след това разказа всичко, както го бе направил вече пред дядо Влас и Радан. Започна пак от подлото убийство на Калояна, продължи с предсмъртната заръка към Годеслав, разказа за бягството и преживените години при русите, там някъде около Днепър. И завърши с приближаващото настъпление на законния наследник на престола Йоан Асен и неговата, на Деян, тайна мисия тук, в царевград Търнов.

СТРАХОТА. Разбирам. Разбирам даже и онова, което преди е било неразбираемо за мене. Например туй хитро „Деян, син на Вълкан от Овчага… тъй да се каже…“.

ДЕЯН (със смях). Ти май също беше „син на Зергобула… тъй да се каже…“?

СТРАХОТА. Откровеност за откровеност и братство за братство, Деяне. И имай търпение — аз също трябва да започна от по-далече. Е, не чак от единадесет, но от седем години.

ДЕЯН. Какво е станало преди седем години? Не се сърди на въпроса ми — вече разбра, че бях на хиляди поприща оттука…

СТРАХОТА. Още с първите години на царуването си законопрестъпникът Борил пропиля почти всичко, което беше постигнал вуйчо му Калоян. Първородният му брат Стрез се отцепи от него и се самопрогласи за самостоятелен владетел, като заграби областта около Струмица и на запад чак до Охрид. Братовчед им Алексий Слав пък откъсна Родопите и се призна за васал на латинците. Други четирима братя, също боляри-кумани от близкото обкръжение на Борил, разбраха, че царството е като село без кучета и също отхвърлиха зависимостта си от Търновград, като се обявиха за независими господари на Бъдин. И какво последва? Вместо да се вдигне на часа и да изгори с нажежено желязо заразата, както биха постъпили Калоян или старият Асен, Борил, безпомощен за друго, освен за козни и подли убийства, не вдигна войската си срещу метежниците, а потърси помощта на маджарския крал Андрей. И после? После Андрей наистина смаза бунта в Бъдин, но за награда получи Бялград и Браничево, тези открай време чисто български крепости, и завинаги ги откъсна от майката родина.

ДЕЯН. Това се чу и при нас там, на север.

СТРАХОТА. Стигам до онова, което засегна пряко и мене. Неспособният да защити правда и чест на бранното поле Борил потърси да укрепи заграбения престол чрез кръвта на своите еднородци. И за своя първа жертва той избра богомилите — същите онези последователи на поп Богомил, които воюваха под пряпореца на Асен и Петър, а после поднесоха на блюдо Плъвдив на Калояна. Преди седем години през февруари Борил свика голям събор, като с лъстиви думи призова на него уж на разговор за сговор и помирение най-личните старейшини на богомилите. И те му повярваха. Дойдоха и радушно поканени от него и подмамени от лукавството му, изложиха онова, в което вярват и в което не вярват. Но всичко е било най-долна клопка. Щом ги изслуша, царят хвърли от раменете си агнешката кожа и под нея се показа кръвожадният му нрав на рис. Без да спори с тях, както подобава на мъж с мъже и богослов с богослови, от устата му веднага се разхвърчаха анатеми и най-долни закани.^[1]

ДЕЯН. И после, Страхота?

СТРАХОТА. Някои се уплашиха и се отрекоха от вярата си, като се върнаха към православието. Тях мракобесникът пощади.

ДЕЯН. А другите?

СТРАХОТА. По-нисшите по сан заточи през девет планини в десета. А по-висшите… (Мрачно.) А от по-висшите, дедци и съвършени^[2], някои излетяха от Лобната скала, а други изгоряха живи на кладите.

ДЕЯН. Господи! Нима е възможно престолокрадецът да е стигнал чак толкова ниско?

СТРАХОТА. Един от изгорените се казваше Добри. И той… той беше баща ми… (Вдига предупредително ръка.) Не, не ме утешавай, братко. Сърцето ми е вкоравено и не се нуждае от утешителни слова.

ДЕЯН. Аз мислех… Не познавам добре учението ви, но… не зная как да се изразя, Страхота. За да е погинал на кладата, баща ти трябва да е бил от първосвещениците на богомилите. А те, доколкото съм чувал, отричат брака и семейството. Как може тогава да е имал син?

СТРАХОТА. Онзи, който е приел учението на правдата, след като е родил и отгледал деца, не се отказва от тях, не ги изхвърля.

ДЕЯН. Разбирам. Всъщност трябваше да се сетя: подмятанията ти срещу облечените във власт, непримиримостта ти към православните свещеници, името на тайния ти удар с меч… Да, да, трябваше да се сетя — ти си богомил от Пелагония.^[3]

СТРАХОТА. Грешиш, приятелю. Аз съм от Ниш. И баща ми Добри беше нишки дедец. Но когато обрекох живота си на отмъщението, аз се постарах да се науча майсторски да си служа и с меч, и със стрелата, и с копието… Един от учителите ми беше из Пелагония. Именно той ме научи на удара с гмуркане. И тъй като беше също богомил, наричаше го кудугерски удар.

ДЕЯН. Обрекъл си се на отмъщението, казваш…?

СТРАХОТА. Няма да се примиря, докато не пролея кръвта на нечестивеца. Онзи, който изпрати баща ми на кладата.

ДЕЯН. Не изпадаш ли в противоречие с вярата си, Страхота? Нали вие не признавате светска власт, цар и болярство, но отричате също така и всяко кръвопролитие?

СТРАХОТА. Отричаме още разкоша, виното, богатствата, пък аз живея тук, в скъпия дом на милата ни госпожа Бойка, и неведнъж си правя дружина с Чръноглав на стакан вино. Това е за прикритие, братко. Цялата ни община събра пари, за да мога да си го позволя. Когато ме гледат със стакан в ръка и със злато в кесията, никой няма да се усъмни, че съм последовател на поп Богомил. А за да не бъда в раздвоение сам със себе си, аз още не съм дал обет за вярност към нашата църква, най-истинската от всичките. Едва когато изпълня клетвата си за мъст, ще приема законите на нашата вяра. И тогава край на излишествата, край на кърчазите с вино, край на всяко насилие.

ДЕЯН. Ако всемилостивата майка Богородица пожелае да те запази жив и невредим… какъвто си сприхав…

СТРАХОТА. Искаш да кажеш Христородица. Ние не вярваме, че Христос е бог, Деяне. И Мария не е родила бог, а само човека Христос.

ДЕЯН. Нека не спорим, да оставим това на богословите. Сега обаче ми минава една съвсем странна мисъл. Двамата с тебе, ти и аз, служим всъщност на една цел — да убием или сринем престолокрадеца и да възстановим властта на законния…

СТРАХОТА (прекъсва го). Не! Ние служим на една цел само дотам, докъдето ще въздадем възмездие на сатанинското изчадие Борил. Нататък не искай нищо повече от мене, братко. Ти сам каза одеве: ние, богомилите, не признаваме царете — не само лошите, но и добрите. И затова аз се боря срещу Борил, но няма да си мръдна и пръста, за да се върне короната на Асеневците на законния наследник.

ДЕЯН. Излиза, че в плановете си ти стигаш само до унищожението. Докато аз отвъд унищожението мисля и за градежа на новото, справедливото, достойното…

СТРАХОТА (леко иронично). Доколкото самото съществуване на царската власт е нещо справедливо и достойно…

ДЕЯН. Но тъй като според самата природа на нещата под слънцето все още не е възможно царство без цар, по-добре той да е законният, достойният, който няма да е дошъл на трона с престъпление и затова не ще има нужда от нови престъпления, за да се задържи върху него. И ще мисли за благото на народа си, а не как по-добре да го удавя в кръв.

СТРАХОТА. Ти си ми брат — не искай от мене да отивам срещу разбиранията си.

ДЕЯН. Не се и опитвам. Но не схващаш ли погрешния друм, на който си стъпил? Водиш се от желанието за мъст, това разбирам. Но когато си сам, ти нямаш никакви изгледи за успех. Защото срещу тебе е всичко — самият цар, неговата предана охрана, болярите, войската, безбройните му слуги… Кой може да успее такова множество да срине? Докато, ако се присъединиш към нас, ти ще станеш част от една войска. Вярно, тя сега е по-слаба от Бориловата, но само за кратко. Защото под стяга ни постепенно ще се нареди целият народ. Отговори по съвест, кога ще сполучи повече отмъщението ти: ако го преследваш сам като вълк единак или с цял един народ до тебе?

СТРАХОТА (леко смутен). Един народ, казваш. Кой е този народ, на който вече можеш да разчиташ?

ДЕЯН. Искаше ми се да мога да се похваля с по-големи успехи. Но още съм в началото. Набирам хора между болярите…

СТРАХОТА (с нескрит присмех). Е, хубав народ, няма що!…

ДЕЯН. И между тях има честни люде, които не са продали душите си на дявола. От днес може би Йоан Асен има и верни хора във войската.

СТРАХОТА. Ако решиш, че трябва да се облегнеш и на простия народ, който не е нито със златотъкана дреха, нито с меч на кръста, мога да те упътя към едного. Казва се Радил и е обикновен медникар. (Момъкът описа как се стига до Радиловото дюкянче.) Той е като разорана нива, която чака ти да посееш семето.

ДЕЯН. Ще го потърся. Но думите ти означават ли, Страхота, че приемаш народа да помогне на твоята справедлива мъст?

СТРАХОТА (разколебан, но все още неотстъпчив). Благодаря ти, Деяне. Вярвам на всяка твоя дума, но ще остана сам. Разчитам на себе си и не се нуждая от помощ.

ДЕЯН. И какво излиза? Че уж този път се срещнахме истински, пък се разминахме окончателно…

СТРАХОТА. Не е истина! Донякъде ние сме и ще бъдем рамо до рамо. Дотам, докъдето ни обединява нашето общо „против“. Защото, ако аз сполуча да убия Борил, това ще е от полза и за Йоан Асен, нали?

ДЕЯН. Двама против ада?

СТРАХОТА. Двама против ада. И ти предлагам да се обвържем със свята клетва, че в борбата си против ада ще бъдем наистина като братя и повече от братя. А сполучим ли да надвием злото, тогава нека всеки да поеме своя път.

ДЕЯН. Приемам. Готов съм тозчас да се закълна в кръста…

СТРАХОТА (прекъсва го рязко). Как можеш да предлагаш да се закълнем в кръста? Ами че това е… това е най-мръсната измислица на поповете и калугерите — да се прекланяш пред кръста, на който е разпнат Христос. Ти би ли се кланял пред сопата, с която са те набили?

ДЕЯН. За втори път ще кажа: нека да не спорим. Що предлагаш?

СТРАХОТА. Да се закълнем в мечовете си… с които едва не се нарязахме на парчета… Съгласен ли си?

Те изтеглиха мечовете си и ги кръстосаха до самите дръжки. После произнесоха в един глас:

— Двама против ада. Кълна се!